Решение № 4616 от 09.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4616 гр. Пловдив, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330117105 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, бул.

„Витоша“ № 146, сграда А, с която е предявен иск срещу П. А. М., ЕГН **********. с постоянен адрес: ******, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1 692,70 евро, с левова равностойност от 3 310,63 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******, сключен между страните, ведно със законна лихва за период от 26.08.2025 г. до изплащане на вземането; 776,22 евро, с левова равностойност от 1 518,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2023 г. до 10.07.2025 г.; и 240,26 евро, с левова равностойност от 469,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.09.2023 г. до 07.08.2025 г., за които суми е издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2123/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, 1 параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

В исковата молба се твърди, че на 26.06.2023 г. между „Кредисимо” ЕАД в качеството му на кредитор, от една страна и П. А. М., в качеството му на кредитополучател, от друга страна, бил сключен онлайн от разстояние по реда на ЗПФУР процесния Договор за потребителски кредит № ******, за заемна сума от 3395,28 лв./ 1735,98 евро, с краен срок до 30.06.2025 г., при уговорени лихвен процент и ГПР, съобразно изготвения погасителен план. В исковата молба се описва и реда за сключване на договора. Предвид неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, който трайно бил преустановил плащанията по погасителния план, то кредиторът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, за дължимия остатък от главницата 3 310,63 лв./1692,70 евро, за начислената възнаградителна лихва за периода от 01.08.2023 г. до 10.07.2025 г. в размер на 1 518,15 лв./ 776,22 евро, и за натрупалата се в периода от 11.09.2023 г. до 07.08.2025 г. мораторна от 469,90 лв./ 240,26 евро. За въпросните суми, ведно с разноските по заповедното дело, била издадена заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение по чл. 414 ГПК и били дадени указания за предявяване на установителен иск. Изложеното обосновавало правния интерес от настоящата претенция като се моли за нейното уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от П. А. М., чраз адв. И. С., със становище за неоснователност на исковата претенция. Изтъква се, че длъжникът има качеството на потребител, поради което се ползва и от уредената в ЗПК и ЗЗП потребителска закрила. В тази насока се поддържа, че процесният договор за кредит страдал от пороци, които го правят недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а от тук следвал извода, че на основание чл. 23 ЗПК на връщане подлежи единствено чистата стойност на кредита. По-конкретно, било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като бил неясно посочен ГЛП и не можело от съдържанието на договора да се определи дали размерът му е коректно дефиниран и съотвестващ на действително приложимия в отношенията между страните. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК било неясно, некоректно и неточно посочен процента на оскъпяване на кредита. Твърди се още, че по повод на процесния кредит и за да се отпусна поисканата сума, ответникът бил сключил договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, на което дружество се дължало възнаграждение. Заплатена била и застраховка по кредита, която била задължителна за сключването на сделката. Въпросните плащания представлявали според ответника разход по кредита, но не били отчетени при изчисляването на ГПР. Също некоректно бил изготвен и съставения от банката погасителен план в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Развиват се съображения и относно размера на общата дължима сума, 2 посочена в договора, както и на чистата стойност на кредита, като според ответника последната реално е равна на сумата от 3000 лв./ 1533,88 евро, колкото е преведена по банковата му сметка. От тази сума следвало да се приспадне и стойността на всички вноски, направени от М. по кредита, без да се дължат други суми от него. Сумата от 395,28 лв./ 202,10 евро била застраховка и не следвало да се отчита като главница по кредита. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски. Заявени са доказателствени искания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2123/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково, образувано по депозирано от „Кредисимо“ ЕАД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл.

414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в претендирания размер, а именно – валиден Договор за потребителски кредит № ******, сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, предаването на уговорената сума на ответника, настъпването уговорения падеж на договора и изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и първия ответник „Кредисимо” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който „Кредисимо” ЕАД е предоставил на П. М. в заем парична сума от 3000 лв.

