Определение № 1457 от 04.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. Бургас, 04.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500648 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, подадена чрез адв. Виолета Герова против разпореждане № 3916 от 04.04.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 1700/2024г. по описа на Районен съдБургас, В ЧАСТТА МУ, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Й. Х. Й., ЕГН: **********, с адрес:

***** в частта относно следните суми: сумата от 231.71 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 5 от договорен абонамент от 21.12.2021 г. за мобилен номер 359892799570, сумата от 91.80 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство ZTE Blade А71 Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 5 от договорен абонамент от 21.12.2021 г. за мобилен номер 359895697035 и сумата от 96 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI В311- 221 with Antenna, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 5 от договорен абонамент от 21.12.2021 г. за мобилен номер 359898598939, както и за присъждане на разноски над сумата от 326,13 лв. до пълния претендиран размер от 505 лв.

В жалбата се изразява недоволство от разпореждането, в атакуваните му части, касаещи вземанията за неустойка в общ размер от 419.51 лв., като се твърди,че същото е неправилно и незаконосъобразно. Позовавайки се на клаузата на т. 9, б. „б“ от договора за мобилни услуги при предсрочно прекратяване на договора се сочи,че потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и 1 заплатената от него при предоставяне на устройството. Заявява, че клаузата за претендираната по всеки от трите договора неустойка не е неравноправна по смисъла на чл. 142, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, нито е нищожна на основание чл. 26,ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Сочи, че при положение,че абонатът е преустановил изпълнение на договорите не може да продължи да ползва преференциите си за лоялни клиенти за закупуване на мобилни устройства на по-ниски цени, Излага, че срокът на всеки от трите договора за мобилни услуги, към които е предоставено съответното мобилно устройство е две годишен за периода от 21.12.2021г. до 21.12.2023г. Моли въззивния съд да отмени разпореждането, в атакуваните му с жалбата части и да постанови издаване на заповед за изпълнение за посочените неустоечни вземания,както и за съразмерно отхвърлените разноски.

Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство по ч.гр.д. 1700/2024 г. по описа на БРС е образувано по заявлението на „Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Й. Х. Й. за следните вземания:сумата от 305.14 лв.

- сбор от месечни абонаментни такси и мобилни услуги, за периода а 20.12.2021 г. – 19.06.2022 г., от която сумата от 182.98 лв. по договор мобилен номер 359892799570 от 21.12.2021 г., 49,33 лв. по договор за мобилен номер 359898598939 от 21.12.2021 г. и 72,83 лв. по договор за мобилен номер 359895697035 от 21.12.2021 г., сумата от 137.40 лв. – сбор от незаплатени суми по договори за лизинг, от която сумата от 58.40 лв. по договор за лизинг на базови аксесоари от 21.12.2021 г. за номер 359892799570, представляваща 19 бр. незаплатени лизингови вноски за периода м. юни 2022 г. до м. ноември 2023 г. и сумата от 2.92 лв. – допълнителна сума по чл. 1, ал. 3 от договора и сумата от 79 лв. – по договор за лизинг на базови аксесоари от 21.12.2021 г. за номер 359892799570, представляваща 19 бр. лизингови вноски за периода от м. юни 2022 г. до м. ноември 2023 г. и 3.95 лв. - допълнителната сума на основание чл. 1, ал. 3 от договора, сумата от 263.70 лв. – сбор от неустойки, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договори, както следва: сумата от 143,28 лв. – за прекратен договорен абонамент от 21.12.2021 г. за мобилен номер 359892799570, сумата от 70.44 лв. – за прекратен договорен абонамент от 21.12.2021 г. за мобилен номер 359895697035 и сумата от 49.98 лв. – за прекратен договорен абонамент от дата 21.12.2021 г. за мобилен номер 359898598939, сумата от 231.71 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство ALCATEL 1S 2021 2

32GB Dual Grey, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 5 от договорен абонамент от 21.12.2021 г. за мобилен номер 359892799570, сумата от 91.80 лв. неустойка за предоставено за ползване устройство ZTE Blade А71 Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 5 от договорен абонамент от 21.12.2021 г. за мобилен номер 359895697035 и сумата от 96 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI В311- 221 with Antenna, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 5 от договорен абонамент от 21.12.2021 г. за мобилен номер 359898598939, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на заявлението – 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 326.13 лева, представляваща направените по делото разноски, както и направени в заповедното производство разноски от 505 лв.

