Решение № 4303 от 01.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4303 гр. Варна, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Н.а при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело № 20243110114847 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №94580/22.11.2024 г., подадена от П. А. А., ЕГН:**********, адрес: гр. В., с която са предявени в условията на субективно кумулативно съединяване искове, както следва:

- с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. "1- во" ЗЗД, с който претендира да бъде осъден ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД да заплати на ищцата сума в размер от 41,84лв. - платена без основание по недействителен Договор за паричен заем № 4842342, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.11.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума и

- с правно основание чл. 55. ал. 1, пр. "1- во" ЗЗД, с който претендираме да бъде осъден ответникът "Файненшъл България" ЕООД да заплати на ищцата сума в размер от 248лв. - платена без основание по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство №4842342, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.11.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се излага, че на 05.07.2023г., в гр.Варна между ищцата П. А.

А., ЕГН:********** и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК 131576434 бил сключен Договор за паричен заем №4842342. Съгласно Договора заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставил сумата в размер на 400лв.

/четиристотин лева/, която ищцата следвало да върне на 6 месечни вноски до 01.01.2024г., при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 35,00% и годишен процент на разходите /ГПР/ 41,91%. Дати на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно били: 04/08/2023; 03/09/2023; 03/10/2023; 02/11/2023; 02/12/2023;

01/01/2024. Обшият размер на дължимата сума /чл.2,т.7/ възлизал на 441,84лв. и представлявал сбор от заемната сума и размера на възнаградителна лихва за целия срок на настоящия договор, начислена към момента на неговото сключване.

В чл.4 от Договор за паричен заем заемателят се задължил в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на Договора да Предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря 1 на следните изисквания: да представи служебна бележка от рабодател за размера на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен", като поръчителят трябвало да подпише Договор за поръчителство, или 2/ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по Договора, или 3/ одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Предвид така вмененото задължение в чл. 4 от Договора за представяне на обезпечение на същата дата ищцата подписва Договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690. В чл.3, ал.1 от Договора за гаранция било уговорено, че ищецът дължи възнаграждение на „Файненшъл България“ ЕООД в общ размер 206,16лв., платими разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 34,36лв. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по основния Договор за паричен заем. Предвид задължението за предоставяне на допълнителна гаранция, предвидено в чл. 4 от Договор за паричен заем и сключения Договор за гаранция от същата дата, към погасителния план освен вноската по кредита, включваща главница и лихва, било добавено и възнаграждението за гаранция в размер на 34,36лв. В резултат на това размерът и падежът на всяка погасителна вноска се увеличил с включеното възнаграждение за обезпечение до размер на 108 лв.

Така, общата сума, която ищецът следвало да възстанови, ведно с включеното възнаграждение за гаранция нараснала със сумата от 248 лв. или общо задължение за връщане по така сключените договори възлязло на 648 лв.

Излага, че съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК с договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Доколкото процесният Договор за паричен заем е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Излага, че сделки, противоречащи на добрите нрави се тези, които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата, като счита, че в конкретния случай е налице именно такова несъответствие, доколкото на ищцата е вменено задължение да предостави обезпечение на заема в срок до 3 дни след сключването на Договора за паричен заем, заради което е сключен и Договор за гаранция, вменяващ задължение за заплащане допълнително на възнаграждение. Сочи, че двата договора за кредит и за гаранция, са неразривно свързани, доколкото вторият обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение договорът за кредит се явява основание за сключване на договора за поръчителство или гаранция. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от двете ответни дружества, а именно на заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на три пъти основния годишен лихвен процент се накърняват добрите нрави, което води до нищожност на двата договора.

2

Излага, че с договора за поръчителство де факто се заобикаля закона, като се генерира допълнително вземане по договора за кредит, което в крайна сметка по стъпва в патримониума на заемодателя, доколкото същият е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител.

