Решение № 13381 от 05.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13381 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110138210 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 01.02.2023 г.

(на лист 30 – 31 от делото) на Г. И. Н. срещу В. В. В., с която са предявени претенции за осъждане на ответника да преустанови незаконните си действия по препречване на достъпа (поставена ограда) на ищеца до собствената му сграда с идентификатор 4839.4989.94.5, която се намира в дъното на съсобствено на страните дворно място с идентификатор 4839.4989.94 и адрес: с. М., ул. „П.“ № *, както и да осигури достъп до сградата и части от дворното място.

В исковата молба се твърди, че ищецът е станал по силата на договор за покупко-продажба по нотариален акт № ******* г., том*, рег. № ****, нот. дело № ***** г. на нотариус М.Е. собственик на къща с идентификатор 4839.4989.94.5 и 940/3922 идеални части от дворно място с идентификатор 4839.4989.94 и адрес: с. М., ул. „П.“ № *, с обща площ 3922 кв.м. Твръди, че не може да достигне до имота си, тъй като ответникът оградил цялото дворно място с ограда и не му давал ключ от вратата. Твърди, че в предходен момент достъп бил осъществяван по тупик, който се намирал в южната страна на имота. Иска да му се даде достъп. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – В. В. В., с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди се, че спорът за собственост между страните бил решен с влязло в сила решение, без да се посочва кое е то. Излага доводи, че ищецът не е придобил имота от собственик, тъй като същият му бил продаден от наследници на Г. В.

В., който не бил никога собственик на имота, а придобил същия въз основа на 1 неистински документ. При условия на евентуалност твърди, че от повече от 20 години единствен владее оспорвания имот. Иска прекратяване на делото.

Претендира разноски.

В съдебното заседание по делото ищецът поддържа, че делото е безпредметно, тъй като ответникът бил обвързан от спогодба, която са представили в хода на делото, и с която било разпределено ползването на имота, като заявяват, че ще я изпълнят. Поддържа, че искът е основателен, и иска да се уважи, като му се присъдят разноски. Ответникът оспорва да е обвързан от спогодбата, като не я е подписвал в съдебния протокол, но поради издаден по нея изпълнителен лист поддържа, че делото следва да се прекрати, тъй като е без предмет. Поддържа се, че продължава спорът за собственост между страните. Ищецът поддържа, че спор за собственост има и това налага съдът да произнесе решение.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представена на лист 7 от делото Скица № 15580754/01.06.2021 г. поземлен имот с идентификатор *** е с административен адрес: с. М., С. община, ул. „П.“ № *, като имотът граничи с улица само от западната си страна. Имотът представлява урегулиран поземлен имот (УПИ) XIX-94 от квартал 29 от плана на селото, като по скица има площ от 3922 кв.м. В западната му част, откъм улицата, се намират в северния ъгъл къща и три стопански постройки, а в югоизточната – близо до дъното на имота – друга къща. В средната част на имота е заснета постройка в по-южната му част и една непосредствено на северната му граница.

Съгласно представено в заверен препис по делото и неоспорено Решение № 1347/29.02.2016 г. по адм. дело № 8887/2015 г. на Административен съд – София-град, 30. състав, влязло в сила на 06.05.2016 г., е било извършено изменение на кадастралната карта със Заповед № 18-5847/29.07.2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София (на лист 85 – 88 от делото) за разделяне на поземлен имот ***, което е било отменено от съда с посоченото решение поради непризоваване на ответника по делото в административното производство.

Съгласно представено на лист 18 от делото Удостоверение за данъчна оценка от 26.10.2022 г. на район „Нови Искър“ на Столичната община данъчната оценка на поземления имот е 14 098,80 лева, а на източната къща – 3077,90 лева, а на намиращ се в имота гараж – 243,40 лева.

