Решение № 27 от 26.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. П., 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500720 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 251/11.10.2022 г., постановено по гр.д. № 20225210100404 В.ският районен съд е осъдил Прокуратурата на Република Б., гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати на А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“, № 36, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на наказателно производство - досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ В. и вх. № 660/2018 год. по описа на РП В. и АНД № 315/2018 год. по описа на PC В., образувано срещу него, което било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска - 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния претендиран от 5000 лв..

Осъдил е Прокуратурата на Република Б., гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати на А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“, № 36, на основание чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 800 лева, представляваща 1 обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на наказателно производство - досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ В. и вх. № 660/2018 год. по описа на РП В. и АНД № 315/2018 год. по описа на PC В., образувано срещу него, което било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска- 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния претендиран от 1350 лв..

Осъдил е Прокуратурата на Република Б., гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати на А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“, № 36, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 304.45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 09.05.2019 год. до 08.05.2022 г., като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 304.45 лв. до пълния претендиран размер от 1522,34 лева.

Осъдил е Прокуратурата на Република Б., гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати на А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“, № 36, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160,39 лв., представляваща разноски в настоящото производството.

Против така постановеното решение в законния срок са постъпили въззивни жалби и от двете страни в процеса.

Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част с основен мотив, че определения от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди е силно занижен и не съответства на нормата на чл.52 от ЗЗД. Неправилно районният съд бил приел, че наказателното производство не се било отразило на трудовата ангажираност и здравословното състояние на ищеца. Напротив, по делото било установено, че в резултат на незаконното задържани същият не е успял да замине на А. и не е получил очакваното повишение в работата, в резултат на което силно се депресирал, напуснал работа и се върнал в Б.. Не било взето предвид и това, че гр.С. бил малък град и всички се познавали, поради което ищецът се чувствал неудобно от това, че незаконно е бил обвинен в извършването на престъпление. Счита, че обезщетение в размер на 1000 лв. било „подигравателно“ и не отговаряло на претърпяната от него наказателна репресия.

2

Искането е да бъдат уважени изцяло претенциите на неимуществени и имуществени вреди. С присъждане на разноските за двете инстанции в пълен размер.

Прокуратурата на Република Б. обжалва решението в осъдителните му части с искане да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. По отношение на неимуществените вреди се твърди, че определеният от съда размер е силно завишен, тъй като щетите, понесени от ищеца, не били пряка и непосредствена последица от задържането и воденето на наказателното производство, дори и да се приемело, че задържането е незаконно. Т. нар.

„задържане“ било всъщност изпълнение на мярката за принудително довеждане в рамките на ОДИ. От друга страна производството е приключило в кратки срокове и е прекратено с постановление на прокурора, без производството да влиза в съдебна фаза. Съдът не бил приложил и нормата на чл.5 от ЗОДОВ и не бил отчел факта, че наказателното производство било образувано срещу ищеца изцяло по негова вина.

Неправилно бил определен и размерът на имуществените вреди, тъй като съдът неправилно приел за причинена имуществена вреда заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за фазата на съдебното производство съгласно ДПЗС № 64/29.10.2018 г. по ДП 307/2018 г. по описа на РУ-В., тъй като наказателното производство изобщо не е влизало в съдебна фаза след първоначалното му връщане на прокуратурата от районния съд, а е било прекратено с прокурорско постановление. Искането е предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло или определените обезщетения да бъдат намалени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.А. в качеството му на процесуален пълномощник на ищеца А. И. О. с искане жалбата на Прокуратурата на РБ да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивните жалби и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Прокуратурата на Република Б. ищецът А.

3

И. О. е твърдял, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.06.2018 година ищецът е конституиран в процесуалното качеството на обвиняем по досъдебно производство вх. № 660/2018 г. по описа на прокуратурата и № ЗМ 307 / 2018 год. по описа на РУ - В., за това, че на 02.05.2018 год., около 13:55 часа, на път В. - Горски пункт „Селище,, - Крушата - „Батак – Доспат“ в землището на общ. С. си служи с табела (предна и задна) с рег. № С **** МР, поставени на товарен автомобил „Газ“, издадена за друго моторно превозно средство, а именно за лек автомобил марка „Сузуки Суифт“, с рама № ******************, двигател *********** - престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК.

