Решение № 560 от 27.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100513846 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 16519 от 04.09.2024 г. по гр.д. № 45213/2023 г. Софийски районен съд, 70 състав признал за установено на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че П. И. З., ЕГН **********, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, сумата 2 653.22 лева, ведно със З.онната лихва, считано от 05.04.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 18162/2023 г. на СРС, 70 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 572.25 лева - разноски в заповедното, и сумата 1 978.38 лева - разноски в исковото производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата П. И. З., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Х. Т. от САК, която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния З.он и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд уважил изцяло предявените искове, без да обсъди нито едно от релевираните с отговора на исковата молба възражения. Исковете били недоказани както по основание, така и по размер и 1 следвало да бъдат отхвърлени. По исковете за предоставени мобилни услуги по пет договора ищецът не доказал изпълнение на договорното му задължение за доставка на мобилни услуги. Такова доказателство не представлявали приетите фактури, които били частни документи, съдържащи изгодни за издателя факти и неподписани от ответницата. Клаузите за неустойка в договорите за мобилни услуги били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и като такива – нищожни. Те не били индивидуално договорени, а част от бланков договор, предложен от ищеца, като същевременно били във вреда на потребителя, тъй като не отговаряли на изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Предвидена била неустойка в размер на трикратния размер на месечните абонаменти, като се взема предвид най-високият според условията на плана абонамент, наред с това и заплащане на част, съответстваща на оставащия срок на договора от разликата между най-ниския и най-високия абонамент според условията на плана. В условията на евентуалност се поддържа, че дори клаузите за неустойка да не са нищожни, неустойки не били дължими, тъй като били уговорени само в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в него, по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, но липсвали доказателства в настоящия случай за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в изискваната от чл. 87, ал. 1 ЗЗД писмена форма. Евентуално се поддържа и възражението за прекомерност по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и се иска намаляване на неустойките. По процесните четири договора за лизинг ищецът не представил доказателства за дължимостта на лизинговите вноски за посочените периоди, поради което сумата за вноски по тях била недължима. Липсвали и доказателства, че ищецът е изправна страна, а ответникът - неизправна страна, т.е. не били налице предпоставки за ангажиране на договорна отговорност. Освен това предсрочната изискуемост (изгубването на преимуществото на срока от страна на длъжника) не била допустима при договори с периодично изпълнение, какъвто е лизингът, тъй като двете насрещни престации били взаимно обусловени и нямало как да се дължи лизинговата цена до края на срока на договора, без да е сигурно дали ще се предоставя надлежно ползване за целия период. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която уговорка в договор за лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на 2 лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора, има характер на неустойка за вредите от развалянето, като неустоечната клауза е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

Освен това районният съд кредитирал изцяло З.лючението на ССЕ, но вещото лице изобщо не можело да отговори на въпрос относно изпълнение или неизпълнение на облигационни задължения, това бил правен въпрос, касаещ юридически факти и техните правни последици. Както дължимостта на главницата, така и на акцесорните задължения като лихви и неустойки можела да се прецени единствено и само от съда, защото изисквала правни познания.

Още повече че експертът използвал информация само по предоставена справка от самия ищец и от неговата база данни, отразени в системата SAP (софтуер за управление на предприятия). Самият факт на осчетоводяване на процесните фактури не означавал непременно, че юридически е възникнало задължението, а само че търговецът (ищец) го приема за такова. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата по подробно изложени съображения и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го намира за частично неправилно по следните съображения:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 959.62 лв., 3 чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 754.30 лв., и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ за сумата от общо 939.30 лв.

. Иска се установяване дължимостта на сумата от общо 2 653.22 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18162/2023 г. на СРС, 70 състав, която сума включва:

1. 422.02 лв. - главница по договор за мобилни услуги № 623321236 от 24.06.2020 г., изменен с допълнително споразумение № 042208457 от 17.09.2020 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, от които: 124.81 лв. с вкл. ДДС за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода 05.02.2021 – 17.05.2021 г., както и 297.21 лв. - за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги;

2. 410.26 лв. - главница по договор за мобилни услуги № 623683655 от 17.09.2020 г., изменен с допълнително споразумение № 044582939 от 16.11.2020 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, от които: 155.21 лв. с вкл. ДДС за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода 05.02.2021 – 17.05.2021 г., както и 255.05 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги;

