Решение № 120 от 24.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001001220 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261208/30.07.202г., постановено по търг. дело № 2185/2018 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5-ти състав е оставил без уважение молбата на Национална агенция за приходите, подадена на 14.05.2021г. за възобновяване на производството по несъстоятелност на осн. чл.632, ал.2 ТЗ по т.д.№ 2185/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 5с-в.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от кредитора Национална агенция за приходите , като неправилно, с искане да бъде отменено поради съображения изложени във въззивната жалба. Твърди се, че съдът неоснователно и в нарушение на чл.632, ал.2 от ТЗ е отказал възобновяване на производството тъй като счита, че е налице достатъчно имущество в масата на несъстоятелността, което ако бъде осребрено биха се осигурили достатъчно средства за покриване на текущите разноски в производството по несъстоятелност. На следващо място се твърди, че НАП е внесъл цялата указана от съда сума в размер на 5000 лева за покриване на разноските по несъстоятелността, поради което и на осн. чл.632, ал.2 от ТЗ производството по несъстоятелност е следвало да бъде възобновено.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение от 06.03.2020г., постановено по т.д.№ 2185/2018г. на СГС, VІ-5с-в, производството по несъстоятелност е било спряно на основание чл.632, ал.5, вр. с ал.1 от ТЗ.

Не е спори,а и се установява, че с молба от 14.05.2021г. кредиторът Национална агенция за приходите е заявила искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, поради наличието на достатъчно имущество в масата на несъстоятелността, като е посочило собствен на длъжника недвижим имот с оценка от 8 850 лева.

С Разпореждане на съда по несъстоятелността от 19.05.2021г. така изложените доводи на кредитора са приети за неоснователни, като съдът се е мотивирал, че посочените от кредитора активи не се явяват достатъчни за покриване на разноските по несъстоятелността.

Установява се също така, че с определение на съда от 28.05.2021г. на осн. чл.63 ГПК, във вр. с чл. 621 ТЗ по искане на кредитора е продължен срока за привнасяне на разноски в размер на 5000 лева, като с последващо определение от 24.06.2021г. срокът е бил повторно продължен, като е определен нов 2 седмичен срок, считано от датата на постановяване на определението, те. до 08.07.2021г.

Не е спорно, а и се установява, че с молба от 27.07.2021г. депозирана от НАП е представено доказателство за предвнасяне на разноските с платежно нареждане от 20.07.2021г. в размер на сумата от 5000 лева, съответстваща на указания от съда размер.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи :

Предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал.2 от ТЗ са ясно посочени в цитираната разпоредба : удостоверяване от молителя, че е налице достатъчно имущество на длъжника или ангажиране на доказателства, че е депозирана необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ. Това трябва да бъде сторено в срок от една година от вписването на решението по ал.1 в Търговския регистър.

На първо място, правилно е прието от първоинстанционният съд, че преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно да покрие разноските в производството по несъстоятелност зависи от вида на имуществото, неговата цена и доколко може да бъде бързо ликвидно, /Решение № 820 от 29.12.2005 г. по т.д. № 535/2005 г. на КС, ТК, І т.о./ с оглед възможността бързо да се реализира като се превърне в парични средства, за да послужи за постигане на тази цел.

Посоченият от НАП недвижим имот, представляващ поземлен имот в гр. *** по характера си е актив, който не може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Този актив не е бързо ликвиден, същия не може да обезпечи текущо разплащане на разноските в производството (възнаграждение на синдик, оценка и разгласяване на продажбата, счетоводно обслужване и публикуване на актове в търговския регистър и др. под.), като евентуалната му продажба също е свързана с разноски, за обезпечаването на които липсват достатъчно средства.

2

Предвид изложеното, посоченото от НАП имущество по начало не може да обезпечи текущото разплащане на разноските. Следователно, съдът по несъстоятелността правилно е приел, че не е налице достатъчно налично имущество по см. на чл. 632, ал. 2 ТЗ и е задължил молителя НАП да внесе необходимата сума за предплащане на разноските, необходимостта от които е възникнала в течение на производството по несъстоятелност.

Не са правилни обаче и не могат да бъдат споделени изводите на първата инстанция, с които е отказано възобновяване на производството с мотив, че входирането на молбата с която е приложен вносният документ, както и извършеното плащане, са направени едва след изтичането на установения в нормата на чл. 632, ал.2 ТЗ едногодишен срок, който се явявал преклузивен и в този смисъл преграждащ възможността за извършване на указаното действие след изтичането му на 08.07.2021г.

Съгласно константната и безпротиворечива практика на ВКС, отразена в множество постановени съдебни актове, така напр. Решение № 80/31.05.2021г. по т.д.№ 1069/2020г. на ВКС, ТК, 2 ТО, ; Решение № 87/24.06.2020г. по т.д.№ 1489/2020г. на ВКС, 2 ТО и др., че предвиденият в чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен преклузивен срок е относим само към датата на подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по несъстоятелност, но не и към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ, поради което и спазването на едногодишния преклузивен срок при подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда по същество и произнасяне по нейната основателност.

Единственото изискване за възобновяване на производството по несъстоятелност е молбата за възобновяване да е подадена в преклузивния едногодишен срок, определен в разпоредбата на чл.632, ал.2 от ТЗ, като няма законова разпоредба, която да определя срок за предплащане на разноските. Достатъчно условие за възобновяване на производството е молбата да е депозирана в преклузивния срок за възобновяване. Прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на длъжника от търговския регистър по реда на ал.4 на чл. 632 може да бъде извършено само, ако не са настъпили условията за възобновяване на производството- ако в предвидения от закона срок не е поискано или не е било допуснато възобновяване на спряното производство.

В конкретния случай искането за възобновяване на производството е допустимо, тъй като е постъпило в едногодишния срок, определен в разпоредбата на чл. 632, ал.2 от ТЗ, а предплащането на разноските след изтичането на този срок е ирелевантно за основателността на молбата за възобновяване на производството- в т. смисъл е и цитираната по-горе практика на ВКС.

Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че са изпълнени изискванията на чл.632, ал.2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Б енд М Комерс“ЕООД, а именно подадена е молба за възобновяване в преклузивния едногодишен срок и са заплатени определените от съда по несъстоятелността разноски.

С оглед на изложеното, предвид всички събрани доказателства, настоящият съдебен състав счита, че въззивната жалба е основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо нето бъде постановено друго, с което производството по несъстоятелността на „Б енд М Комерс“ЕООД бъде възобновено.

Воден от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 261208/30.07.202г., постановено по т. дело № 2185/2018 г., 3

Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5-ти състав, като вместо него постановява друго :

ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ производството по несъстоятелност на „Б енд М Комерс“ЕООД, ЕИК 131060434, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Боянска река“№14.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.

Препис от решението, на основание чл. 14 от ЗТР, да се изпрати незабавно за вписване в търговския регистър към Агенцията за вписванията.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за извършване на следващите процесуални действия.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от вписването му в търговския регистър.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4