С Постановление вх. № 660 от 09.07.2018 год. по описа на РП В. е внесено 1 предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, за което е било образувано АНД № 315/2018 год. по описа на Районен съд В.. Ищецът е твърдял, че сключил договор за правна защита и съдействие № ******* от 14.09.2018 г. и заплатил на в брой сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред PC В..

Производството било разгледано в съдебно заседание на 26.09.2018 год., при което първоинстанционният съд с определение върнал делото на Прокуратурата за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила. На 15.10.2018 год. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение отново бил привлечен като обвиняем и бил разпитан, като за целта отново упълномощил адвокат по силата на договор за правна защита и съдействие № 000056 от 15.10.2018 г. и му заплатил изцяло, в брой сумата от 150 лева, за продължаваните процесуално-следствени действия и допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, отново изцяло и в брой, но по договор за правна защита и съдействие № 000064 от 29.10.2018 г.. На 01.11.2018 год. наблюдаващият прокурор с Постановление вх. № 660/2018 г. от 02.11.2018 год. прекратил воденото срещу него наказателно производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно затова, че липсва съставомерно деяние по смисъла на чл. 345, ал. 1 от НК, досежно субективния елемент.

Ищецът е твърдял, че въпреки че е знаел, че е невинен, през целият период, 4 през който продължило наказателното преследване, бил напрегнат и изключително притеснен, защото никога до процесната дата не бил подлаган на такива изпитания и не бил задържан в полицейски участък. Твърдял е, че е работил около 9 месеца в А., като си идвал периодично в Р.Б.. На 14.06.2018 год. се прибирал и на 18.06.2018 год. тръгнал обратно за А., но на летището бил задържан и конвоиран от полицейски служители до 08 РУ С.. На следващия ден бил конвоиран с влак до РДВР П., след което с микробус от П. до РУ В., без да имал и най-малка представа, че е обявен за издирване и за воденото досъдебно производство срещу него. Така на 19.06.2018 год. бил привлечен като обвиняем и му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, като поради тази причина не могъл своевременно да се върне в А. и да продължи поетите задължения към работодателите си. Заявил е, че изключително негативно му се било отразило цялото това отношение спрямо него, транспортирането му от полицейските органи по указания на Прокуратурата като престъпник с изключително висока обществена опасност.

Основният му стрес и притеснение произтичали от обстоятелството, че съпругата му била бременна около средата на бременността, а той я уведомил за задържането си и невъзможността да замине за А.. Твърдял е, че след този инцидент животът му се обръща на 360 градуса, бил напрегнат и стресиран, живеел в тревоги, съмнения и отчаяние да не бъде осъден, като се почувствал унизен след като бил задържан от полицейските органи, бил е регистриран в полицейското управление и по указания на РП В. било образувано и водено срещу него наказателното производство. В началото на наказателния процес било разколебано доверието му в правосъдието и у него съществувало убеждението, че процесът срещу се води несправедливо. Твърдял е, че към този момент бил с чисто съдебно минало и затова самото повдигане и поддържане на обвинение срещу него за умишлено престъпление и внасянето на делото в съда за разглеждането му се отразило неблагоприятно върху психиката, като неосъждан и много чувствителен човек. Поддържал е, че проведеното незаконно наказателно преследване му причинило значителни негативни емоции, с преживяване на притеснения, изпадане в депресивно състояние и ограничаване на контактите със 2 свои близки и познати. Твърдял е, че гр. С. е малко населено място, където почти всички жители се познават, поради което веднага се разбрало за неговото задържане и като посещавал обществени места бил сочен и обсъждан публично от по-възрастните хора, 5 което допълнително го стресирало и той се затворил в себе си, ограничавайки за дълъг период от време обществените контакти с близки, приятели, съседи и т.н. Искането е да бъде осъдена Прокуратурата на Република Б. да му заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на наказателно производство-досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ В. и вх. № 660/2018 год. по описа на РП В. и АНД № 315/2018 год. по описа на PC В., образувано срещу него, което било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска - 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1522,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 09.05.2019 год. до 08.05.2022 г., както и сумата от 1350 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, в следствие на наказателно производстводосъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ В. и вх. № 660/2018 год. по описа на РП В. и АНД № 315/2018 год. по описа на P C В., образувано срещу него, което било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.