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за част от претендираните вземания, като с обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед по чл. 400 от ГПК за вземанията за неустойки за предоставено устройство в общ размер от общо 419.51 лв., от която сумата от 231.71 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 5 от договорен абонамент от 21.12.2021 г. за мобилен номер 359892799570, сумата от 91.80 лв. неустойка за предоставено за ползване устройство ZTE Blade А71 Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 5 от договорен абонамент от 21.12.2021 г. за мобилен номер 359895697035 и сумата от 96 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство рутер HUAWEI В311- 221 with Antenna, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 5 от договорен абонамент от 21.12.2021 г. за мобилен номер 359898598939, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 15.03.2024г. до окончателното им изплащане, както и за присъждане на разноски над сумата от 326,13 лв. до пълния претендиран размер от 505 лв.

Предмет на въззивно обжалване е разпореждането от 04.04.2024г., в частта касаеща вземанията за неустойки за предоставени за ползване устройства и останалата отхвърлена част от претендираните разноски в заповедното производство. В останалата част относно вземането за законна лихва върху неусточните суми, разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За да откаже да издаде заповед по чл. 410 от ГПК за посочените вземания за неустойки за предоставени за ползване устройства заповедният съд е приел, че те се основават на договорни клаузи, които са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т.

19 от ЗЗП. Посочил е, че формулировката на неустойките препятства възможността за определяне размера им към датата на сключване на договорите, от една страна, а от друга страна,че при преценка на размера им същите за необосновано високи съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. Изложено е, че заявителят е договорил механизъм за обезщетяване чрез предвидените неустойки в трикратен размер на месечната такса, 3 като допълнително претендираната неустойка за отстъпка води до прекомерност на обезщетенията по договорите, надхвърлящи близо два пъти дължимите суми за такси, услуги и лизингови вноски.

Бургаският окръжен съд намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Видно от данните по делото по повод сключване между страните на приложените договори за мобилни услуги от 21.12.2021 г. за срок от 24 месеца на длъжника са предоставени три устройства ALCATEL 1S 2021 32GB, ZTE Blade А71 Blue и HUAWEI В311- 221 with Antenna, при посочените във всеки от договорите за мобилни услуги цена с абонаментен план, стандартна цена и отстъпка. В сключените между страните споразумения се съдържа клауза, която сочи, че в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги предсрочно по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на договорните му задължения, вт.ч. и по приложимите ОУ когато му е предоставено мобилно устройство съгласно договора за ползване на мобилни услуги, или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценовата листа към момента на сключването на договора и цената, заплатената при предоставянето на апарата / в брой или като обща цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.

Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за неравноправност на горепосочената клауза, на която заявителя основа неусточените си вземания. Процесната неусточена уговорка не е недействителна, защото не натоварва необосновано с икономическа тежест потребителя, а освен това чрез нея се преодолява нееквивалентността на насрещните престации във възмездната лизингова сделка, по която неизправната страна потребител е получила и ползвала мобилно устройство на преференциална по-ниска цена, като абонат на оператора. Въззивният съд намира, че посочената клауза отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-заявител и потребителядлъжник. Видно от данните на длъжника са били предоставени три устройства, чиято стойност, дължима при ползване уговорения абонаментен план е по-ниска от страндарната им цена, което обстоятелство е изрично упоменато във всеки от договорите, като разликата между двете стойности представлява отстъпката от цената, предоставена от оператора на длъжника, именно поради поетото от последния задължение за заплащане уговорените такси за мобилни услуги за пълния двугодишен срок от договорите. След като обаче поради неизпълнение на задълженията на длъжника се стигне до предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, потребителят няма повече законно основание да ползва и респективно да придобие предоставеното му устройство при преференциални условия и е длъжен да доплати на доставчика разликата между по-ниската и стандартната цена на същото. В противен случай тази страна ще реализира увеличение на имуществото си вследствие 4 неправомерното си поведение по сделката, а това е недопустимо от действащия правен ред в страната, защото противоречи на основния правен принцип никой да не извлича облаги от неправомерното си поведение и на този на еквивалентност на престациите във възмездните гражданско правни отношения, отричащ неоснователното обогатяване.

Претендираната със заявлението част от разликата в цените на предоставените устройства се явява дължимата неустойка, която е в размер на оставащия срок на всеки о т договорите, за които се твърди, че са прекратени от оператора поради неизпълнението им от длъжника, като стойността н а търсената разлика, явяваща се заявената неустойка е разликата между стандартната цена на предоставените устройства на пазара без абонамент и преференциалната им цена, съотнесена към оставащия срок на договора.

По горните съображения се налага извода, че заявителя има право да получи разликата до стандартната цена на всяко от предоставените на длъжника устройства.