Решение № 69 от 18.03.2025, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Разлог, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100839 по описа за 2022 г.

Производството е образувано по ИМ от Я.Т.Г., ЕГН*, от г.Б., у.„Ч.м."№6, М.Г.К., ЕГН*, от г.Б., у.„Ю.”№3, Л.И.Л., ЕГН*, от г.Б., у.„М.”№10, Г.И.Л., ЕГН*, от г.Б., у.„М.”№12, Г.Д.Ч., ЕГН*, от г.Б., у.„З.С."№20 и Л.Д.Ч., ЕГН*, от г.Б., у.„З.С.”№20, против Р.Т.В., ЕГН*, от г.Б., у.„К.”№6, М.К.Т., ЕГН*, от г.П., у.„П.Е.”№25, в.А, е.2, а.5, А.С.Т., от г.П., у.„П.Е."№25, в.А, е.2, а.5, И.Д.К., ЕГН*, от г.Б., о.Б., у.„Я.”№19 и Й.Н.Г., с ЕГН*, от г.Б., у.„М."№1.

В ИМ се твърди, че ищците са собственици общо на 2/3 ид. ч. от правото на собственост в/у нива с площ 1,571 дк, 8 категория в м.„Г.“, отразена като имот с №031011 по картата на землището на г.Б., който имот към настоящия момент е отразен като ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Б., одобрени със Заповед */10.12.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: г.Б., м. „Г.“, с площ: 1570,00 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива. Категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, № по предходен план: 031011, при съседи: ***; ***; ***; ***.

Ищците твърдят, че правото им на собственост са придобили по силата на реституция и наследство от Й.Т.В., б. ж. на г.Б., въз основа на Решение №2228/13.11.2008 г., постановено от ОСЗ-Б., влязло в сила на 13.01.2008 г., вписано в СВп-Р. с вх. №3761/11.07.2022 г., акт №70, том XIII, дело №1904/2022 г.

Твърди се в ИМ, че м/у ищците и част от ответниците е водено съд. производство по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Образувано е гр. д. №976/2004 г. по описа на Рг.РС, по което е постановено решение №336/25.05.2005 г., влязло в сила на 16.01.2008 г. Въз основа на това решение е издадено описаното по-горе възстановително решение на ОСЗ-Б., с което ищците, в качеството им на н-ци на Й.Т.В., са признати за собственици на ид. ч. от процесния имот.

В хода на посоченото съд. производство Й.Н.Г., Р.С.В. и Т.Н.В. са продали процесния имот на И.Д.К.. След постановяване на решение от първоинстанционния съд и преди разглеждането на делото във въззивната инстанция, И.Д.К. е продал процесния недвижим имот на А.С.Т. и М.К.Т. на 21.09.2005 г.

След постановяване на решението на въззивната инстанция, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, М.К.Т. и А.С.Т. са дарили на Р.Т.В. (дъщеря на Т.Н.В.) процесния по делото имот на 01.12.2006 г.

Твърди се в ИМ, че първият от ответниците оспорва правото на собственост на ищците, като се легитимира като собственик на целия имот. Твърди се, че след като съдът е приел, че 1 процесният имот преди образуване на ТКЗС е бил собственост на Й.Т.В., а не на Н.Т.В., то към момента на изповядване на първата сделка Р.С.В., Й.Н.Г. и Т.Н.В., не са притежавали изцяло правото на собственост в/у процесния ПИ, а са притежавали само 1/4 ид. ч. от него, с която са могли да се разпореждат, като за тях не е била налице правна възможност да прехвърлят права, които всъщност те самите не са притежавали, като и останалите приобретатели по изповяданите по време на съд. процес сделки не са придобили притежаваните от ищците ид. ч. от имота, тъй като праводателите по сделките не са притежавали правото на собственост по отношение на тях.

Твърди се в ИМ, че от началото на 2022 г. Р.Т.В. е оградила процесния по делото имот, като е започнала да го ползва и стопанисва. От този момент, след като имотът е бил ограден, ответницата не е допускала ищците да ползват каквато и да било част от процесния имот.