Съгласно представен на лист 8 – 11 от делото нотариален акт № ************ г. на нотариус М.Е. – с регистрационен № 627 в Нотариалната камара, В. Г. върху сграда с идентификатор ***, описана в предходния абзац като къща в източната част на поземления имот, както и 940/3922 идеални части от описания в горния абзац поземлен имот. В акта е вписано, че собствеността е установена въз основа на Удостоверение за наследници на Г. В. В. и редица нотариални актове.

Съгласно представен на лист 95 от делото констативен Нотариален акт 2 за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № *************г. на четвъртия нотариус при Софийския районен съд, Г. В. В. е признат за собственик на дворно място с площ 940 кв.м., представляващо парцел XIX118 от квартал 29 по регулационния план на с. М., при съседи – сестри А., Г. В.

В., И.Х.Б. и братя Г.

Съгласно представен на лист 96 от делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № ********* г. на четвъртия нотариус при Нотариалната служба при Втори районен съд – София, ответникът е признат за собственик на дворно място, което представлява парцел XXI -118 от квартал 29 по регулационния план на с.

Мировяне при съседи – В. В., улица, сестри А. и наследници на Г. В..

На лист 31 ищците са начертали скица на предпочитания от тях начин на достъп, като са посочили, че в южната част на имота по цялата му дължина имало тупик с ширина 3 метра, който водел към задната къща, и искат достъп да им се предостави оттам.

Съгласно представено писмо от 15.03.1996 г. от кмета на район „Нови Искър“ като орган за констатиране на незаконно строителство, което поради това има значение на официален свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила, тъй като е издадено в рамките на функциите на длъжностно лице, в квартал 29 по плана на с. М. е имало обслужваща улица – тупик, която обаче не е изградена според плана с 4 метра широчина, а с широчина от 3,5 метра. Съгласно представена на лист 75 от делото скица от 04.06.1997 г. на отдела „Архитектура и кадастър“ тази вътрешна улица опира в парцел (сега УПИ) XIX-118 в неговия югозападен ъгъл, като се намира на юг от парцел XX-118. Това е било положението по регулационния план, одобрен със Заповед № 109/01.04.1966 г.

Същата служебна улица (тупик) е отразена и на скица-проект на лист 76 от делото на отдел „Архитектура и кадастър“ на район „Нови Искър“ като предвидена да бъде нанесена по южната граница на УПИ ΧΙΧ-94 по действащия и сега регулационен план, одобрен с Решение № 27 от Протокол №32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет.

На лист 59 – 73 са представени заключения на експертизи по други дела и документи от общинската администрация, преразказващи документи за собственост, които съдът няма да разглежда, тъй като не са представени непосредствено по делото и възпроизвеждат други документи, без пряко да предават съдържанието им.

В съдебното заседание на 18.12.2023 г. (на лист 129 от делото) е разпитан свидетелят на ищеца В. В., който дава показания, че е продал част от спорния недвижим имот на ищеца по делото. През декември 2020 г. свидетелят и ищеца се опитали да влязат до имота, който представлява къща и дворно място около нея от около един декар, като не успели да влязат откъм ул. „П.“ и преминали през двора на съсед на продадената на ответника къща от север, от ул. „Я.“. Оградата от ул. „Перуника“ била плътно затворена, като старият достъп – от улица – тупик, била затворен от дворна метална врата, на която бил поставян катинар. Описва тупика като намиращ се от дясната страна 3 на сградите на ищеца и частта от двора, която ползва, дълъг около 150 – 200 метра. Дава показания, че ответникът се появил и обещал да им даде в бъдеще достъп до къщата в дъното на имота. Преди 2020 г. свидетелят, макар и да бил собственик, не бил ходил от дълго време. През декември 2020 г. се разбрали имотът да се продаде на ищеца, което направили през април 2021 г.