3. 714.67 лв. - главница по договор за мобилни услуги № 623925592 от 16.11.2020 г., изменен с допълнително споразумение № 047904626 от 02.02.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, от които: 595.48 лв. с вкл. ДДС за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода 05.02.2021 – 17.05.2021 г., както и 119.19 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги;

4. 64.30 лв. - главница по договор за мобилни услуги № 624239749 от 02.02.2021 г., от които: 31.14 лв. с вкл. ДДС за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода 05.02.2021-17.05.2021 г., както и 33.16 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги;

5. 102.67 лв. - главница по договор за мобилни услуги № 624335294 от 25.02.2021 г., от които: 52.98 лв. с вкл. ДДС за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода 05.02.2021 -17.05.2021 г., както и 49.69 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги;

4

6. 233.82 лв. - лизингови вноски по договор за лизинг от 17.09.2020 г., с който се предоставя мобилно устройство MOTOROLA One Fuswn Plus 128GB White, om които: дължими лизингови вноски в размер на 38.97 .лв. (три лизингови вноски, всяка по 12.99 лв.) за периода 05.02.2021 – 17.05.2021 г., и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 18.06.2021 – 17.08.2022 г. в общ размер на 194.85 лв. (петнадесет лизингови вноски, всяка от които по 12.99 лв.);

7. 49.14 лв. - лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари № 623683861 от 17.09.2020 г., с който се предоставя комплект от 5 бр. аксесоари, от които: дължими лизингови вноски в размер на 8.19 лв. (три лизингови вноски, всяка по 2.73 лв.) за периода 05.02.2021-17.05.2021 г., и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 18.06.2021 – 17.08.2022 г. в общ размер на 40.95 лв. (петнадесет лизингови вноски, всяка от които по 2.73 лв.);

8. 67.77лв. - лизингови вноски по договор за лизинг от 16.11.2020 г., с който се предоставя мобилно устройство ALCATEL IS 2020 Dual Grey, от които: дьлжими лизингови вноски в размер на 10.14 лв. (три лизингови вноски, всяка по 3.39 лв.) за периода 05.02.2021 – 17.05.2021 г., и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 18.06.2021 - 16.10.2022 г. в общ размер на 57.63 лв. (седемнадесет лизингови вноски, всяка от които по 3.39 лв.), и

9. 588.57 лв. - лизингови вноски по договор за допълнителен лизинг № 624334815 от 25.02.2021 г., с който се предоставя мобилно устройство HUAWEI Р40 litе 128GB Dual Black, от които: дължими лизингови вноски в размер на 76.77 лв. (три лизингови вноски, всяка по 25.59 лв.) за периода 05.02.2021 – 17.05.2021 г., и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 18.06.2021 – 25.01.2023 г. в общ размер на 511.80 лв. (двадесет лизингови вноски, всяка от които по 25.59 лв.).

Претендирана е и З.онната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.04.2023 г., до окончателното плащане.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за предоставени мобилни услуги:

От приетите и неоспорени пет договора за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, съдържащи подпис на представител 5 на мобилния оператор и на ответницата, и чиито подпис не е оспорен от последната се установява, че между страните са съществували валидни облигационни правоотношения, по силата на които ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответницата достъп до мрежа за мобилни услуги за предпочетени номера ******** ********.

Във връзка с доводите в жалбата за липса на доказателства за предоставени услуги следва да се направи разграничение между задължението за плащане на абонаментна такса и задължението за заплащане на предоставени допълнителни услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата.

Това следва от клаузата в Раздел IV, т. 23, б. „б.“ от приложимите общи условия, съгласно която потребителят дължи цена за месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор, включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен план.

Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услуги, вкл. над предоставените с пакета по плана, или не, но при всички случаи той дължи уговорената абонаментна такса, щом му е предоставен достъп до мрежата. В случая съдът приема, че достъп е бил предоставен от ищеца, в подкрепа на който извод е както подписването на допълнителни споразумения към процесните договори за мобилни услуги, така и обстоятелството, че преди процесния период ответницата е заплащала дължимите такси и цени на мобилни услуги. Последното е видно от фактура № 7317560687/18.03.2021 г., съгласно която дължимите за предходен период 153.23 лв. с ДДС са били заплатени. След като потребителят е заплащал предходните си задължения и е подписвал допълнителни споразумения към договорите следва извод, че същият е разполагал със СИМ-карти, чрез които да достъпи до мобилната мрежа на оператора и по този начин е могъл да използва мобилните услуги, за които са сключени процесните договори.