С отговора на ИМ изцяло се оспорва предявения иск. Твърди се, че ответниците не са знаели за воденото съд. производство по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и обстоятелства във вр. с него не са били сведени до тяхното знание. Твърди се, че процесният имот е бил придобит от Р.Т.В. по силата на договор за дарение, сключен на 01.12.2006 г.

В отговора на ИМ се твърди, че първата от ответниците – Р.Т.В., е придобила претендираните от ищците ид. ч. от правото на собственост в/у процесния имот по силата на текло в нейна полза давностно владение за периода от 13.01.2009 г. – датата на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността в/у процесния имот след влизане в сила на съд. решение, до 29.07.2022 г. – датата на предявяване на ИМ по настоящото дело на основание чл.79, ал.2 от ЗС, а при условията на евентуалност с изтичането на срока по чл.79, ал.1 от ЗС за същия период.

Твърди се в ИМ, че Р.Т.В. е извършвала действия по владеене на имота в период повече от 15 г. Твърди се, че владението е било явно и необезпокоявано и с ясно намерение за своене на целия имот.

В отговора на ИМ не се оспорват твърденията на ищците, че ищците са придобили правото на собственост в/у претендираните от тях ид. ч. от процесния имот въз основа на решение №2228/13.11.2008 г. на ОСЗ-Б., влязло в сила на 13.01.2009 г.

Твърди се в отговора на ИМ, че Р.В. е била добросъвестен владелец на имота, считано от 2006 г., тъй като е владяла същия въз основа на правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че праводателят й не е собственик към момента на изповядване на сделката. Посочените в ИМ съд. производства не са били относими към нея и спрямо нея не била приложима разпоредбата на чл.226, ал.3 от ГПК, тъй като ИМ по водените дела не била вписана в СВп-Р.

Твърди се, че след извършване на дарението на процесния имот на първата ответница и след влизане на решението на ОСЗ в сила на 13.01.2009 г, от което ищците черпят правото им на собственост, никой друг освен Р.В. не е владял процесния имот. Първоначално ползвала имота за нива, а по-късно имотът е бил отдаван под наем на И.Г., който го използвал за пасище до 2014/2015 г. След този период отново Р.В. изорала имота и започнала отново да го ползва като нива. Твърди се, че в периода от 2015 г. до датата на предявяване на ИМ първата ответница е заравнила имота и е изградила в него временни постройки и такива за спомагане обработването на селскостопанска продукция. Твърди се, че през 2015/2016 г. ответницата е оградила имота. Първоначално оградата е била паянтова, като по-късно я заменили с бетонни колове и мрежа. След ограждане на имота единствено и само първата от ответниците е имала достъп до имота. За всички тези посочени действия не е имало спор с когото и да било.

В хода на производството по делото са събрани писмени доказателства, събрани са гласни доказателства ч/з разпит на свидетели, приета като доказателство и СТЕ.

Съдът като анализира и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на твърденията изложени в обстоятелствената част на ИМ и петитума на същата, 2 съдът квалифицира предявения от ищците иск като такъв с правно основание чл.108 от ЗС, а направените възражения и претендираните насрещни права на ответниците в отговора на ИМ - с правно основание чл.79 от ЗС. Такава е квалификацията на иска на ищците и възраженията та ответниците в изложения в хода на съд. дирене по реда на чл.146, ал.1 от ГПК, доклад по делото, неоспорен от страните по делото.

В настоящия случай за да обосноват своята претенция ищците в предявената ИМ, навеждат доводи за придобиване на процесния имот в съответните ид. ч. от тях въз основа на земед. реституция.

С ИМ е представено Решение №2228 от 13.11.2008 г., постановено от ОСЗ-Б., влязло в сила на 13.01.2009 г., вписано в СВп-Р. под. вх. №3761/11.07.2022 г. акт №70, том XIII, дело №1904/2022 г., което легитимира права на ищците в/у процесния имот, като н-ци на Й.Т.В., б. ж. на г.Б., родена на 12.08.1894 г., починала на *.

