Решение № 19 от 25.02.2019, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№……… гр. Русе, 25.02.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА

Членове:

РОСИЦА

РАДОСЛАВОВА

АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ при секретаря Мариета Цонева и в присъствието на прокурор Валентина Личева като разгледа докладваното от съдия Радославова ВНОХ дело № 712 по описа за 2018г.,за да се произнесе съобрази следното:

Про­из­во­д­с­т­во­то е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.

Подсъдимият Д.Н.Д. *** е обжалвал чрез упълномощения си защитник – адв.Д.Ц. *** присъда №17/31.10.2018г.на Беленския районен съд, постановена по НОХД № 208/18г. по описа на БРС, с която е бил признат за виновен в това, че в периода 15.09.2017г. – 18.01.2018г. в с.Б., обл.Р., в условията на продължавано престъпление – на 10 пъти извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14годишна възраст – Г. Д.Н. /на 7г./, като блудството е извършено чрез използване на положение на зависимост и надзор, поради което и на основание чл.149, ал.2, т.4, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от

НК е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено за изпитателен срок от четири години. Възложена са му и направените по делото разноски.

Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.

Жалбоподателят лично, ведно със защитника си – адв.Д.Ц. поддържат жалбата, в която се сочат основания за необоснованост на съдебния акт и допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Иска се отмяна на присъдата и издаване на нова такава, която да е по съществото си оправдателна.

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, независимо от сочените основания във въззивната жалба

, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е направил задълбочен, обстоен и прецизен анализ, при това в детайли на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които като цяло са непротиворечиви, въз основа на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи, които настоящата инстанция напълно споделя, поради което и не счита за нужно да преповтаря отново в изложението си.

Предмет на наказателното производство е случилото се между баща и син в инкриминирания времеви период, нощем, в леглото, където спяли обичайно в дома на бащата, съобразно повдигнатото на първия обвинение за престъпление по чл.142, ал.2 НК, свързано с малолетието на последния към момента на извършване на деянието.

Изложената в мотивите на районния съд фактическа обстановка съответства изцяло на събрания доказателствен материал и въз основа на него първоинстанционния съд е достигнал до правилни правни изводи, относно авторството и вината, както и досежно правната квалификация на деянието, с които настоящата инстанция се солидаризира, тъй като доводите в жалбата на подсъдимия, относно липсата на доказателства, които да го уличават по несъмнен начин в извършване на престъплението, не се споделят от въззивния съд.

Разпитаните по делото свидетели непротиворечиво, взаимно свързано и логически издържано пресъздават фактическата обстановка, изложена в мотивите на първостепенния съд и липсват доказателства по делото, които да подкрепят твърденията на подсъдимия, че той не е автор на процесното деяние. Правилно, съобразно задълженията си, вменени от разпоредбата на чл.14 НПК, първоинстанционният съд е изследвал наличния по делото изобилен доказателствен материал, състоящ се в показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключенията на приетите като неоспорени от страните заключения по СПЕ на подсъдимия и СМЕ и комплексна СППЕ на малолетния свидетел Г.Н., за чиито разпит от досъдебното производство подсъдимия и защитата са дали своето съгласие в хипотезата на чл.371, т.1 НПК да се ползват непосредствено от съдържанието му при постановяване на присъдата, при което съдът на основание чл.372, ал.3 е одобрил с протоколно определение в съдебната зала даденото съгласие, след констатацията си, че следственото действие по разпита на този свидетел е проведено по реда и при условията на НПК, т.е.законосъобразно. Следователно, липсва правнозначимо основание за извършеното във въззивната жалба оспорване легитимността на това следствено действие от страна на защитата, още повече, че в мотивите към атакуваната присъда са изложени стройни аргументи, относно закономерността и процесуалната изрядност на въпросните разпити, проведени на 20.01. и на 02.02.2018г. в специализирано помещение – т.нар.“Синя стая“ към КСУДС – Русе, с цел преди всичко опазване психичното здраве на жертвата и разкриване на обективната истина в максимална степен, с оглед средствата, предоставени от НПК, което прави нежелателно даването на показания в присъствието на бащата – насилник и които аргументи въззивната инстанция възприема напълно, доколкото липсват твърдяните от защитата процесуални нарушения при неговото провеждане и приобщаване на протокола от следственото действие към доказателствата по делото по съответния процесуален ред. Правдивостта на въпросните показания, послужили за основа на обвинителната теза и съответно залегнали в мотивите на първоинстанционната осъдителна присъда, се извежда по несъмнен начин, както от заключението на комплексната СППЕ експертиза, чиито констатации са за достоверност на отговорите на малолетния свидетел, пресъздаващ правнорелевантните факти и обстоятелства по делото, отричайки напълно наличието у същия на склонност към лъжа и преувеличаване, така също и от разпита на психолога, участвал в изготвяне на експертизата – И.М., която утвърждава пред съда, че при разговора с него не е установила никакви индикации, че същият е бил манипулиран, нещо повече, твърди, че споделеното пред експертите напълно се припокрива с изложеното от детето в разпита му като свидетел на досъдебното производство, проведен в присъствие на психолог в посоченото по –горе специализирано помещение. Това прави доводите на защитата, базирани единствено на обясненията на подсъдимия в тази насока, напълно необосновани, градящи очевидно една защитна теза, която обаче не намира подкрепа в останалия доказателствен материал. Нещо повече, св.М. отхвърля напълно тази лансирана защитна теза за лъжлива интерпретация от страна на детето, обяснима от защитата с порнокадри, гледани по телевизията и вменени манипулативно за действия на бащата към детето му, като недостоверна, тъй като по думите й малолетният свидетел е говорел за директно и непосредствено усещане за болка, което няма как да бъде пресъздадено, ако не е изпитано реално, като резултат от блудствените действия, извършени спрямо него, а за подобни неприятни изживявания детето е говорило и пред св.В.Й. – началник отдел „Закрила на детето“ в Д“СП“ – Бяла, която също еднозначно и в пълен синхрон със сведенията от експертното заключение и показанията на психолога и психиатъра, които са го изготвили, потвърждава последователността, оттам и достоверността на показанията на св.Г.Н., дадени в хода на цялото досъдебно производство, които с право районният съд е кредтитирал изцяло. Следва да се посочи едно обстоятелство, което според настоящия съдебен състав е също показателно за изживяванията на детето, като жертва на хомосексуални блудствени действия и то е случката с насилие над куче от страна на св.Г.Н. в училищния двор, която предизвиква разговора със св.Г.М./ресурсен учител в ОУ“Н.Й.В.“ – Б./, довел до образуването на настоящото производство и която свидетелства за променени поведенчески нагласи и проява на немотивирана и брутална жестокост към друго живо същество, обяснима добре с упражнено спрямо него насилие, свързано с болезнени усещания именно в аналната област. Неправилно защитата се позовава на това обстоятелство, игнорирайки го като лъжливо, целейки да обоснове защитната си теза за внушаемост и манипулируемост на показанията, дадени от св.Г.Н., но не обръща внимание на факта, че според показанията на св.Г.М., последният не отрича пред нея тази своя постъпка, а се опитва единствено да я омаловажи, заявявайки, че друго дете го е накарало да го направи.