Свидетелят за последно ползвал тупика към задната къща, след като ответникът го пуснал оттам през 2020 г., когато свидетелят искал да направи снимки, за да обяви къщата за продан (като по-късно намерил ищеца като купувач). Пред тупика имало метална врата от метални пръчки, която последно била в тъмен цвят. На място е имало врата още докато родителите на свидетеля били живи.

В съдебното заседание на 18.12.2023 г. (на лист 129 – 130 от делото) е разпитан свидетелят на ищеца Н. Х., който дава показания, че през декември 2020 г. ходил с ищеца в село М. на оглед на къща на ул. „П.“ № *. Не могли да стигнат до къщата, защото имало заключена желязна врата. Потърсили ответника (когото свидетелят разпознава в съдебната зала), който отказал да ги пусне през вратата. Минали през имот на друг човек от съседната улица.

Дава показания, че ответникът не ги е пускал, като живеел в двуетажна къща в двора, като пред нея имало телена ограда. До къщата отзад, която ищецът купил през април 2021 г., се минавало през метална врата и нещо като тунел.

Минали до къщата на ищеца през двор на съсед, който е около 170 см висок, по-възрастен от свидетеля, и отворил телена ограда, за да ги пусне.

Свидетелства, че е бил при къщата на ищеца и втори път през април 2021 г., като пак нямало достъп през вратата и „тунела“, не си спомня дали са влезли; после ищецът опитвал да стигне до къщата два пъти през 2022 г., когато не успели да влязат, и през 2023 г., за огледа по делото с вещото лице. Вратата била двукрила, зелена, от тръбна конструкция, частично покрита с ламарини, леко започнала да хваща ръжда, а оградата откъм ул. „Перуника“ – телена мрежа. Дава показания, че ответникът не ги е пускал през вратата, като са си говорили с ищеца и адвоката му, както и със стария собственик (бележка на съда – свидетелят Веселинов).

В съдебното заседание на 18.12.2023 г. (на лист 130 – 131 от делото) е разпитана свидетелят на ответника – П. Ч., който дава показания, че е съсед на спорния имот, в чиято предна част живее ответникът в къща с гараж и лятна кухня, а в дъното на имота има друга къща. Къщата на ответника, ако се гледа имотът от ул. „П.“, е в лявата част на двора, вдясно на оградата има врата за селскостопанска техника. Това е желязна врата с мрежа, двукрила. Зад нея през 90-те години на ХХ век имало трактор. Свидетелят помни имота от времето, когато били живи бащата на ищеца – В., и чичо му и баща на свидетеля В. (праводател на ответника) – Г.. Знае, че Величко бил плащал на Г., за да придобие целия имот, а след смъртта на бащата през 90-те години започнал конфликт между братовчедите. Бащата на ответника искал да придобие цялото дворно място и да го раздели на ответника и сестра му.

Къщата в дъното на двора на бил виждал, там било обрасло, като от повече от 10 години зад желязната врата за селскостопанска техника не стои трактор.

Вратата е заключена с катинар по наблюдения на свидетеля. В задната къща 4 нямало постоянни обитатели, зад вратата към тази къща е напълно обрасло с храсти. На ул. „Я.“ № * имало празно дворно място, като е продадено от стар собственик на нов, чието име свидетелят не знае. Не е виждал някой да търси ответника за достъп.

В съдебното заседание на 18.12.2023 г. (на лист 131 – 132 от делото) е разпитана свидетелката на ответника – Й. П., която дава показания, че спорният имот е семеен, намира се на ул. „П.“ № *. В предната част в двуетажна къща живее ищецът, като на оградата откъм улицата (единствен достъп) има ограда от мрежа и две порти, от които дясната е голяма, за селскостопанска техника, желязна, по спомени на свидетелката в кафяв цвят.

Знае, че бащата на ищеца е Величко, който имал брат Г., а деца на Г. са В. и Е.

Свидетелката е била кмет на селото до 2019 г., не помни да е имало други вписани жители на имота на ул. „П.“ № * освен ответника и семейството му.