Решение № 610 от 29.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Валя Рушанова

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200818 по описа за 2024 година

Производството е по чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по жалба подсъдимия Е. Н. Г. срещу нова въззивна присъда № 57/ 13.12.2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора по вохд № 836/2023 г., с която е отменена оправдателна присъда на РС – Стара Загора от 22.06.2023 г. по нохд № 2612/21 г. и подсъдимият е осъден за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.

В жалбата и допълненията към нея, депозирани от подсъдимия и защитника му, се сочат всички касационни основания, като се прави искане за оправдаване, а алтернативно на това –намаляване на наложеното наказание при приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Основното допуснато процесуално нарушение се твърди да е свързано с непълно и необективно изясняване на обстоятелствата по делото. Събраните доказателства били едностранчиво обсъдени в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК с възприемане на приложените медицински протокол и показания на техническо средство - дрегер, а безмотивно били отхвърлени заключението на съдебномедицинската експертиза, назначена в първоинстанционното производство, както и дадените обяснения за приета хранителна добавка, които са били потвърдени от показанията на свид. С. С.. По довода за нарушение на материалния закон са изложени редица възражения срещу надлежното установяване концентрацията на алкохол в кръвта, тъй като съдът не бил констатирал неправилно приложение на 1

Наредба № 1/19.07.2017 г. Акцентира се на липсата на подпис за предаващ в приемопредавателен протокол за предаване на кръвните проби и следващата от това неяснота относно принадлежността на изследваните кръвни проби. Допълнително /в депозирано писмено изложение/ са посочени още неспазени според защитника изисквания за записване на стикер по чл.3, ал.3 от приложимата Наредба в протокола за химическа експертиза, както и за посочване на направената дезинфекция. Оспорена е и субективната страна на деянието, поради незнанието за наличие на алкохол в приета хранителна добавка, в която връзка се прави позоваване на хипотезата по чл.14, ал.1 от НК. Относно твърдяната несправедливост на наказанието са изложени аргументи за несъобразеното наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящо приложението на чл.55 от НК, с което биха се постигнали целите по чл.36 от НК.

В касационното съдебно заседание подсъдимият и защитниците му поддържат алтернативно направените искания и подкрепящите ги доводи в жалбата, като добавят и възможността за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В предоставената му последна дума подс. Г. твърди, че е невинен, и желае да бъде оправдан, но в случай на осъждането му, моли да се намали наказанието му с оглед неразумно дългия срок на воденото наказателно производство и ниска обществена опасност на личността му.

Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила въззивната присъда, при постановяването на която не са допуснати нарушения от предвидените в чл.348, ал.1 НПК. Счита, че е несъмнено установено управлението на превозно средство след употреба на алкохол, чиято концентрация в кръвта е приета без да е нарушена приложимата наредба и въз основа на химическа експертиза при отчитане на поблагоприятния за подсъдимия резултат, установен след изследване на контролна проба.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда от 22.06.2022 г. по нохд № 2612/21 г. на РС – Стара Загора подсъдимият Е. Н. Г., с ЕГН ********** е признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, изразяващо се в това на 30.06.2021 г. в гр. Стара Загора да е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „****“ с рег. № **** с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.24 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязло в сила на 08.11.2018 г. споразумение по нохд № 2850/2018 г. по описа на РС – Стара Загора за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.

2

Така постановената присъда е била протестирана, но потвърдена с решение № 156/03.11.2022 г. на ОС – Стара Загора по внохд № 669/2022 г.

По искане на главния прокурор на РБ с решение № 139/19.07.2023 г. АС – Пловдив по нд № 7/2023 г. е възобновено производството и отменено потвърдителното въззивно решение, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В резултат от повторния въззивен контрол върху постановената присъда е постановена атакуваната понастоящем нова такава от 13.12.2023 г. на ОС –Стара Загора по внохд № 836/23 г., като първоинстанционният съдебен акт е отменен и подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. На основание чл.343б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което съгласно чл.57, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ЗИНЗС да се търпи при първоначален общ режим. Приспаднато е предварителното задържане на лицето за периода от 01.07.2021 г. до 06.08.2021 г. Наложени са кумулативно предвидените наказания глоба в размер на петстотин лева и лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от две години, като е зачетено времето на лишаване от същите права по административен ред.

С присъдата на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, наложено със споразумение, влязло в сила на 08.11.2021 г. по нохд № 2850/2018 г. по описа на РС – Стара Загора, за което също е определен първоначален общ режим на основание чл.57, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ЗИНЗС.

