Протокол № 1630 от 26.10.2021, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1630 гр. София, 26.10.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Доротея Кехайова при участието на секретаря Цветанка Б. Делова и прокурора Гергана Павлова Кюркчийска (СГП-София)

Сложи за разглеждане докладваното от Доротея Кехайова Частно наказателно дело № 20211100202467 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ М. ХР. Г., не се явява.

В залата се ЯВЯВА адв. К. Н., упълномощен защитник на осъдения М.Г., който завява, че осъденият Г. е уведомен за датата и часа за днешното съдебно заседание, но поради служебна ангажираност не може да се яви, както и че същият не желае да участва лично в наказателното производство по реда на чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за което представя писмена декларация от осъденото лице и копие от трудов договор от 01.09.2021г.

СЪДЪТ докладва постъпила справка за съдимост по отношение на осъдения български гражданин, видно от която същият е осъждан с влязло в сила на 07.10.2021г. протоколно определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 301/2021г. по описа на Районен Съд Елин Пелин за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за което му е определено наказание ЛОС за срок от 6 месеца, изпълнението, на което е отложено за срок от 3 години на основание чл. 66, ал.1 и „глоба“ в размер на 100лв.

СЪДЪТ докладва и постъпило удостоверение по чл.4 от Рамково Решение № 208/909 ПВР на Съвета от 27.2008г., издадено от компетентните съдебни органи на Република Хърватия, ведно с превод на български език.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че съгласно чл.12, ал.6 от специалния закон няма пречка за даване ход на делото и моля да се даде ход на делото.

Адв. Н.:Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като изслуша становището на страните намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото. Осъденият Г. е уведомен за датата и часа на днешното съдебно заседание. Същият не се явява, като 1 заявява чрез защитника му, включително и в представената днес писмена декларация, че не възразява делото да бъде гледано в негово отсъствие.

Същевременно същият се представлява от упълномощен защитник в настоящото производство, което според настоящият съдебен състав е достатъчна гаранция за запазване на правото на защита на осъдения български гражданин.

С горните мотиви СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Допуска в качеството на писмени доказателства докладваните по горе документи.

СЪДЪТ разяснява правата на страните в производство.

ПРОКУРОРЪТ: Отводи няма да правя, тъй като не са налице процесуалните предпоставки за това. Искания, бележки и възражения по реда на провеждане на съдебното следствие няма. Така представените писмени доказателства моля да бъдат приобщени, тъй като са относими към предмета на делото. Нямам доказателствени искания.

Адв. Н.: Нямам искания за отвод, нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ, като изслуша становището на страните, като намери, че са изпълнени предпоставките на чл.271-275 НПК и на основание чл. 276 от НПК О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото с удостоверението по чл.3 от Закона, както и служебно разпоредения превод на български език на съдебните актове на Република Хърватия.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания и считам, че делото е изяснено от фактическа страна.

Адв.Н.: Нямам искания по доказателствата. Делото е изяснено.

СЪДЪТ, като изслуша становището на страните и като намери, че същите нямат искания за събиране на други доказателства и на основание чл.

283 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени доказателства, включително докладваните в днешното съдебно заседание.

СЪДЪТ като намери, че делото е изяснено от фактическа страна О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че българският съд следва да постанови решение за признаване и изпълнение на съдебния акт, съгласно изготвеното 2 удостоверение по чл. 4 от Рамково Решение № 2008-909 ПВР издадено от Общински Съд гр. Вуковар, Република Хърватия за изпълнение на наказание ЛОС в размер на 1 година и 7 месеца след приспадане на 18 дни от задържане, по отношение на осъденото лице М. ХР. Г., род. на ****г.

Съдебното Решение е постановено на 18.09.2018г. от Първоистанционния съд Вуковар, като присъдата е влязла в законна сила на 04.02.2021г. за деяние извършено на 17.09.2018г. Мотивите ми за това са следнитие:

На първо място съгласно чл.7, ал.1 от специалния закон, СГС е компетентен да разгледа и реши делото, тъй като лицето е с постоянно местоживеене в София.

На следващо място налице е валидно удостоверение, което съдържа изискуемите се по закон реквизити, придружено е със съдебните актове, като удостоверението не е оттеглено и не е налице акт по силата на който наказанието да не подлежи на изпълнение. Също така, както и двата съдебни акта, така и удостоверението са преведени на български език и няма противоречия, между актовете и отразеното във удостоверението.

От друга страна съгласно чл.8, ал.2, т.1 и т.13 от специалния закон не се изисква двойна наказуемост за деянието извършено от М.Г., тъй като се касае за подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната. В удостоверението изрично е посочено, че решението не е било постановено задочно, като така приобщената към делото присъда на въззивния съд е видно, че М.Г. е бил представляван от договорния си защитник адв. Д.Ч., като е обжалвал акта на първоистанционния съд, т.е. упражнил е правата си в пълен обем.

Съгласно чл.15, ал.2 от специалния закон осъденото лице Г., чрез процесуалният си представител адв. К. Н. при САК изрично е поискал изпълнението на наказанието да бъде трансферирано в Република България, тъй като осъденото лице не е задържано и се намира на територията на изпълняващата държава, чиито гражданин е.

Също така намирам, че не са налага приспособяване на наказанието наложено на осъденото лице, тъй като описанието на престъплението по чл.

326, ал.1 от НК на Република Хърватия отговаря на престъплението по чл.

