Определение № 205 от 11.04.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. В., 10.04.2023 г.

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500167 по описа за 2023 година

Постъпила е молба частна жалба от ОД НА МВР-В.,представлявана от П.М.К. - Директор с адрес: гр. В., ул. „Ц.С.В. №* против определение № 149 от 25.01.2023г. по гр. дело № 1147/2022год. на РС- В. с правно основание: чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Жалбоподателят твърди ,че не е доволен от горепосоченото определение на РС- В., постановено по гражданско дело № 1147/22г., с което е отказано да бъде допълнено решението по делото в частта за разноските.Иска се да се отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Иска се да бъдат присъдени направените разноски за вещо лице в размер на 50 лв. тъй като въпреки че ищецът е освободен от такси и разноски, то по силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК при отхвърляне на иска той дължал заплащане на всички разноски, направени от насрещната страна по делото.

Това било така, тъй като ,макар и освободен по трудовото дело от заплащане на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът с предявяването на неоснователен иск, който е отхвърлен от съда ,бил причинил вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от него такси и разноски в производството, която вреда следвало да бъде обезщетена.

Обратното би било в нарушение на принципа на равнопоставеност на 1 страните в гражданското съдопроизводство.

Постъпил е отговор на частната жалба от адв. Пълномощника на ищеца, с поддържано становище за неоснователност, тъй като по чл.78 ал.3 ГПк се дължат всички разноски, а в настоящия случай липсва отхвърлителен диспозитив.

След като взе предвид събраните по делото доказателства Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

Производството пред РС-В. е по реда на чл.248 ал. 1 ГПК.

От ответната страна е постъпила молба с вх.№ 297/10.01.2023 г.,с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските,като се претендира присъждането на 50 лв. ,направени такива за възнаграждение на вещо лице.

Поддържа се ,че при отхвърляне на иска,въпреки че ищецът е освободен от такси и разноски,той дължи заплащане на всички разноски, направени от насрещната по делото страна.

Ищцовата страна е взела отношение по молбата,като подържа, че същата е неоснователна и излага подробни съображения в тази връзка.

Въззивната инстанция констатира ,че от диспозитива на постановеното решение по гр.д.№ 1147/2022 г. по описа на ВРС е видно,че ответникът е осъден по предявените исковете/главен и акцесорен такъв по чл.86 ЗЗД/,като същите,след допуснато изменение по чл.214 ГПК,са уважени изцяло.

При това положение е правилен изводът на районния съд,че не е налице хипотезата на чл.78 ал.3 ГПК и на ответната страна не се дължат разноски- в случая направените такива за възнаграждение на вещо лице в размер на 50 лв.

С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, представеният списък с разноски, договор за правна помощ и съдействие с отразено плащане на договореното адвокатско възнаграждение на осн. Чл.73 ал.3 ГПК , ОД на МВР следва да заплати на С. В. Н., ЕГН : * направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 400 лв.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 149 от 25.01.2023г. по гр. дело № 1147/2022год. на РС- В. с правно основание: чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.

248, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА ОД НА МВР В.,представлявана от П.М.К. – Директор ДА ЗАПЛАТИ НА С. В. Н., ЕГН : * направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 400 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3