Решение № 6234 от 17.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6234 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100509328 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11808/16.06.2024 г., постановено по гр.д. № 58441/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е уважен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, да заплати на ищеца А. А. П., ЕГН **********, сумата от 8952 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 47042117220000837/30.03.2021 г., за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, рег. № ********, вследствие на настъпило на 17.12.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л. а.

„Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, рег. № ********, до окончателното плащане.

С решението е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1840,64 лв., представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 17.12.2021 г. до 25.10.2023 г.

1

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 527,70 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът е осъден да заплати на адв. Д. Р. Т. от САК с ЛНЧ № ******** и адрес на кантората: гр. София, бул. „********, сумата от 1364,94 лв. а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 51,16 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 25.06.2024 г. о т ответника в първоинстанционното производство – ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, недопустимост и необоснованост на първоинстанционното решение. Счита, че механизмът на застрахователното събитие – ПТП, е останал неизяснен, поради което прави подробно аргументирано искане за допускане на съдебноавтотехническа експертиза. Оспорва щетите по лекия автомобил да са настъпили само и единствено вследствие на застрахователното събитие.

Твърди наличие на груба небрежност, проявена от водача на лекия автомобил, като същият не се бил съобразил с пътните условия. Твърди наличие на изключен риск. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и искът да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия А. А. П., с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 25.10.2023 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, да заплати на ищеца А. А. П., ЕГН **********, сумата от 100 лв. – частичен иск от общо 10 000 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, 2 обективиран в застрахователна полица № 47042117220000837/30.03.2021 г., за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, рег. № ********, вследствие на настъпило на 17.12.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата от 20,56 лв. – частичен иск от общо 2261,73 лв., представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 17.12.2021 г. до 25.10.2023 г.

Размерът на исковете е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК в съдебно заседание, проведено на 21.03.2024 г., като искът по чл. 405, ал.

1 КЗ се счита за предявен в окончателен размер от 8952 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – в окончателен размер от 1840,64 лв.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника съществува застрахователно правоотношение за покрити рискове „ПЪЛНО КАСКО“. На 17.12.2021 г. застрахованият автомобил претърпял ПТП – самокатастрофа, вследствие на което и след оглед от служители на ответното дружество били констатирани увреждания, подробно описани в исковата молба. Ищецът сочи, че ответникът отказал бланкетно да плати застрахователно обезщетение.

С молба от 30.01.2024 г. исковата молба е уточнена, като са посочени фактически твърдения относно мястото и начина на настъпване на процесното ПТП.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба е депозиран такъв, в който ответното дружество оспорва исковите претенции по основание и размер. Не оспорва наличие на застрахователно правоотношение между страните, но възразява срещу механизма на ПТП. Не оспорва, че вследствие на уврежданията автомобилът не е могъл да се придвижва на собствен ход.

Липсвали доказателства, че службите за контрол на МВР са посетили мястото на ПТП, което било задължително съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП. Намира това неизпълнение на задължение на ищеца като основание да откаже изплащане на обезщетени по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Неустановени били мястото на ПТП, в коя лента е настъпил ударът, с какъв обект и при какви обстоятелства. Обосновава наличие на изключен риск, тъй като ищецът управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Оспорена е стойността на вредите, както и дължимостта на претендираната лихва.

3

По делото като писмени доказателства са приети:

Застрахователна полица № 47042117220000837/30.03.2021 г., от която се установява наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните.

Опис на претенция № 51-01300-15138/21 / 17.12.2021 г., в който подробно са посочени уврежданията по процесния л. а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 500“, рег. № ********.

Писмо изх. № 07403/21.12.2021 г., с което ищецът е уведомен от ответното дружество какви документи трябва да представи за установяване на застрахователното събитие.

Общи условия на застрахователя по застраховка „Каско Стандарт“.

Съгласно раздел Х, т. 1.4. застрахователят не покрива щети в резултат на умишлени или причинени с груба небрежност действия на застрахования, на членовете на неговото семейство или упълномощения водач, както и лицата на работа при застрахования или на които той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и др. В т. 24 от раздел „Каско“, глава първа, раздел втори е дадена дефиниция на „груба небрежност“ – поведение на застрахования, при което той съзнава последиците от извършването или неизвършването на определено действие, но се надява, че предвижданите от него последици по една или друга причина няма да настъпят. Посочени са неизчерпателно примери за действия/бездействия, представляващи груба небрежност – преминаване през железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното за това устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза; преминаване през железопътен прелез при мига ща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация, независимо от положението на бариерите; движение на ППС с незатворени врати или капаци; движение на товарно МПС с вдигнат товарен кош; движение на товарно МПС със свалена хидравлична платформа; необезопасяване на спряло ППС срещу потегляне и други. Общите условия не са оспорени от страните.

Свидетелство за регистрация – част първа, от което се установява, че ищецът е собственик на процесния автомобил, както и че последният е регистриран за първи път на 15.04.2003 г.

4

Писмо от 21.12.2021 г., с което е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.

Писма от 11.01.2022 г. и от 20.06.2022 г. в отговор на молби на ищеца, с които застрахователят отказва да отмени постановения отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.

По делото е изслушано заключение на съдебноавтотехническа експертиза. Вещото лице е посочило, че процесният автомобил към момента на ПТП е бил на 18 години, 8 месеца и 2 дена, считано от датата на първоначалната регистрация. На база средни пазарни цени към датата на ПТП стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, възлиза на 28 116, 22 лв. Действителната стойност на автомобила към същия момент е в размер на 12 788 лв., като е налице тотална щета – стойността, необходима за възстановяване на процесния автомобил, е 219,86 % от стойността на самия автомобил. Уврежданията не са позволявали придвижването на собствен ход на автомобила. Причината за настъпване на процесното ПТП е наличието на заледен участък на пътното платно, както и поведението на водача, който не се е съобразил с пътните условия. Вредите могат да настъпят вследствие на процесното ПТП. Стойността на обезщетението след приспадане на запазените части възлиза на 8952 лв. В съдебно заседание вещото лице посочва, че вредите са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, след като вещото лице е съобразило уточнението на механизма в молбата от 30.01.2024 г. Уточнено е, че технически е било възможно да бъде придвижен автомобилът, но не било безопасно, тъй като било увредено окачването и можело да се стигне до отклонение и удар в друго ППС. Експертизата е приета без оспорвания.

По делото е разпитан и свидетел – И.Т..Т.. Същият е бил очевидец на процесното ПТП, тъй като е карал зад процесния автомобил. Двата автомобила се движели бавно, като от Околовръстното се отбили към кв.

„Горна баня“, посока ул. „Никола Петков“. На завоя, където живеел ищецът, било доста заледено и колата му поднесла, като се ударила отстрани в бордюра и в един стълб. Свидетелят спрял да види дали ищецът е добре, след което последният се обадил на тел. 112. КАТ отказали да изпратят патрул.

Имало щети само по колата, задният мост бил усукан, автомобилът можел да се движи, придвижили го на около 100 м, където живеел ищецът.

5

Автомобилът се прибрал на ход. Свидетелят посочва, че е приятел на ищеца и се прибирали заедно с две коли. Скоростта била около 20-30 км/ч, знаели, че е заледено. Пострадалият автомобил се ударил в бордюра, качил се на него и се ударил и в стълб.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в уважителната част.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) настъпване през периода на застрахователното покритие на процесното ПТП;