Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 23.02.2024, Районен съд - Каварна

Съд
Районен съд - Каварна
Дело
Гражданско дело 387/2022
Вид
Решение № 28
Подписан
23.02.2024
В сила
20.03.2024
Състав
Емилия Димитрова Панчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Каварна, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Й. Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20223240100387 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** 29, ет. 7, със законен представител Н.П., управител, чрез юрк. С. К., срещу Й. Д. И., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите предмет на Заповед № 20/01.02.2022 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 42/2022 г. по описа на Районен съд – Каварна, както следва: 1000 лв. – главница по договор за паричен заем № 297447 от 08.04.2019 г., сключен между длъжника и "***" ООД; сумата от 59,37 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.04.2019 г. до 08.10.2019 г., сумата от 33.80 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 08.04.2019 г. до 08.10.2019 г., сумата от 170,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.07.2019 г. до 01.01.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 08.04.2019 г. ответникът Й. Д. И.

1 сключила със „***" ООД договор за паричен заем № 297447, по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от 1000,00 лв. срещу насрещното му задължение, да върне последната, ведно с възнаградителна лихва от 151,56 лв. на 6 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора. Твърди, че заемателят се е задължил, в тридневен срок считано от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение по начин и ред отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция. Поради неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, на длъжника била начислена неустойка в размер от 678,44 лв., посочена по размер и падеж в погасителния план към договора. Така общият размер на погасителните вноски (главница+възнаградителна лихва+неустойка), възлизала на общ размер от 1830,00 лв. Сочи, че заемополучателят погасил сумата в общ размер от 1005.00 лв., с която са погасени част от задълженията за възнаградителна лихва, договорна неустойка, неустойка за забава, законна лихва за забава и разходите за събиране на вземането поради забава. Претендира заплащане на останалите непогасени задължения в общ размер 1263,47 лева. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните последици.

Ответникът Й. Д. И. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

В подаденото възражение по чл. 414 ГПК, по ч.гр. д . № 42/2022 г. на КРС е оспорила дължимостта на претендираните суми, с твърдението, че е заплатила главницата по кредита. Заявила е готовност да заплати необходимата лихва по кредита, но не и посочения от кредитора завишен размер на вземането. Приложила е документи за извършени плащания по кредита.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд – Каварна е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

2

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 20/01.02.2022 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 42/2022 г. по описа на Районен съд – Каварна, както следва: 1000 лв. – главница по договор за паричен заем № 297447 от 08.04.2019 г., сключен между длъжника и "***" ООД; сумата от 59,37 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.04.2019 г. до 08.10.2019 г., сумата от 33.80 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 08.04.2019 г. до 08.10.2019 г., сумата от 170,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.07.2019 г. до 01.01.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което са налице специалните предпоставки за неговата допустимост.

От договор за паричен заем № 297447 от 08.04.2019 г., сключен между "***" ООД и Й. Д. И., се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 1000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 6 месечни погасителни вноски – 2 х 33,38 лв. и 4 х 271,20 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1151,56 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 48,01 %.

С разпоредбата на чл. 6.1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 33, ал. 1 от Общите условия към договора за 3 заем, а именно: поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

С клаузата на чл. 6.2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от усвояване на заемната сума, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 678.44 лв. на вноски.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, в който е установен размерът на дължимите погасителни вноски в общ размер от 305,00 лв., от които две вноски по 33,38 лв. плюс две неустойки в размер на 271,62 лв. и четири вноски от 271,20 лв. плюс четири неустойки по 33.80 лв.

Вземането, предмет на договора е породено от сключен между кредитора "***" ООД и длъжника – ответник договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави сумата в размер на 1000 лв., а заемателят да върне последната, ведно с договорна лихва или сумата от 1151,56 лв. на 6 месечни вноски с падеж на последната вноска до 08.10.2019 г.

– т. е. вземането е станало изцяло изискуемо към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2022 г.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

При така възникналото заемно правоотношение между страните съдът 4 има задължение да следи служебно за неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори, в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т. о., която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. В този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о. и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. № 2022/2009 г., I г. о.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. По така изложените съображения следва да се приеме, че договорът отговаря на изискванията за съдържание, установени в ЗПК.

Съдът обаче намира, че договорът за заем е частично недействителен – досежно клаузата на чл. 6.2 от Договора, с която е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение в установения в разпоредбата на чл. 6.1 от Договора вид.

В клаузата на чл. 6.2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 678,44 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

5

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.