Протоколно определение № 257 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 257 гр. Варна, 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Катя К. Апостолова и прокурора М. В. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Михайлова Частно наказателно дело № 20263100200111 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:20 часа се явиха:

Л.св. К. С. К. - явява се лично.

За Затвора-Варна се явява инсп. Е. Т., редовно упълномощен от Началника на Затвора - Варна.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ИНСП. Т.: Да се даде ход на делото.

Л. СВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото и с оглед депозираната декларация от лишения от свобода, че не желае защитник за настоящото производство, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Прочитат се данните от личното досие на лицето, предложено за освобождаване и приложените към делото писмени документи, както и представената актуална справка за остатъка на наказанието на осъд лице.

Л. СВ. К.: Поддържам молбата си, няма да соча доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

ИНСП. Т.: Няма да соча доказателства.

1

СЪДЪТ счете делото за изяснено и даде ход на същото ПО СЪЩЕСТВО:

ИНСП. Т.: Уважаема г-жо Председател, считам молбата за допустима, но неоснователна. Поддържам становището на Началника на Затвора –Варна, чийто мнение е молбата да не бъде уважена. В случая с протокол № 92 по ЧНД № 1604/2023 г. на ВОС, привежда в изпълнение неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 361/2019 г. на ОС-Добрич от 4 години, която неизтърпяна част е в размер на 1 г., 3 м. и 25 дни, с която е бил УПО на 13.02.2023 г. Съгласно постановление № 7/27.07.1975 г. на Пленума на ВКС от „наложено“ наказание по смисъла на чл.70 от НК, следва да се разбира наказание определено с присъда, независимо от последващо намаляване чрез частично помилване или чрез зачитане на доброволен труд. В този смисъл считам, че молбата е неоснователна, тъй като нямаме налице едно ново наказание спрямо което да бъде прилагана разпоредбата на чл. 70 от НК.

П Р О К У Р О Р Ъ Т : Уважаема г-жо Председател, изцяло се присъединявам към становището на представителя на Затвора-варна. Считам, че молбата е неоснователна.

Л.СВ. К.: Нямам какво да кажа, аз съм го описал, явно това е някаква част от закона с която не съм запознат. Явно нямам право на втора молба.

Поддържам молбата си и ако трябва да бъда ясен, просто може би заради себе си да кажа това, че не съм имал намерение да не си спазвам пробацията.

Наистина беше така. Семейството ми беше в Лондон, заварих ги в много тежко финансово състояние, синът ми беше тогава на 12 години и казал в училище, че баща им ги е изоставил. За добро или зло, сам си изгледах двете деца. Имахме такава връзка, че сърце не ми даде да ги оставя и да се върна обратно. Но последните две години в Англия са най-ползотворните в живота ми. Изпратил съм Ви документи, работил съм на летище с висока степен на сигурност, там минаваш страшно много тестове, втора година бях студент по мениджмънт и маркетинг. Там също много трудно ме приеха. Живеех честно, нямам нарушения. В затвора също съм примерен и никога не съм имал наказания.

Съдът като взе предвид становищата на страните, молбата и 2 приложените доказателства, намира че същата е допустима, но неоснователна.

Видно от материалите по делото е, че с присъда, постановена по НОХД № 361/ 2019г. на ОС-Добрич , влязла в сила на 12.03.2021г. на К. е било наложено наказание от 4 години „Лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно и „глоба“ в размер на 2 000лв. С определение № 1195/13.12.2023г. по ЧНД № 1604/2023г. на ВОС осъденото лице е било условно предсрочно освободено от изтърпяване на остатъка от това наказание и е бил установен изпитателен срок, равен на неизтърпяната част на наказанието в размер на 1 година, 3 месеца и 25 дни. В този изпитателен срок е била постановена пробационна мярка „ задължителни срещи с пробационен служител“.

Поради неизпълнение на наложената пробационна мярка, с протоколно определение , влязло в законна сила на 06.02.2024г., остатъкът от наказание в размер на 1 година, 3 месеца и 25 дни, е било приведено в изпълнение.

След установяването и задържането на К., той е започнал да търпи този остатък на 23.09.2025г. От представената и докладвана в днешното съдебно заседание справка е видно, че към момента той е изтърпял всичко 8 месеца, като остатъкът от наказанието е 7 месеца и 25 дни.

Разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК дава възможност съда да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание. В случая К. вече се е възползвал от тази правна възможност и е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието по НОХД № 361/2019г. по описа на ОС-Добрич. От материалите , приложени по делото, става ясно, че по отношение на К. няма постановена друга присъда, с която да му е наложено наказание. От съдържанието на молбата, с която е инициирано настоящото производство също е видно, че осъденото лице иска да бъде условно предсрочно освободен от остатъка на наказанието му „ лишаване от свобода“, който е бил приведен в изпълнение със съдебен акт, който към момента се обжалва пред ВКС.

При тези факти, съобразявайки приложимите законови разпоредби, съдът намира, че искането на К. не може да бъде удовлетворено.

Законодателят не е предвидил повторна възможност за условно предсрочно освобождаване при изтърпяване на остатък от наказание , който е бил 3 приведен в изпълнение поради неизпълнение на наложената му пробационна мярка. С оглед на това и съдът не счита за необходимо да обсъжда дали са налице предпоставките на чл.70 ал.1 от НК- изтърпяване на не по-малко от половината наказание и поправяне на осъденото лице. По отношение на това обстоятелство в приложеното становище е посочено, че предвид краткия му престой в условията на местата за лишаване от свобода, не би могло да се направи обективна и пълноценна оценка за настъпили промени в поведението му.

Воден от гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл.440, ал.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. С. К., ЕГН *******, за прилагане института на УПО по отношение остатъка на наказанието.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от прокурора по реда на глава двадесет и втора от НПК пред Апелативен съд – Варна.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ Секретар: _______________________

4