Решение № 1576 от 17.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. П., 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20255220102892 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. *************, чрез пълномощника адвокат С. М., със съдебен адрес: гр. П., ул. ***********, срещу С. С. С., ЕГН **********, с адрес: с. Х., общ. П., ул. *****

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 23.05.2025 г., издаден по гр.д. № 683/2013 г. по описа на РС - П. била осъдена да заплаща на ответника месечна издръжка в размер на 72,50 лева, считано от влизане в сила на постановеното по делото съдебно решение до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва при просрочие.

Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 665/2025 г. при ЧСИ Д.С. с рег. № 889. Към 01.07.2025 г. задължението по изпълнителния лист възлизал на месечна олихвяема сума за главница в размер на 72,50 лева от 29.03.2013 г., която била в размер на 5 804,68 лева, както и законна лихва върху всяка една месечна вноска за издръжка в общ размер на 5 748,70 лева. Сочи, че задължението й по своя характер е такова за заплащане на ежемесечна издръжка на сина си след прекратяване на гражданския й брак със С. Г. С., ЕГН **********. Излага, че с Решение № 249/29.03.2013 г., постановено по гр. д. № 683/2013 г. по описа на РС - П., гражданският брак между нея и С. Г. С. бил прекратен по взаимно съгласие, като родителските права по отношение сина им - ответникът С. С. С., били предоставени на бащата му, постановено е детето да живее в дома на бащата, като режимът на личните отношения на ищцата с детето бил определен в следния смисъл – да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09,00 ч. в събота до 20,00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. С решението ищцата била 1 задължена да заплаща на малолетното си дете - ответникът С. С. С., месечна издръжка в размер на 72,50 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва при просрочие. Твърди, че още с влизане в сила на решението – 29.03.2013 г., бащата на ответника не й е позволявал да осъществява режима на лични контакти със сина си, определен в решението, като й заявил, че няма да го вижда повече. Предвид неизпълнението на задължението на бащата да предава на ищцата детето, същата не изплащала определената ежемесечната издръжка за сина си. Сочи, че възникналото на 29.03.2013 г. задължение за месечна издръжка било съществувало до навършване на осемнадесет годишна възраст на ответника - на ******** г. Последната месечна вносна се породила на 01.11.2019 г., като за периода от 29.03.2013 г. до 01.11.2019 г. спрямо всяка вноска бил изминал период повече от пет години, през който период кредиторът бездействал, поради което всяка една месечна вноска за издръжка се е погасила по давност. Излага, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД не била приложима в случая, поради което намира, че погасителната давност е настъпила, доколкото за задължението за ежемесечна издръжка, между ищцата и сина й С. С., давност е текла. Посочената разпоредба имала предвид обичайната житейска практика, че децата и техните родители, живеят заедно и последните фактически упражняват правата и задълженията си чрез непосредствена грижа за децата. Когато съвместното съжителство на детето с единия от родителите било преустановено и той е осъден да му заплаща издръжка, настъпилата фактическа промяна води и до правна промяна, която се прогласява от бракоразводния съд. Предвид обстоятелството, че родителските права по отношение ответника били предоставени на неговия баща и детето живеело в неговия дом, то следвало да се приеме, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД била приложима единствено в отношенията между детето и бащата, доколкото последният упражнявал родителските права. Сочи, че между ответника и ищцата било налице съдебно признато вземане за издръжка, съответно правоотношение било подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхващал от хипотезата на чл.

115, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД. Разпоредбата следвало да се преценява и прилага с оглед настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права само от единия родител след развод, с когото детето живее съвместно, и този родител еднолично полагал ежедневните грижи за гледането и възпитанието на детето. На същият била предоставена грижата за охраняване материалните интереси на детето и като негов представител е следвало да изисква изпълнение на съдебно признатото му вземане за издръжка. Сочи, че действително ищцата не била лишена от родителски права, съответно не било ограничено правото и задължението да участва при решаване на въпроси, касаещи здравето, образованието, социалното развитие на ответника, макар че не го е виждала от фактическата раздяла с баща му, но това не било равностойно на упражняването на родителските права от другия родител, който ежедневно бил в състояние на непосредствена грижа за детето. Твърди, че спрямо нея не били предприемани или извършвани никакви изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на погасителната давност на задължението, поради което намира, че към момента на образуване на изпълнителното дело през 2025 г. всяка една ежемесечна вноска за издръжка в сочения размер се е погасила по давност, ведно със законната 2 лихва. Намира, че и при съобразяване със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в сила от 14.05.2020 г., погасителната давност на ежемесечните вноски е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., петгодишната давност отново е била изтекла и задълженията са се погасили по давност.