Обсъждането на сочените на първо място пропуски в доказателствената дейност на съда, касационната инстанция извърши единствено на плоскостта на доводите за липсата на пълноценен доказателствен анализ съобразно действителното съдържание на годните доказателствени източници, което да е рефлектирало върху прецизното и пълно изясняване на значимата за предмета на делото фактология. Така преценени оплаквания в жалбата не могат да се счетат за основателни, тъй като в съответствие със задължението си за цялостен контрол върху атакувания съдебен акт, въззивната инстанция е извършила собствена преценка на вече събраните по делото доказателства и съобразно изискването по чл.13 НПК за разкриване на обективната истина е извела правнозначимите факти при ясно излагане на съображенията си за възприетите доказателствени източници. Всъщност основните фактически положения по делото не са и спорни, като за извеждането им са послужили показанията на свидетелите Д. П., Н. Д., С. С. и Н. Х., обясненията на подсъдимия, експертните химически изследвания и писмените доказателства. Те се свеждат до спирането на подсъдимия като водач на превозно средство и извършената му проверка за употреба на алкохол от полицейски патрул на инкриминираната дата около 22.10 ч. в гр. Стара Загора, като е несъмнено 3 изяснено и съпровождането му до медицинско заведение, където е предоставил кръвна проба за изследване, сторено впоследствие двукратно чрез възможността за това посредством контролна проба. За спорния въпрос относно източника на приетото количество алкохол и установената му концентрация в основата на направените изводи логично са поставени обясненията на самия подсъдим, като е възприето на първо място твърдението му за употребата през целия ден алкохолна напитка - бира, включително и час преди управлението на превозното средство. Преценката за доказателствената стойност на така дадените обяснения не е извършена произволно, а при съпоставянето им с показанията на свид. П. и Д., спрели за проверката водача, с резултатите от техническо средство - дрегер и от химическото изследване на кръвната проба. От друга страна не е пренебрегнат и съобщения от Г. прием на хранителна добавка „Шведска горчивка“, като единствено не е счетено за логично твърдението му за употребената наведнъж опаковка от 200 мл., което е обосновано не само с надградените в посочения смисъл негови обяснения в двете фази на производството, но и с липсата на изрично отразяване на това обстоятелство като значимо при медицинското му изследване, а също и с липсата на преки впечатления в тази насока у свид. С.. Този подход на съда е напълно процесуално издържан, сочи за ясно обосноваване на изводите му в необходимата степен и не представлява едностранчив анализ на доказателствата, както се твърди от защитниците. Извън дадената допустима оценка на обсъжданата част от обясненията, съдът изрично е подчертал като ирелевантно обстоятелството кой е източникът на приетия алкохол, поради което и очевидно решаващите му мотиви не са основани на така соченото като значимо от защитата обстоятелство. Именно поради това съображение въззивният състав е приел за безпредметно обсъждането и на назначената от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза. Тя касае счетения за неотносим към предмета на делото въпрос за концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, изчислена след приспадане на количеството алкохол, прието под формата на сочената хранителна добавка. Обяснимо защитата се позовава на резултатите от това медицинско изследване, противопоставяйки ги на тези от предходно проведените химически изследвания, но в правомощията на съда е да извърши преценка на значимите за предмета на делото обстоятелства, като изясняването на неотносимите такива не е необходимо и без съмнение позволява да не се ценят доказателствените източници за тях. Такъв е и процесният случай, при който е счетено, че самото допускане и приемане на експертно заключение по поставения въпрос, не налага неговото подробно обсъждане, а още по-малко възприемането му, като защитните доводи за обратното са получили ясен отговор. Несъгласието с последния не може да обоснове неизпълнение на задължението по чл.339, ал.3, вр. чл.305, ал.3 от НПК, каквото по същество се твърди в жалбата.

Обсъденото процесуално издържано установяване на фактите по делото, без 4 данни за неясно формиране на вътрешното убеждение на съда или в нарушение на процесуалните правила, е обусловило и възможността за коректната правна оценка на извършеното като престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Последната е в съответствие с материалния закон, който е приложен правилно.

Основният довод в жалбата, касаещ обективна страна на престъплението е свързан с надлежното установяване на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия, като част от възраженията са идентични със сочените пред въззивната инстанция и са получили верен отговор в решението. С основание е изразено несъгласие с извода на първата инстанция, че липсващият подпис за предал в протокол за предаване от 30.06.2021 г. на взетите кръвни проби от Е. Г. е в нарушение на Наредба № 1/19.07.2017 г., доколкото са спазени изискванията на последната, позволяващи идентифициране и проследимост на взетите и изследвани проби. По делото е несъмнено установено както надлежното вземане на кръвни проби от подсъдимия според изготвения и приложен протокол за медицинско изследване, така и последващото им предаване на полицейски служител, чийто имена и подпис фигурират в документа. Проверката за достоверното отразяване на извършените в тази връзка действия в протокола за медицинско изследване е извършена чрез показанията на разпитания като свидетел д-р Х., потвърдил личното му попълване и подписване въз основа на заявеното от подсъдимия, поради което с основание е счетено, че липсва съмнение в спазването на предвидения за това нормативен ред. Поставянето на изискуемите стикери, позволяващи проследяване на взетите проби и идентифицирането на лицето, от което изхождат, също е напълно неоснователно оспорено, доколкото видно от залепените такива на всяка страница от изготвените документи /протокол за медицинско изследване и приемо-предавателен протокол/ налице е съответствие с издадения на подсъдимия талон за изследване и отразения в него номер 0010893, съобразно правилото на чл.3, ал.3 от Наредба № 1/17 г. Същият фигурира на основание чл.24, ал.2 и в протоколите за двете химически изследвания № А 127 от 01.07.2021 г. /в т.2 от протокола – на л.42 от досъд. пр-во/ и в № 25/02.08.2021 г. /в т.7 от протокола – на л.54 от досъд. пр-во/, като изрично е удостоверено съответствието на предоставените за изследване проби с изискванията на наредбата.