Съответно с правилата на формалната и житейска логика, изследвани съобразно действителната им насоченост и съдържание са били прецизно анализирани от съда и показанията на свидетелите Ст.М.С., Ст.Д.С., Ст.К.С., Й.П., Б.С., отчитайки приятелските и колегиалните им връзки с подсъдимия, говорещи за евентуална предубеденост, както и показанията на педагозите Т.А., П.С., М.С. /начален учител – класен ръководител на детето/ и К.Г. /директор на училището/, които са контактували с бащата по повод посещаванята на детето в детско заведение /детска градина / и начално училище, които разбираемо и с оглед педагогическата си функция и свързаните с нея отговорности имат определена заинтересованост от изхода на делото, доколкото на същите са били вменени задължения по осъществяване на непосредствен надзор и контрол над поведението на детето по времето, през което е посещавало тези заведения. В това отношение, закономерно районният съд е преценил, без да подлага на съмнение истинността на депозираните от тях показания, че същите представляват по – скоро характеристични данни за поведението на бащата в социума и в тази връзка проява на граден и демонстриран от него имидж на загрижен и отговорен самотен родител, при това мъж, което разбираемо с оглед преобладаващите патриархални нагласи в обществото ни, умилява повечето представителки на женския пол, характеризирано добре от думите на св.Т.А. /учител –възпитател/ по повод твърденията на детето за противоправни действия на подсъдимия по отношение на сина си – „Аз го приех за истина, но се съмнявах“. Правилно районният съд е заключил, обобщавайки горните показания, че възприятията на посочените свидетели са неотносими към същността на обвинението, доколкото блудствените действия, поради интимния им характер поначало се извършват без свидетели, в обстановка и по време, когато външни лица не присъстват, както е и в конкретния случай, поради което разбираемо нямат характер на публичност. От друга страна, заключението на вещото лице – психиатър М.Д., изготвила СПЕ на подсъдимия, добре обяснява структурните особености в психиката на последния, оценен от нея като инфантилно недооценъчен тип, при което и допуска инкриминираното отклонение в сексуалните му предпочитания, които са с предимно хетеро - сексуална насоченост, обяснимо с употребата на алкохол, която снижава задръжките, обстоятелството, че дете и баща живеят напълно сами, както и липсата на сексуална партньорка на бащата.

Видно от изложеното дотук, въззивната инсатнция намира за неоснователни доводите на защитата за непълна, едностранчива и превратна интерпретация на доказателствата по делото, както и на липса на прецизен, съобразен с установените в НПК принципи анализ на доказатествения материал, направен от страна на районния съд, в резултат на което да се е достигнало до постановяване на една необоснована, а оттам и незаконосъобразна присъда. При правилно установеното от фактическа страна са направени и правилните правни изводи, относно съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна и незаконосъобразни са исканията на защитата за преквалификация на деянието по ал.1 на чл.149 НК, тъй като обстоятелствата по делото категорично сочат на отношения на зависимост и надзор, които има всеки родител, на когото е възложено упражняването на родителските права след развод с майката и който полага непосредствени и ежедневни грижи по издръжка, израстване и възпитание на детето, което отглежда и за което е длъжен да полага грижи и именно това прави деянието на подсъдимия не само морално укоримо, но и по – тежко наказуемо, съответно на въведеното му обвинение.

Досежно индивидуализацията на наказанието, направена от районния съд, настоящата инстанция намира размера на определеното наказание лишаване от свобода за неоправдано занижен, с оглед високата обществена опасност на деянието, като определен в размер, малко надвишаващ минималния предвиден, но доколкото той съответства на поисканото от прокурора в първата инстанция, поради което и липсва съответен протест в тази насока, не счита за нужно да коментира повече вида и размера на наказанието, поради липса на процесуална възможност за неговото увеличаване или определяне на друг тип изтърпяване на така определеното наказание.

Разпечатката съдържа 25 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/add84c95-906a-4c86-9233-7ecfc24a1946