Твърди, че договорите, доколкото са неразривно свързани са нищожни и поради противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като дължимото възнаграждение по договора за поръчителство не е включено в годишния процент на разходите по договора за кредит, което води до недействителност на целия договор на основание чл.22 от ЗПК. С оглед нищожността на целия договор и с оглед на разпоредбата на чл.23 от ЗПК ищцата твърди, че дължи заплащане само на чистата стойност на главницата по кредита.

С писмена молба от 30.10.2025 г. ищецът е изменил исковата си претенцията посредством нейното намаляване на сумата от 13.64 лева по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на сумата от 67.21 лева по отношение на ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Файненшъл България“ ООД, изразява становище за неоснователност на предявения иск, като твърди, че е налице валиден договор за поръчителство между него и ищцата, по който се дължи възнаграждение.

Твърди се, че договорът за поръчителство е сключен на отделно правно основание, не е част от договора за предоставяне на заем и не попада под разпоредбите на ЗПК.

Излага, че финансовият резултат от търговската дейност на дружеството е неотносим към действителността на договора за поръчителство. Счита, че свързаността между двете дружества не обуславя задължение в ГПК по договора за кредит да се включва възнаграждението по договора за поръчителство. Освен това договорът за предоставяне на поръчителство влиза в сила само ако в тридневния срок кредитополучателят не предостави друго обезпечение, което няма как да се знае от страна на кредитора, при изчисляване на ГПР по договора. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави възражение за липса на предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в който изразява становище за неоснователност на предявения срещу него иск по основание и по размер. На първо място излага, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК. В тази връзка излага, че надвишаването на максимално предвидения в закона ГПР не води до нищожност на целия договор, а само клаузите, които водят до това. Излага, че ЗПК е специален и в него изчерпателно били посочени основанията за нищожност на договора или отделни негови клаузи и към този договор не били приложими общите правила на ЗЗД, и в частност преценка за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че в случая следва да се преценява размерът на ГПР дали надвишава законово определения максимум, а не да се изследва съотношението на договорната лихва с трикратния размер на законната лихва. Излага, че ГПР е изчислен към момента на сключване на договора за кредит, каквито са изискванията на закона и размерът му не надвишава законовоопределения максимум. Счита, че кредиторът няма за задължение да преизчислява ГПК при промяна на условията по договора.

Излага, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя", 3 дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Сочи, че съгласно § 1.т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита са всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Както обърнахме внимание и по-горе към релевантния момент за Заемателят не са известни разходите, които потребителят евентуално ще плати към трети лица, за да изпълни задълженията си. Счита, че ищецът неправилно тълкува приложимата разпоредба. Тя следва да бъде разглеждана в посока, че общият разход по кредита са разходите по кредита, тоест, всеки определен по размера си неизбежен разход, в пряка връзка с договора за кредит.( в този смисъл Решение № 599 от 19.02.2020 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 6730/2019 г.) Само такива разходи вземат участие в определянето на ГПР.

Твърди, че предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а е следвало заемополучателят да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпълнение). Сключването на договор за предоставяне на гаранция с трето лице не се явявало необходимо условие за сключването на договора за кредит. Отделно от това възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на „Файненшъл България'' ЕООД ще бъде активирана или не, от действията на заемателя.

Излага, че от така изложеното може да се направи еднозначен извод, и с оглед посочените в Договора за заем допускания, че разходи за обезпечаване на вземането са изключени, тъй като те нито били известни на Заемодателя към момента на сключване на договора за заем, нито са в определен към този момент размер, нито са неизбежен разход, тъй като може да бъде предоставено и безвъзмездно поръчителство.

От друга страна посочва, че чл.19 ал.3 от ГПК сочи какви разходи, не се включват при изчисляване на ГПР, а именно (по т.2 от въпросната алинея) не се включват разходите на потребителя, които са различни от цената услугата, които потребителят дължи при предоставяне на услуга, а цената на услугата по предоставяне на парични средства е лихвата, т.е безспорно е че тя се включва при изчисляване на ГПР, но тъй като възнаграждението по предоставяне на гаранция не е част от цената на услугата и дори не се дължи към Заемателя, а към трето лице, не следва да се включва в ГПР.