Решение № 305 от 24.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Варна, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110204710 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. В.

И., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, депозирана чрез адв.К.Н., против Наказателно постановление № 22-0819-004212/14.09.2022 г. на Началник група в ОД на МВРВарна, Сектор ПП-Варна, с което са му наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

С жалбата се оспорва допуснатото нарушение и се моли за отмяна НП. Излагат се аргументи, че последното е незаконосъобразно, тъй като АНП е образувано и проведено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Изтъква се, че АНП е образувано именно по сигнал на жалбоподателя. Сочи се, че липсвали данни за разногласия между страните. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП и се моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява се от процесуален представител –адв.К.Н.. По съществото на делото ,в последното съдебно заседание адв.Н. не се явява, а възз. моли за отмяна на НП, като сочи, че не счита, че е извършил нарушение.

Наказващият орган , като страна в производството, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от 1 процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът С. И. е правоспособен водач на МПС от 1992г., като притежава СУМПС за категориите А, В и АМ.

На 25.03.2022г., около 13:30 часа, той управлявал лек автомобил марка „Тойота Корола“ с рег.№ В 0880 НТ в гр.Варна, по бул.“Вл.Варненчик“ посока изхода на града, като се придвижвал към Летище -Варна. В автомобила пътувал и синът му, като двамата бързали за летището. Докато се движел по бул.“Вл.Варненчик“ посока изхода на града, на около 30 метра след кръстовището с ул.“Йордан Йовков“ между управлявания от възз.автомобил и лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№В 4380 НТ, управляван от св.С. А. възникнало съприкосновение. Последното се реализирало в следствие на навлизане на автомобила управляван от св.А. от лява в дясна лента, по която се движел възз.В резултат на тази маневра на св.А. възз. бил принуден да намали скоростта и да премине в най-дясната част на пътя. Въпреки това, последвал сблъсък между автомобилите, включително и в задната част на автомобила управляван от А.. В резултат на съприкосновението по двете МПС настъпили материални щети.

Двамата водачи напуснали автомобилите, като възз. изразил претенции спрямо другия водач за поправка на причинените му щети. Между тях възникнал конфликт и те не постигнали съгласие относно обстоятелствата на произшествието. След което и двамата водачи напуснали мястото на инцидента -възз. защото бързал за летището, а св.А., защото бил на работа .

Около три часа след възникналия пътен инцидент възз. отишъл в Сектор ПП-Варна и подал жалба за случилото се, като описал поведението на св.А..

Във връзка с подадената жалба от възз.И. в Сектор ПП-Варна започнала проверка по случая , възложена на св.Т. Т., работещ на длъжност мл.автоконтрольор. На 22.04.22г. на възз. били снети писмени сведения, в които той изложил възприятията си за инцидента, като посочил, че другият водач е напуснал произшествието въпреки проявените от негова страна претенции за поправка на щетите причинени на неговия автомобил. На същата дата били снети сведения и на св.А., който посочил, че бил блъснат нарочно от възз.

След установяване на обстоятелствата около възникналия инцидент и след 2 извършен оглед на автомобилите, св.Т. съставил протокол за ПТП, в който описали констатациите си.

Служителят на реда преценил, че вина за произшествието има св.А., на който съставили АУАН. Относно поведението на възз. след възникналото произшествие, служителите на реда преценили, че същият също не е изпълнил задълженията си по ЗДвП. Поради това св.Т. съставил срещу жалбоподателят АУАН, в който било описано допуснатото от него, според актосъставителя нарушения на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без отбелязване, че няма възражения. Впоследствие такива постъпили в Сектор ПП-Варна.

По възраженията на възз. била извършена проверка от петчленна комисия в Сектор ПП-Варна, която констатирала, че АУАН е правомерен и законосъобразен.

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 01.11.2022г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни, писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП, фотоснимки, видеозаписи, заверен препис от постановление на РП-Варна по пр.пр.№6761/22г. и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. Т.Т., който е извършил проверка по случая, извършил е оглед на автомобилите, констатирал щетите по автомобилите и обстоятелствата при които те са причинени, както и последващото поведение на двамата участници в инцидента.

Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства, съдът кредитира показанията на депозирани в с.з. от свидетеля С. А.. Макар същият да е участвал в ПТП, при което органите на реда са констатирали негово виновно поведение, няма причина съдът да се съмнява в показанията му по конкретното дело касателно възникналия пътен инцидент , по което страна е възз.. Нещо повече, неговите показания напълно кореспондират с тези на св.Т.

, абсолютно незаинтересован от изхода на делото . Те кореспондират и с писмените и веществени доказателства по делото.

Овен горното съдът кредитира и писмените и веществени материали по делото, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по 3 делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При проверка на атакуваното НП относно неговата обоснованост и законосъобразност, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът не споделя виждането на процесуалният представител на възз., че в НП било посочено, че възз. не е изпълнил указанията на службите за контрол, поради което било налично процесуално нарушение. Всъщност както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП става безспорно ясно, че административното обвинение е затова, че възз. е напуснал произшествието при наличие на разногласия с другия водач, без да уведоми органите на Сектор ПП - службата за контрол за ПТП. Именно за това е ангажирана отговорността му. Изтъкнатият от защитата „порок“ би имал значение и би се преценявал, ако възз. бе уведомил съответните органи, които от своя страна са му дали указания, които той не е изпълни впоследствие. Такова административно обвинение обаче няма повдигнато нито с АУАН, нито с НП. Отделно от това доказателства, че възз. е уведомил органите на Сектор ПП от мястото на инцидента за ПТП не бяха събрани, че да се преценя евентуална съставомерност по 4 отношение на неизпълнение на дадени от тях указания. Нещо повече, възз. с жалбата си не оспорва обстоятелството, че е напуснал произшествието.

Поради това съдът не споделя възраженията наведени в с.з, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.

Отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, визираща три хипотези и гласи, че когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът, който е участник в ПТП е длъжен: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

От цитираното в НП нарушение е видно, че АНО, е възприел нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в хипотезата на буква „в”. Прочие такова обвинение- за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в” от ЗДвП е изписано в цифровата квалификация на АУАН и НП. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на визираното в посочената правна норма административно нарушение е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Съгласно Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В случая от събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят С. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 123, ал.