Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 841 от 12.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 375/2025
Вид
Решение № 841
Подписан
12.06.2025
В сила
20.06.2025
Състав
Валерия Братоева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в заседание при закрити врати на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20251100900375 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на трети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Павлинка Славова, разгледа търг. дело № 375 по описа за 2025 година и взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника „Надежда 87 - М.С.“ ЕООД, ЕИК 206556874, за откриване на производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

Молителят излага твърдения, че общият размер на задълженията към държавния бюджет към 24.02.2025 г. бил в размер на 24763,43 лева, дружеството дължало и сумата 21180 лева на К.Д.М., за която бил налице висящ съдебен спор. Дружеството не разполагало с никакви активи, поради което и не било възможно да се представи техен опис. В този смисъл е обективирано искане за постановяване на решение за откриване на производство 1 по несъстоятелност поради неплатежоспособност и евентуално - свръхзадълженост.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.

Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с капитал 10 лева, внесен изцяло и вписан основен предмет на търговска дейност – фризьорски и козметични услуги.

В представен списък на кредиторите молителят изрично признава, че към 21.02.2025 г. в правната му сфера са налице публичноправни задължения към държавата възлизащи на сумата 16019,23 лева, като дружеството не извършвало дейност и не било в състояние да осигури финансов приход. Налице бил и друг кредитор, със спорно вземане в размер на 21180 лева, което било предмет на неприключило съдебно производство.

От извършена служебна справка в ИИСКИР ИКАР не се установява молителят „Надежда 87 - М.С.“ ЕООД да е носител на вещни права върху недвижими имоти.

Справка в централизираната база за собственост върху МПС установява, че „Надежда 87 - М.С.“ ЕООД не е регистрирано като собственик на ППС.

В производството не е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиза, поради невнасяне на определения депозит, затова анализът на финансовоикономическото състояние на молителя съдът извършва на база представения с молбата счетоводен баланс към 24.02.2025 г. и въз основа на обявените по партидата на дружеството в търговския регистър годишни финансови отчети.

За финансовата 2021 г., през която дружеството е учредено, същото разполага с единствено с машини и производствено оборудване на стойност 53000 лева, като не разполага с никакви краткотрайни материални активи, при налични краткосрочни задължения в размер на 55000 лева и отразена счетоводна загуба от 2000 лева. През финансовата 2022 г. дълготрайните активи намаляват до 46000 лева, но са отчетени краткосрочни активи в размер на 2000 лева, от които 1000 лева – вземания и 1000 лева парични средства. Пасивът нараства до 89000 лева и се формира единствено от краткосрочни задължения, като дружеството отчита загуба от 39000 лева. През финансовата 2023 г. икономическото състояние на „Надежда 87 - М.С.“ ЕООД запазва неблагоприятната тенденция на развитие. Активите продължават да намаляват и в основната си част представляват дългосрочни такива, но стойността им намалява до 27000 лева. Текущите активи остават в размер на 2000 лева. Пасивите продължават да нарастват до 111000 лева, включващи текуща загуба от 41000 лева. Изготвеният счетоводен баланс към предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ вече включва единствено актив в размер на 1000 лева, представляващ вземане с неясна събираемост. Пасивите възлизат на сума в размер на 76000 лева и включват публични задължения към държавата.

Анализът на обявените годишни финансови отчети за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и текущия отчет, изготвен към датата на подаване на молбата, сочи, че е налице ясно изразена тенденция на нарастване на краткосрочните задължения при пълна липса или незначителност на краткосрочните активи. Това означава, че още към 2021 г. предприятието на „Надежда 87 - М.С.“ ЕООД не разполагало с краткосрочни активи, достатъчни за покриване на текущите му задължения, тъй като всички задължения (55000 лева) търговецът е отчитал като краткосрочни, а притежаваните краткосрочни активи са 0 лева, което означава, че показателят за обща ликвидност е бил 0, което е много под референтната 2 стойност от 1. През 2022 г. този показател се запазва неблагоприятен - 0,0225 (2000/89000), което означава, че финансовото състояние на дружеството не бележи тенденция към оздравяване и не може да се очаква преодоляване на икономически нездравословното състояние. През целия изследван период е налице съществена недостатъчност на краткотрайните активи за обезпечаване дори на частично изпълнение на текущите задължения. При отчитане на факта на преустановена търговска дейност, който молителят изрично признава в депозираната молба от 14.04.2025 г. е ясно, че и към приключване на устните състезания финансово-икономическото състояние на „Надежда 87 - М.С.“ ЕООД е неблагоприятно, като показателите за ликвидност не съответстват на референтните стойности и тази тенденция е необратима.

Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.

Молбата на „Надежда 87 - М.С.“ ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен и при условията на евентуалност – свръхзадължен. Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искането за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при условието, че неплатежоспособност на молителя не е налице.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период назад.

Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.

3

Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, всички задължения за финансовия период 2021 г. - 2025 г. са краткосрочни и изискуеми, като обемът на задълженията прогресивно нараства на фона на относително запазване нивата на активите, които обаче са почни изцяло дългосрочни.

Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.

608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.

Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.

Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата 4 между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси, с каквито длъжникът в случая не разполага, поради което и стойностите на тези показатели са идентични.