Определение № 4309 от 30.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4309 гр. София, 30.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002100973 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. Ш. и А. Г. Ш., чрез адв. П. С. срещу решение по в. гр. дело №911/23г. по описа на ОС- Благоевград, с което е отменено решението на РСРазлог, постановено по гр. дело №1001/20г. за разликата над присъдената сума от 1 200 лева до сумата от 2 000 лева, като касаторите са осъдени солидарно да заплатят на В. Г. Ш. общо сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени от нанесените му леки телесни повреди на 04.09.2015г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 04.09.2015г. до окончателното плащане на сумата.

Според касаторите, решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Твърдят, че въззивният съд не се е произнесъл по наведено във въззивната жалба възражение за неправилност на първоинстанционното решение. Считат, че решението е непълно, тъй като съдът не е разгледал и всичките им основания за незаконосъобразност, а правните му изводи са декларативни и немотивирани, като се основават на неустановени по делото обстоятелства. Твърдят, че влязлото в сила решение по НЧХД №748/17г. на PC Р. в гражданскоправната част има правно обуславящо значение и за настоящото производство доколкото наказателният съд е приел, че са налице условията за осъждане на ищеца в настоящото производство като автор на деликт срещу пострадалия, сега ответник - В. А. Ш..

Считат, че произнасянето на наказателния съд по предявения граждански иск има обуславящо значение на наличието на деликт, по въпросите за авторството, вината, противоправността и деянието извън присъдата. Т.е. въззивният съд не е съобразил, че ищецът е бил осъден за същия случай да заплати на ответника - В. А. Ш. обезщетение за причинени неимуществен вреди вследствие на осъществен от него деликт срещу последния.

1

Твърди се, че осъществените от двете страни действия са обвързани от общ правопораждащ факт - възникналия между тях конфликт и са от идентично естество и характер, като са взаимно противопоставими като средство за защита. Характерът и начинът на защита на ответника съответстват на характера на нападението спрямо него, поради което няма осъществен деликт от негова страна срещу ищеца Нанесените телесни увреждания на ищеца са станали в ситуация, при която ответникът е защитавал личната си неприкосновеност от непосредственото нападение от страна на ищеца. Действията на втория ответник са в защита телесната неприкосновеност на сина си - първия ответник. Поради което твърдят, че не са налице основания за ангажиране на тяхната отговорност. В изложението си, касаторите посочват основанията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като решението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Считат също, че решението е постановено при очевидна неправилност- чл. 280 ал. 2 ГПК. Предвид влязлото в сила решение №188 от 15.10.2021г. по ВНЧХД №114/2021г. се поставят следните въпроси, които според касаторите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1.

Подлежат ли на репариране неимуществени вреди на подсъдимия, причинени от пострадалия при отблъскване/защита от нападението, когато наказателното дело е било прекратено по давност, поискана от подсъдимият, наказателният съд се е произнесъл само по отношение гражданскоправната претенция на пострадалия и в мотивите към решението на наказателния съд липсват мотиви за наличие на реторсия ? 2.При липса на влязла в сила присъда, но при наличие влязло в сила решение по уважения граждански иск по наказателно дело, решението на наказателния съд в гражданскоправната част на наказателното производство има ли правно обуславящо значение и за бъдещо производство по чл. 45 ЗЗД от осъдения срещу пострадалия? Моли са за отмяна на въззивното решение и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – В. Г., чрез депозирания писмен отговор оспорва същата, като излага, че не са налице основания за нейното допускане до касационно обжалване. Счита също, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства.

Моли за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Производството е образувано по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от В. Г. Ш. срещу В. А. Ш. и А. Г. Ш. за заплащане неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането, претърпени от него в резултат на нанесен му от ответниците на 04.09.2015г. побой в резултат, на който е получил телесни увреждания по лицето и главата.

Ответниците оспорват иска по основание и размер, като молят да бъде отхвърлен като 2 неоснователен. Оспорват описания от ищеца механизъм на настъпване на уврежданията.

Твърдят, че ищецът сам е предизвикал конфликта, като ответникът В. А. също е получил наранявания, причинени му от ищеца.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение за разликата над присъдената сума от 1 200лв. до сумата от 2000лв. като е осъдил В. А. Ш. и А. Г. Ш. да заплатят солидарно на В. Г. Ш. сумата от 2000лв.- обезщетение за неимуществени вреди от побой с нанасяне на леки телесни повреди на 04.09.2015г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 04.09.2015г. до окончателното плащане на сумата, и е потвърдил решението в останалата му част.

