Определение № 607 от 06.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20255300100600 по описа за 2025 година

Съдът като обсъди наличието на предпоставките за допустимост на предявения иск намира следното :

Делото е образувано по изпратена по пощата на 26.02.2025 г. искова молба, заведена във входящия регистър с № 8227/04.03.2025 г., от С. А. Я. с ЕГН **********, понастоящем с адрес – ****** – гр. ******, в която заявява, че предявява иск с правно „...основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ“ и цена от 50 000 лв. за неимуществени вреди и 10 781.92 лв. за имуществени вреди срещу Окръжен съд – Пазарджик за осъждане на последния да му заплати посочените суми като обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в „унижение, нечовеко отношение, изтезаване, маоценност, обиди, главоболие, безсъние, нервност, незащитеност, еззаконие, тревожност, безсилие, безпокойство, чувство за отхвърляне от правосъдната система, като подигравка ...“ в периода от датата на решение по внчхд № 695/2024 г. на Пазарджишки окръжен съд, „въззивен 2 нак. Състав“ до 25.02.2025 г.“, както и за имуществени вреди, съставляващи присъдени с горното решение разноски по делото, адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., държавна такса и други разноски, които вреди се твърди да са произтекли от „допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и ЕКЗПЧОС“, изразяващо се в постановяването на решение от Окръжен съд – Пазраджик по внчхд № 695/24 г., с което същият е оставил в сила присъда от 04.07.2024 г. на Районен съд – Пазарджик, 9 н. с., с която подсъдимият Р.Р. е оправдан за нанасяне на обиди на лишения от свобода тъжител С. А. Я..

Съобразно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК в прерогатив единствено на съда е да даде правна квалификация на претендираното от ищеца право, като това той следва да направи въз основа изложените в исковата молба на основание чл.

127, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелства, на които се основава искът и направеното в нея в изпълнение на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК искане, като съобразно трайната съдебна практика съдът не е обвързан от дадената от 1 страната правна квалификация.

При прочита на исковата молба се констатира, че позоваването на ищеца в нея за „допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и ЕКЗПЧОС“ е чисто формално и декларативно, тъй като липсва каквато и да била конкретизация в какво се изразява допуснатото от ответника нарушение на правото на Съюза, като изхождайки от очертаната в разглежданата искова молба фактическа обстановка и направеното искане, съдът намира, че е сезиран с иск за отговорност на държавата за вреди от дейност на правозащитните органи на държавата.

Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, съобразно който отговорността на държавата за дейност на правозащитните й органи може да се ангажира само на изчерпателно изброените в чл. 2 от закона основания: „1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., наричана по-нататък "Конвенцията"; 2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено; 5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; 6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер“.

В настоящия случай предявеният иск се основава на твърдение за постановен от съд окончателен акт, с който подсъдимият е оправдан по повдигнатото му от ищеца обвинение в извършено спрямо него престъпление – обида, което не попада в нито една от хипотезите на ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от дейност на правозащитните й органи. Или право на обезщетение на посоченото в исковата молба основание в закона не е регламентирано, поради което така предявеният иск е недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, като в случай, че ищецът счита, че е претърпял вреди от осъществени спрямо него от подсъдимия по внчхд № 695/24 г. противоправни действия, по 2 отношение на които е прието с влязла в сила присъда, че не съставляват престъпление, то той може да претендира обезщетение за тези вреди, но срещу посоченото лице, а не и срещу съда, постановил оправдателната присъда.

А тъй като искът е недопустим, то липсва и основание съгласно чл. 24, т.

2 от Закон за правната помощ, постановяващ, че правна помощ не се предоставя, когато претенцията е недопустима, за предоставяне на правна помощ по настоящото дело, каквото искане е отправено към съда в подадената от ищеца в исковата молба.

Предвид гореизложеното съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на С. А. Я. с ЕГН **********, с адрес – ****** – гр. ******, срещу Окръжен съд - Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. А. Я. с ЕГН **********, обективирано в исковата молба за предоставяне на правна помощ по гр. д. № 20255300100600 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2025 г.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3