Отправя искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5 804,68 лева, представляваща сбор на ежемесечното задължение за изплащане на издръжка в размер на 72,50 лева на месец от 29.03.2013 г. до ******** г., ведно със законна лихва при просрочие, за които е издаден изпълнителен лист № 260039/23.05.2025 г. по гр.д. № 683/2013 г. по описа на РС - П., предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 665/2025 г., образувано при ЧСИ Д.С. с рег. № 889, предвид погасяването им поради изтекла погасителна давност. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. С. С., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат А. П., депозира писмен отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна.

Оспорва твърдението, че задължението е погасено поради изтекла погасителна давност. Сочи, че действително с посоченото от ищцата Решение № 249/29.03.2013г., постановено по гр.д. № 683/2013г. по описа на РС - П., същата била осъдена да изплаща издръжка на непълнолетното си дете – ответника С. С., в размер на 72,50 лева, а родителските права били предоставени на бащата С. Г. С.. Впоследствие, обаче, с друго Решение № 799/29.10.2015 г., постановено по гр. д. № 2759/2015 г. по описа на същия съд, по молба на С. Г. С. размерът на месечната издръжка, дължима от ищцата на ответника чрез неговия баща, бил увеличен от 72,50 лева на 120,00 лева месечно, поради което намира, че давността е била прекъсната на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. По посоченото второ дело били предприети действия по издаване на изпълнителен лист, който е бил получен от С. С. едва на 29.03.2019 г. Поради това, намира, че е било налице предприемане на действия за принудителното изпълнение като на основание чл. 116, б. “в“ от ЗЗД, давността отново била прекъсната. От тази дата е започнал да тече нов пет годишен давностен срок, който срок, при съобразяването със Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на Народно събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, в сила от 14.05.2020 г., съгласно който погасителната давност на ежемесечните вноски в размер на 72,50 лева е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., не е бил изтекъл, противно на твърденията в исковата молба.

Поради това намира, че ищцата дължи сумите, претендирани въз основа на процесния изпълнителен лист. Сочи, че по посоченото гр.д. № 2759/2015г. била подадена молба с вх. № 260627/12.05.2025 г., от която било видно, че издадения по това дело изпълнителен лист бил изгубен, съответно имало процедура по издаването на негов дубликат. Отправя искане съдът да постанови решение, с което да остави без уважение исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

3

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен с присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и възразява за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че ищцата Н. И. С., ЕГН ********** е рожденна майка на ответника С. С. С., ЕГН **********, роден на ******* г. по време на брака й с С. Г. С., ЕГН **********.

Страните не спорят и относно факта, че бракът между ищцата и бащата на ответника е прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила на 29.03.2013 г.

Решение № 249/29.03.2013 г., постановено по гр. д. № 683/2013 г. по описа на РС - П., с което е одобрено постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от СК. По силата на същото, упражняването на родителските права по отношение ответника С. С. С., малолетен към този момент, са предоставени на неговия баща С. Г. С., като е постановено същият да живее при баща му и е определен режим на лично отношения между ищцата и ответника. Ищцата се е задължила да заплаща месечна издръжка на ответника, чрез неговия баща и законен представител, в размер на 72,50 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва при просрочие, като с решението са уредени и имуществените отношения между бившите съпрузи, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след прекратяване на брака.

Тези обстоятелства се установяват и от изисканото и приетото като доказателство по делото Решение № 249/29.03.2013 г., постановено по гр. д. № 683/2013 г. по описа на РС - П., влязло в сила на 29.03.2013 г.

По делото не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че въз основа на посоченото влязло в сила решение, ответникът се е снабдил с изпълнителен лист № 26039 от 23.05.2025 г., издаден по посоченото гр. д. № 683/2013 г. по описа на РС – П., въз основа на който ищцата С. е осъдена да заплаща на детето си – ответника С. С. С., месечна издръжка в размер на 72,50 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва при просрочие.

Видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение с изх. № 22052/01.07.2025 г., въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът е образувал срещу ищцата изпълнително дело № 665/2025 г. по описа на ЧСИ Д.С., с рег. № 889 на КЧСИ и с район на действие ОС - П.. В същата е посочено, че задължението по главницата от 72,50 лева от 29.03.2013 г., ведно със законната лихва, към момента на поканата възлиза на сумата от 5 804,68 лева, а общо дължимата сума по изпълнителното дело, ведно с таксите и разноските и присъединените публични държавни вземания възлиза 4 на сумата от 12 880,91 лева. С поканата за доброволно изпълнение ищцата е уведомена, че й е наложен запор на банковите сметки в „Обединена българска банка“ АД, като на основание чл. 428, ал. 1 от ГПК и е предоставен двуседмичен срок от връчването й да изпълни доброволно задълженията си.