С ИМ са представени доказателства за водени съд. производства м/у ищците и праводателите ни Й.Н.Г., Р.С.В. и Т.Н.В. по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Образувано е било гр. дело №976/2004 г., по описа на Рг-РС, по което постановено решение №336/25.05.2005 г., влязло в сила на 16.01.2008 г. Със същото съдът е приел за установено по отношение на Р.С.В., Й.Н.Г. и Т.Н.В., че описаният по-горе имот преди образуване на ТКЗС е бил собственост на общия наследодател - Й.Т.В.. На практика с това решение съдът е постановил, че възстановеният на праводателите на ответниците имот не е изцяло тяхна собственост, а 3/4 ид. ч. е собственост и на други лица в случая - ищците.

Въз основа на това съд. решение ОС„З“-Б. е постановила решение №2228/13.11.2008 г., с което окончателно възстановила правото на собственост в/у описания по-горе недвижим имот на н-ците на Й.Т.В., б.ж. на г.Б.

Тези обстоятелства не са спорни в процеса, но за които в хода на процеса се установи, че са станали без знанието и съгласието на ответницата по ревандикационния иск - Р.В..

Процесният имот към настоящия момент е собственост на ответника - Р.Т.В., която придобива същия въз основа на извършено в нейна полза дарение от М.К.Т. и А.С.Т., материализирано в нот. акт вх. рег. №6811/01.12/2006 г., акт №95, том XXIX, дело №6167/2006 г. по описа на СВп-Р..

Дарителите на имота са придобили същия, въз основа на възмездна сделка – покупкопродажба, от И.Д.К., материализирана в нот. вх. рег. №3836/21.09.2005 г., акт №188, том XV, дело №3331/2005 г. по описа на СВп-Р.

От своя страна продавачът И.Д.К. закупил процесния имот от Й.Н.Г., Р.С.В. и Т.Н.В., като собственици на имота по реституция и като н-ци на Н.Т.В. (решение №757/30.11.2004 г. на ОСЗ-Б.), като продажбата е материализирана в нот. акт вх. peг. №3208/02.12.2004 г., акт №187, том XII, дело №2676/2004 г. по описа на СВп-Р.

От момента на дарението (2006 г.) ответникът Р.Т.В. владее процесният имот. Сключеният от нея договор за дарение съставлява основание за добросъвестно владение. Тъй като процесния имот е възстановен на ищците с влязло в сила решение на ОСЗ-Б. на 13.01.2009 г., то давностният срок за придобиване на имота по давност спрямо ищците, започва да тече от момента на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността.

В тази вр. с отговора на ИМ е направено възражение за придобиване на претендираните от ищците ид. ч. от процесния имот от ответника Р.В. по давност, а именно с изтичане на кратката 5-год. давност за периода 13.01.2009 г. (датата на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността в/у процесния имот от ОСЗ-Б. до 29.07.2022 г. - датата на предявяване на ИМ) и при условията на евентуалност - възражение за придобиване на имота с изтичане 10-год. давност за същия период.

Според легалната дефиниция на чл.68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт в/у чужда вещ с намерение за своене.

Продължителността на владението като елемент от придобивната давност по чл.79 от ЗС, е в зависимост от предпоставките, при които то е установено. Ако владението е започнало въз 3 основа на годно правно основание, но не е настъпил вещнотранслативният ефект поради това, че е продадена чужда вещ, владението е добросъвестно, ако приобретателят не е знаел, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена чл.70, ал.1 от ЗС. В този случай по силата на чл.79, ал.2 от ЗС, собствеността се придобива след 5-годишно владение. Преценката за добросъвестността на владението се извършва според обстоятелствата при възникване на правното основание по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС.

По делото липсват данни, че ответникът Р.В. е знаела, че праводателите й, когато са прехвърлили процесния имот през 2006 г., не са били собственици на имота. Сделката по придобиването на имота от В. е извършена в необходимата нот. форма и изготвения нот. акт за дарение е вписан в службата по вписване при PC-Рг. Действително самото вписване на нот. акт не влияе пряко в/у добросъвестността на придобителя, но то дава гласност за тяхното съществуване и възможност гражданите да правят справки по тези книги, без обаче това да означава, че за гражданите съществува задължение да следят за съдържанието на книгите за вписване, а в самия закон не е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на закона актове (в този смисъл Решение №115 от 28.10.2016 г. по гр. д. №977/2016г. на II г. о. на ВКС).

Разпечатката съдържа 35 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/addad9f5-7d31-478c-99a7-007fb072c661