Решение № 248 от 22.11.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Смолян, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500191 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 96/07.03.2023 г. по гр. д. № 1161/2022 г. Смолянски районен съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР да заплати на К. Ф. А. сумата от 2 208, 48 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 11.10.2019 г. – 31.10.2022 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1, 143, сумата от 329, 30 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен труд, до датата на предявяване на иска – 14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 14.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 238, 80 лева, представляваща левовата равностойност на неосигурена храна и ободряващи напитки за периода 01.08.2019 г. до 01.08.2020 г., сумата от 67, 68 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимата сума, считано от 01.09.2019 г. до датата 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 14.11.2022 г. до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, а в полза на РС – Смолян ДТ в размер на 188, 34 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 120 лева.

1

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез главен юрисконсулт М.Х., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане и необоснованост на акта.

Във въззивната жалба се развиват доводи, че приетото от районният съд, че е налице празнота в специалната нормативна база, поради което прилага разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, съответства на нормата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА, но е неправилно вследствие на неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се прави позоваване на практика на ОС – Русе. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон, като не е съобразен със служебния статут на ищеца и приложимите спрямо него норми.

Сочи се, че статута на държавните служители по ал. 1 т. 2 на чл. 142 от ЗМВР се урежда със ЗМВР, а на другите две категории – със ЗДСл и съответно КТ.

Основавайки се на законовата делегация на чл. 187 т. 9, във вр. с ал. 8, във вр. с чл. 187а ал. 4 и чл. 188 ал. 1 от ЗМВР, Министърът на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., според текста на чл. 3 ал. 3 от която при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6.: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – ищецът е полагал 8 часа нощен труд.

Сочи се във въззивната жалба, че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Твърди се, че за тези служители са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито останалите служители в системата на МВР не се ползват. Твърди се, че това разбиране е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените изводи в решението на СЕС по преюдициално дело № С-262/2020 г. от 24.02.2022 г.

Прави се позоваване и на разпоредбите на чл. 107а ал. 18 от КТ и чл. 67 ал. 12 от ЗДСл. Твърди се също, че не е налице колизия между нормите на чл. 179 ал. 2 и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, тъй като препращането в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е към Глава петнадесета от КТ. Твърди се също, че в чл. 2 ал. 3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.

107а от КТ; в този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.

Сочи се по-нататък, че разпоредба идентична на тази на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187 ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът за изчисления би бил 1. Излагат се 2 доводи, че в специалната нормативна уредба – ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд. Твърди се, че липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна – законът съдържа същата пълна уредба, каквато се съдържа и в КТ, а подзаконовия нормативен акт по чл. 187 т. 9 от ЗМВР няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл. 187 ал.

1 т. 3 от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд; при паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми. Прави се позоваване на практика на окръжни съдилища. Сочи се, че разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото – 0. 25 лева, са идентични: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67 ал. 7 т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл. 179 ал. 2 от ЗМВР.

По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи за разликата между „нощен труд“ и „извънреден труд“. Прави се позоваване и на публикация на проф. д-р Васил Мръчков относно становището за наличие на специалния /различен от работещите по КТ/ статут на служителите в МВР по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, както и на практика на ОС – Велико Търново.

Относно иска по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР се сочи, че според тази разпоредба в редакция ДВ бр. 97/2017 г. за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда на служителите се осигурява безплатна храна, която е и с целево предназначение и самият закон не предвижда заплащането й в натура. Сочи се, че е налице съществена разлика между безплатната храна по ал. 1 и предпазната храна по ал. 3 на чл. 181 от ЗМВР – първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал. 3 е с целево предназначение и ако не е предоставена към момента, същата губи своя смисъл.

В заключение във въззивната жалба се твърди, че в обжалваното решение не се съдържа обсъждане и преценка на правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение; претендират се разноски и се прави възражение по чл.

78 ал. 5 от ГПК.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът, чрез пълномощник адв. М.О., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

В отговора се излагат доводи, че предвид законовата празнота за 3 преизчисляване на нощния труд с коефициент, предназначен да компенсира поне част от неблагоприятните фактори на нощния труд, в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се, че районният съд правилно е тълкувал националното право във възможно найголяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като се вземе предвид цялото вътрешно право, с което е гарантирал пълната ефективност на тази разпоредба и е достигнал до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел – т. 79 от Решението на СЕС.

Сочи се в отговора, че след постановяване на обжалвания съдебен акт е издадено Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ на НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от наредбата/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Прави се позоваване на разпоредбата на чл.

130 ал. 2 от ЗСВ, като в същото време се развиват доводи, че от друга страна, на основание чл. 633 от ГПК решението на съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, както и се сочи, че в Решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020 г. съдът е достигнал до заключението, че чл. 8 и чл. 12 б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, трябва да се тълкува в смисъл, че не се налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.

Изтъква се, че заключението на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване; съдебното решение има задължителна сила. В заключение се прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В съдебно заседание за жалбоподателя юриск. М.Х. поддържа въззивната жалба.

За въззивавемия пълномощникът му адв. О. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

4

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Старши полицай“ в Граничен полицейски участък Златоград към РД „ГП“ – Смолян, към ГД „Гранична полиция“ при МВР.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 552 часа нощен труд, които са му заплатени на основание заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.

00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 222 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.

В заключение /с уточненията в съдебно заседание/ вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 2 208, 48 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 329, 30 лева.