Решение № 2705 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2705 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330111768 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез **** Н. против А. К. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. Н. А. № ** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 281,54 лева (двеста осемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки), представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: ****, находящ се в град П., ул. „Н. А.“ № **, вх. *, ап.

**, обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 02.07.2020 г. – 20.03.2022 г. в размер на 26,84 лева (двадесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.03.2022 г. до окончателното й изплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П.. Продажбата на 1 топлинна енергия на клиенти се осъществява при публично известни общи условия. Дружеството е доставило до сградата, в която ответникът притежава недвижим имот топлинна енергия, а „Бруната" АД като топлинен счетоводител е разпределил за имота на ответника ТЕ за БГВ-11,14 лв.; за сградна инсталация-240,29 лв.; и услуга за разпределение -49,88 лв.

Количеството на потреблението е определено по показания на водомер и топломер. За събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 ГПК-ч. г. д. 3938/22 г. на ПРС. Заповедта е връчена по чл. 47 от ГПК.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от назначения *** **** на ответника адв. Ц., в който се оспорва иска. Отрича се качеството на ответника на потребител на услугите, предоставяне на същите и размера им.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-НА № ***, том *, рег. № **** дело № ***/**** г. на **** при ПРС и справка от АВ-П. е видно, че ответника е придобил собствеността върху процесния имот през **** г. и е отчуждил същата на **** г. През 2007 г. ответника И. е поискал партидата за имота при ищеца с аб. № **** да бъде водена на негово име. Към момента не е налице промяна на собствеността на имота.

От представените писмени доказателства-препис извлечение от сметка, справка за доставена ТЕ, фактури и справки към тях(лист 56-68) от делото се установява, че за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. г. ищеца е определил на ответника задължение в размер от 281,54 лева. Ползваната ТЕ за БГВ 0,10562 МВтч е на стойност 11,14 лв. Разпределената ТЕ отдадена от сградната инсталация е 2,27947 МВтч -240,29 лв. Начислена е и услуга за разпределение -49,88 лв. Ползваната ТЕ в имота за БГВ е определена на база реален отчет на топломер и водомер. Отдадената от сградната инсталация ТЕ, разпределена за имота е определена на база на инсталационната мощност в сградата, средната външна температура за периода и работните дни за отопление в сградата. Начислена е цена на услуга дялово разпределение за месеци 5, 6,11,12 на 2020 г. и 01; 02; 03; 04,05,06,07,08,09 на 2021 г. , като за първите осем тя е по 3,13 лв., а за останалите по 3,30 лв.

От приложеното ч. гр. д. 3938/2022 г. на ПРС е видно, че за 2 притендираното задължение ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № 2104/22.03.2022 г., която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед начина на връчване на издадена заповед за изпълнение на длъжника по ч. гр. дело № 3938/2022 г. на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и разпоредбата на чл. 415 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

Уважаването на предявената притенция предполага установяване на качеството на потребител на наследодателя на ответника на заявената ТЕ в периода като количество и стойност, при липса на установени данни за извършване на плащания.

С оглед събраните писмени доказателства сочещи притежание на правото на собственост върху имота в процесния период от ответника, съдът намира, че същият се явява потребител на предоставените в него услуги и съответно задължен за стойността им.

Съобразно установените данни от представените фактури и справка към тях за месечното потребление на ТЕ и начина на определянето му, съдът намира за доказана ползваната в имота ТЕ за БГВ-0,10562 МВтч, през месец 06.2021 г. чияно стойност е 11,14 лв. с ДДС и разпределената такава отдадена от сградната инсталация-2,27947 МВтч на стойност 240,29 лв. До този извод съда достига като приема, че размера на доставената в имота ТЕ е определен на база отчитане на реалното ползване, посредством проверка на монтирания на топломер и показания на водомер, както и общия топломер при съобразяване на компонентите имащи отношение към подадената и ползваната ТЕ в сградата. Тъй като от страна на ответника се отправя общо възражение за недължимост на сумите за ползвана ТЕ и оспорването не е съпроводено с провеждане на насрещно доказване, оборващо данните от представените писмени доказателства, настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за незачитането им.

По отношение на начислената ТЕ отдадена от сградната инсталация следва да се отбележи, че съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отоплението на 3 общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Като се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки собственик на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже. От страна на ответника не са ангажирани доказателства установяващи данни за изградена в сградата отоплителна инсталация, различна от обичайната такава, нито, че в периода към сградата не е подавана ТЕ, което налага извод за дължимост на стойността на притендираната ТЕ, която съдът намира за правилно определена съобразно действащата методика и одобрени цени.

По отношение начислената услуга за дялово разпределение от 49,88 лв. настоящия състав намира, че същата се дължи на топлинния счетоводител, но се заплаща заедно с месечните сметки за потребление.

Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ д яловото разпределение на ТЕ между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър. Съобразно чл. 139а, от ЗЕ избора на съответното лице се извършва от собствениците на обекти в ЕС с мнозинство от 2/3, за което се уведомява доставчика.

Видно от приложените справки към фактурите отчитането на потребената и разпределена ТЕ в процесната сграда се извършва от топлинен счетоводител-„Бруната“ ООД. От страна ответника не се ангажират доказателства оборващи тези факт, което сочи дължимост и на определената месечна такса за услуга дялово разпределение. Ето защо съдът намира за установено и притендираното вземане от 49,88 лв.

Основателността на главната искова претенция, срочността на месечното задължение за заплащане на топлинна енергия и таксата за дялово 4 разпределение и правилото, че срокът кани вместо човека, както и липсата на доказателства за заплащане на дължимите суми, обосновават дължимост и на претендираната мораторна лихва върху главницата за процесния период.

Предвид изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и приложени доказателства в размер от 75 лв. за държавна такса, 300 лв. за възнаграждение на особен представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по настоящето производство, или общо 475 лв., както и 75 лв. за заповедното производство.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. К. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. Н. А. № ** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов” № 37, сумата от 281,54 лева (двеста осемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки), представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: ****, находящ се в град П., ул. „Н.

А.“ № **, вх. *, ап. **, обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 02.07.2020 г. – 20.03.2022 г. в размер на 26,84 лева (двадесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.03.2022 г. до окончателното й изплащане , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 3938/2022 г. г. на ПРС.

ОСЪЖДА А. К. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. Н. А. № ** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 475 (четиристотин седемдесет и пет) лв. разноски за настоящето производство и сумата от 75 (седемдесет и пет) лв. разноски по заповедното производство по ч. гр. дело № 3938/2022 г. на ПРС.

5

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6