281, ал.2, т.1,т.2 от алтернатива 2 и т.5, във връзка с ал.1 от НК на Република България, а така наложеното наказани от чуждестранния съд не надвишава максимално допустимия предел на наказанието, предвиден за същото престъпление по наказателния кодекс на изпълняваща държава, тъй като съгласно чл. 281, ал.2 от НК на Република България за същото престъпление предвиденото от закона наказание ЛОС от 1 до 6 години и „глоба“ от 5 хил. до 20 хил. лв.

Намирам, че не са налице основания за отлагане на признаването и изпълнението. Самоличността и местонахождението на осъденото лице са установени по безспорен начин, като в хода на настоящото производство не се събрани доказателства за същото деяние Господин да е осъждан на територията на Република България. Самото изпълнение на наказанието очевидно не е погасено по давност.

3

Съгласно чл. 31 от НК на Република България М.Г. е наказателно отговорен, като няма данни същият да се ползва от имунитет на наша територия. Към момента на получаване на съдебния акт остават за изтърпяване повече от 6 месеца, а за престъплението, за което лицето е осъдено от чуждестранният съд, предвиденото в закона наказание ЛОС повече от 3 години, съгласно изискванията на специалния закон.

От данните съдържащи се в удостоверението също така е видно, че съгласно чл.15, т.9, б.“а“ от специалния закон М.Г. е бил лично уведомен за съдебния процес и възможността да бъде постановено осъдително решение.

От друга страна с допускане с трансфер на лицето, намирам че биха се постигнали в по-пълен обем целите на наказанието, най-вече целите на специалната превенция, както и да се постигне в по пълен обем ресоциализацията на осъденото лице.

При така изложените мотиви намирам, че е налице основание за постановяване на Решение за признаване и изпълнение на съдебния акт постановено от Общински Съд гр. Вуковар, потвърден с Решение на ОС гр.

Осиек от 04.02.2021г. за изтърпяване на наложено наказание ЛОС в размер на 1 година и 7 месеца по отношение на осъденото лице от М. ХР. Г. от София, като на същият на основание чл. 57, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанието и задържането под стража, следва да се ОПРЕДЕЛИ „общ“ режим на изтърпяване и на основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК да се приспадне времето, през което лицето е било с МНО „задържане под стража“ считано от 18.09.2018г. до 05.10.2018г.

Адв. Н.: Настоящият производството е инициирано по искане на осъденото лице М.Г.. След събиране на всички писмени доказателства, считам, че са налице условията за признаване и изпълнение на присъдата по дело № 18 К-44/2019г. на Общинския Съд гр. Вуковар, Хърватска. Видно е, че присъдата е влязла в законна сила на 04.02.2021г., както от самата присъда, така и от приложеното удостоверение. Поддържам становището на прокуратурата, че налице специалните предпоставки на закона, които подробно бяха изложени.

Безспорно трябва да се приспаднат 18 дни, които осъденото лице е прекарало в условията на предварително задържане, съгласно т.2 от удостоверението. Съгласни сме при определяне на първоначалния режим това да бъде „общ“ режим най-лекия възможен и ще помоля за решение в тази насока.

По молба на осъденото лице аз съм длъжен да помоля съда да обсъди има ли правна възможност за евентуално прилагане на чл. 66 по отношение на така наложеното му наказание и моля за вашето решение.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след тайно съвещание, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение 4 и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“ или на мерки, включващи „лишаване от свобода“ и Конвенцията за трансфер на осъдени лица.

Същото е образувано във връзка с молба от защитнка на осъдения български гражданин М.Г. – адв. Н. и изискано във връзка с него от страна на съдебните органи на Република Хърватия Удостоверение по чл. 3 от специалния закон относно решаване на въпросите, свързани с приемането и изпълнението на съдебно решение на Общински съд Вуковар, влязло в сила на 04.02.2021г. с която българският гражданин М.Г. е осъден за престъпление, извършено на територията на Република Хърватия на наказание от 1 година и 7 месеца „лишаване от свобода“.

Съдът намери, че с оглед данните по делото и в частност изразеното от осъдения български гражданин М.Г. желание с нарочна молба да бъде трансфериран на територията на Република България, е налице спазена процедура по признаване на изпълнението на присъдата на територията на Република България.

На следващо място, видно от приложената по делото справка за постоянен и настоящ адрес на осъдения български гражданин Софийски градски съд е компетентния такъв по смисъла на чл. 7, ал.1 от Закона.

Съобразявайки обстоятелствата, посочени в Удостоверението по чл. 3 от Закона, както и извършения превод на съдебното решение на Общинския съд Вуковар на български език съдът констатира, че деянието, за което българският гражданин е осъден на територията на РХърватия се явява и престъпления по българския НК, в частност такива по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5, вр. ал. 1 от НК на Република България, като следва да бъде посочено, че в случая условието за наличие на двойна наказуемост не е необходимо, тъй като е налице хипотезата на чл. 8, ал.2, т. 1 от Специалния закон, а именно „подпомагане на незаконно влизане и пребиваване“ от страна на българския гражданин М.Г., каквото отразяване изрично е направено и в представеното по делото удостоверение.

От обстоятелствената част на съдебния акт и удостоверението се установява, че българският гражданин М.Г. заедно с две други лица, посочени като В.М. и С.Б. са извършили престъпление по чл. 281, ал. 2 от НК на Република България на датата 17.09.2018 г. Деянието е извършено спрямо лица, които не са били български граждани.

Горните факти мотивират съда да приеме, че дадената от съдебните органи на РХърватия квалификация на престъплението по параграфи 326, ал. от НК на РХърватия, съответства на състава на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5, вр. ал. 1 от НК на Република България. Предвиденото за престъплението наказание е от 1 до 6 години „лишаване от свобода“ и глоба, поради което и не се налага редуцирането му по реда на специалния закон.