/1533,88 евро, при посочени в договора фиксирана лихва от 40,00 % и ГПР – 48,21 %. Обща дължима сума, съгласно текста на договора, е 5026,61 лв./ 2570,06 евро, платима на 24 месечни погасителни вноски. Това е видно още от представените с исковата молба писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № ******, Приложения № 1 към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В раздел II, чл. 5 от Договора е предвидена клауза за сключване на застраховка на кредита, като сумата за застраховка се удържа от кредитираната сума. В настоящата хипотеза кредитополучателят е сключил такава застраховка, при застрахователна премия от 395,28 лв./ 202,10 3 евро, посочена и в погасителния план, но не като самостоятелно вземане, а като част от главницата.

По делото е прието и заключение по ССчЕ, съгласно което ответникът е получил в заем по своя сметка сумата от 3000 лв. /1533,88 евро по договора.

Вещото лице посочва, че при изчисление на ГПР „Кредисимо” ЕАД е включило разход за възнаградителна лихва в размер на 1631,33 лв./ 834,09 евро, като сумата в размер на 395,28 лв./ 202,10 евро за застраховка е добавена към главницата и ГПР е изчислен при главница в размер на 3395,28 лв./ 1735,98 евро. Видно от заключението общата сума, заплатена от страна на П.

А. М. на „Кредисимо” ЕАД по договор за потребителски кредит № ****** е 360 лв./ 184,07 евро. Същата е послужила за погасяване на следните задължение, начислени от кредитора - 84,65 лв./ 43,28 евро главница, 113,18 лв./ 57,87 евро договорна лихва и 162,17 лв./ 82,92 евро неустойка. В тази връзка следва да се посочи, че вещото лице е посочило за наличие на начислена неустойка в размер на 2681,68 лв./ 1371,12 евро, без обаче по делото да има твърдения от ищцовото дружество за това, нито се сочи основанието за нейното начисляване. Налице са данни и за преведени суми към трето лице – дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, без обаче да има данни за сключен договора с това дружество.

При тези данни съдът намира следното от правна страна:

С оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се установява на ответника да е отпуснат кредит в размер на 3395,28 лв./ 1735,98 евро. Напротив, предоставената сума е в размер на 3000 лв.

/1533,88 евро, а разликата от 395,28 лв./ 202,10 евро се състои от начислена и преведена на застрахователна премия. Въпросната сума обаче не е част от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка тя може да се претендират въз основа на договора за кредит, доколкото е начислена съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължат.

Следователно претенцията за главница за сумата над 3000 лв. /1533,88 евро в принципен план е неоснователна, доколкото с процесния договор за кредит не е уговаряна главница в по-висок от посочения размер. Именно въпросната сума от 3000 лв. /1533,88 евро следва да се вземе за релевантна при изчисляването на ГПР и ГЛП по договора.

В тази връзка при съобразяване със съдържанието на договора и приложенията към него и предвид възраженията на ответната страна за недействителност на процесния договор за кредит на специалните основания по чл. 22 ЗПК, съдът намира тези възражения за основателни.

Доколкото процесния договор за кредит е сключен с потребител, то приложение в случая намират разпоредбите на ЗПК, вкл. и относно императивно установеното съдържание на договора и отделните хипотези, водещи до невалидност на договора, както и последиците от тяхното нарушаване.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити задължително следва да съдържат лихвения процент по кредита, условията за 4 прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В настоящия случай това правило формално е спазено, доколкото в Договор за потребителски кредит № ****** е посочен ГЛП в размер на 40,00 %. Предвид конкретното съдържание на договора обаче, не е ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява. В договора е отразено като размер на кредита първо 3000 лв. /1533,88 евро, а след това общ размер на кредита от 3395,28 лв./ 1735,98 евро, но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми се начислява възнаградителната лихва.

В случая потребителят е заставен да тълкува волята на кредитора, за да прецени какъв е размерът на дължимото от него възнаграждение под формата на договорна лихва. Както се установява с експертизата обаче, лихвата е начислявана неправилно на база по-голямата от двете суми, а не само върху действителната главница от 3000 лв. /1533,88 евро. При това положение реално приложимия лихвен процент остава неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което препятства потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Изложеното обосновава извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.