От фактическа страна, с оглед приетата по делото СМЕ въззивният съд е приел за установено, че при преглед на 04.09.2015г. на В. Г. Ш. са установени следните травматични увреждания - разкъсно-контузна рана 0,5/0,8 см. по горната устна, разкъсно-контузна рана 0.4/0.5см. на долната устна; контузия с травматичен оток кръвонасядане на челото 2,5/2см., контузия с травматичен оток и кръвонасядане 1/1,5см. на носа; охлузване и кръвонасядане съответно 3,5 см. и 0,5 см. в лявата лицева половина. Така причинените мекотъканни увреждания на челото, носа, устните и лявата лицева половина, са довели до временно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота, като страданията му са продължили две - три седмици без данни за възникнали усложнения. Контузиите на челото и носа са от удари с или върху такива предмети с ограничена контактна повърхност и могат да се причинят от отделни удари. С отделно травматично въздействие на удар могат да се обяснят и травмите на устата. За травмата на лявата лицева половина е налице съчетаване на травматично въздействие от удар и допирателно, тагенциално въздействие, която може да се обясни с описаното падане и контакт с терена.

Св. С. Ш. /съпруга на ищеца/ на процесната дата 04.09.2015г. видяла съпругът й да разговаря с племенника си В. А. Ш., който бил до микробуса си. Докато разговаряли, ответникът А. се хванал за вратата на микробуса и изритал ищеца, който паднал назад. Свидетелката се притекла на помощ, но била повалена на земята от ответниците. След това видяла, че носът на съпруга бил отекъл, устната разцепена и целият е в кръв. Твърди, че лично е видяла как В. А. е притиснал В. Г. в гаражната врата и му нанася удари с юмруци в лицето, главата и цялото тяло, а ответникът А. Ш. му нанесъл удари с ритници. Твърди, че всичко е приключило докато пристигнали полицаите и св. Б..

Св.Б. бил повикан по телефона от дъщерята на ищеца, която му обяснила, че ответниците биели баща й. Когато отишъл, конфликтът бил приключил, но по лицето на В. Г. Ш. имало кръв, носът му бил подут, имал е и цепка на долната устна от дясната страна. Свидетелят придружил ищеца до личния му лекар, който препоръчал преглед и рентген в [населено място]. Свидетелят твърди, че ищецът е имал синини под очите, чувствал се некомфортно и трудно дишал, тъй като носът му бил отекъл.

С присъда №500036 от 05.01.2021 г. по НЧХД № 748/2017г. на Районен съд - Разлог ищецът в настоящото дело В. Г. Ш. е признат за виновен в това, че на 04.09.2015г., около 08.00 часа, в [населено място] на [улица]чрез нанасяне на удари с ръце и дърво е причинил на В. А. Ш. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв горен 3 крайник - изкълчване на лява раменна става, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия и на основание чл. 132, ал.1, т. 2 вр. чл.

129, ал.1 НК и чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със същия съдебен акт В. Г. Ш. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен тъжител В. А. Ш. и сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане. С влязло в сила решение №188 от 15.10.2021г. по ВНЧХД №114/2021г. на БлОС е отменена атакуваната присъда, като въззивният състав е прекратил производството по делото в наказателната му част, поради изтекла давност, изменил я относно разноските и я потвърдил в останалата й част.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е счел, че са налице всички елементи за ангажиране на отговорността на ответниците на осн. чл. 45 ЗЗД. Нанасянето на удари по главата и тялото на ищеца е счетено за доказано от показанията на свидетелите, които съдът е изложил, че кредитира. Нанасянето на удари и причиняването на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, са квалифицирани като противорправно деяние, за което е уреден състав на престъпление в чл. 130 от НК. С оглед заключението на СМЕ, е прието, че травматичните наранявания могат да се получат по механизма описан от свидетелите, т.е. че е налице причинно – следствена връзка между ударите от ответниците и травмите на ищеца.

Предвид кратката продължителност на душевните страдания и не големия им интензитет, въззивният съд е счел, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди под формата на физически болки и емоционален дискомфорт е 2 000 лв.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поддържаните от касаторите основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните съображения:

Касаторите не са обосновали наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посочено в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпреки, че са формулирани два въпроса, не е посочено във връзка с коя конкретна норма или норми липсва практика на съдилищата или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от тях насока, тъй като е неправилна. Изобщо не е посочена и практика на съда, която да е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която вече не е актуална, предвид промяната на законодателството или обществените условия. Поради това следва да се приеме, че жалбоподателите не са обосновали приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотезата на правен въпрос от значение за точното приложение на закона.

Всъщност и двата поставени от касаторите въпроса са във връзка с решение №188 от 15.10.2021г. по ВНЧХД №114/2021г., с което първоинстанционната присъда е била отменена в наказателната част, и - съответно потвърдена в частта, с която В. Г. Ш. е осъден да заплати на гражданския ищец В. А. Ш. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди.