Решение № 1224 от 24.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. Русе, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520103175 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.

„Позитано“ № 5, срещу Община Русе, ЕИК 000530632, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6, положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 49 ЗЗД за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1507/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

Първоначално ищецът е предявил осъдителен иск срещу Община Русе, като впоследствие, с молба от 15.11.2025 г., предвид издадената по ч.гр.д. № 1507/2025 г. по описа на РРС заповед за изпълнение и подаденото от длъжника възражение, е изменил иска в положителен установителен такъв по чл. 422 ГПК. С определение от 10.11.2025 г. съдът е допуснал изменението и е приел за разглеждане искането да бъде признато за установено по отношение на Община Русе, че дължи на ищцовото дружество сумата от 208,21 лв., съответно 106,46 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Нисан“ с рег. ********** при ПТП, настъпило на 07.09.2023 г. на ул. „Боримечка“ в гр. Русе, до сервиз „Булслав“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 07.09.2023 г. П. С. В. управлявал лек автомобил „Нисан“ с рег. ********** по ул. „Боримечка“ в гр. Русе. В района на сервиз „Булслав“ автомобилът преминал през несигнализирана дупка в пътното платно, вследствие на което по него настъпили материални увреждания.

Посочва, че автомобилът бил собственост на Елиз Гюрсялова Узунова-В.а и към датата на произшествието бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“, полица № 4704220600003456, със срок на действие от 10.12.2022 г. до 1

09.12.2023 г. По повод произшествието била образувана застрахователна преписка № 470421222216407. При извършения оглед били констатирани увреждания по PVC облицовката на десния праг, PVC щипка за закрепване на облицовката, както и необходимост от диагностика, калибриране и впоследствие подмяна на сензора за налягане на предната дясна гума.

За подмяната на последния собственикът представил фактура № 0202030495/23.10.2023 г. за сумата 208,21 лв., която на 26.10.2023 г. застрахователят му възстановил по банков път.

Ищецът поддържа, че отговорността за произшествието следва да бъде понесена от Община Русе като лице, което стопанисва и поддържа процесния пътен участък.

Сочи, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа пътя в изправно състояние и да сигнализира своевременно съществуващото препятствие.

След отправена регресна покана, получена от ответника на 31.07.2024 г., плащане не последвало. По заявление на застрахователя било образувано ч.гр.д. № 1507/2025 г. по описа на Районен съд – Русе и била издадена заповед за изпълнение за главницата от 208,21 лв., законната лихва от 12.03.2025 г., както и разноски. Срещу заповедта Община Русе подала възражение.

Ответникът Община Русе оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на застрахователното правоотношение и извършеното плащане, но оспорва механизма на произшествието, като поддържа, че описаните щети не биха могли да настъпят по твърдения от ищеца начин. Прави и възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила. Според ответника водачът е управлявал със скорост, несъобразена с пътните и атмосферните условия, като е имал техническа възможност да намали скоростта, да спре или да избегне пътната неравност. При условията на евентуалност моли евентуално дължимото обезщетение да бъде намалено съобразно приноса на водача. Оспорва и размера на претенцията.

В проведеното последно съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли същият да бъде уважен изцяло, като се позовава на събраните писмени и гласни доказателства и на заключението на съдебната автотехническа експертиза. Претендира разноски по представен списък.

Процесуалният представител на ответника моли искът да бъде отхвърлен като недоказан по основание, а при условията на евентуалност и като недоказан по размер.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от представената застрахователна полица се установява, че към 07.09.2023 г. за лек автомобил „Нисан“ с рег. ********** е била налице валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, със срок на действие от 10.12.2022 г. до 09.12.2023 г.

Не е спорно и че след заявяване на щетата е била образувана застрахователна преписка № 470421222216407, по която са извършени оглед и оценка на уврежданията.

От представените опис по щета, фактура № 0202030495/23.10.2023 г., сервизна 2 поръчка и платежно нареждане от 26.10.2023 г. се установява, че във връзка с подмяната на повредения сензор за налягане на предната дясна гума е заплатена сумата от 208,21 лв., която впоследствие е възстановена от застрахователя на собственика на автомобила.

От значение за спорния механизъм на произшествието е представеният протокол за ПТП № 1862276/07.09.2023 г. Видно от него, на 07.09.2023 г. около 18:00 часа в гр. Русе, на ул. „Боримечка“, до сервиз „Булслав“, управляваният от П. С. В. лек автомобил „Нисан“ с рег. ********** при движение е попаднал в участък с нарушено асфалтово покритие, представляващ дупка с измерени размери приблизително 110 см ширина и 100 см дължина. Като видима щета е отразено увреждане по десния праг на автомобила, като е посочена необходимост от допълнителен оглед. Към протокола е съставена схема и са извършени снимки на мястото.

Протоколът за ПТП, доколкото е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и по установения ред, има характер на официален свидетелстващ документ относно извършените от длъжностното лице действия и непосредствено възприетите от него факти. В този смисъл той установява с материална доказателствена сила състоянието на пътния участък към момента на посещението, наличието и размерите на неравността, местоположението и видимите увреждания на автомобила.

Доколкото съставителят на протокола не е присъствал при самото преминаване на автомобила през неравността, документът не би могъл самостоятелно да установи механизма на произшествието. Този механизъм обаче се установява от останалите доказателства по делото.

В съдебното заседание на 10.12.2025 г. е разпитан свидетелят З. Георгиев В., служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе и съставител на протокола за ПТП. Свидетелят заявява, че не пази самостоятелен спомен за конкретното произшествие, но категорично потвърждава, че протоколът е съставен от него след посещение на мястото и че в него е отразил лично констатираните обстоятелства.

Посочва още, че при посещение на произшествия размерите на пътните неравности се измерват с ролетка. От особено значение са показанията му относно сигнализацията.

Свидетелят заявява, че ако на мястото е имало пътни знаци, обозначаващи неравността, те биха били описани в протокола, а ако такива не са отразени, това означава, че неравността не е била сигнализирана.

Съдът кредитира тези показания в частта относно начина на съставяне на протокола, извършените от свидетеля действия при посещението на местопроизшествието и липсата на сигнализация. Обстоятелството, че към датата на разпита свидетелят не пази непосредствен спомен за произшествието, не обезсилва показанията му, доколкото същият разпознава съставения от него официален документ и обяснява начина, по който са били отразени констатираните на място факти.

В проведеното на 22.12.2025 г. съдебно заседание е разпитан и П. С. В., който е управлявал автомобила при настъпване на процесното ПТП. Свидетелят заявява, че през 2023 г. на ул. „Боримечка“, пред сервиз „Булслав“, докато превозвал клиент като таксиметров водач, внезапно чул силен удар, след което на таблото на автомобила светнала индикация за неизправност. След като оставил клиента, се върнал на мястото и установил наличието на дупка на пътното платно. Свидетелят изрично посочва, че 3 на мястото не е имало поставени пътни знаци, предупреждаващи за неравността. По думите му при преминаването се е движил с приблизителна скорост 30–40 км/ч, тъй като в района имало кръстовища и той по принцип преминавал с по-ниска скорост.

Същият описва като настъпили при инцидента увреждания по предната дясна гума и джанта, сензора за налягане и декоративния десен праг на автомобила. Посочва, че при първоначалното преминаване не е възприел предварително неравността.

Свидетелят разказва още, че след произшествието служители на намиращия се наблизо сервиз поставили две автомобилни гуми в дупката с цел предупреждаване на останалите водачи, които впоследствие също потънали, а размерът на пропадането се увеличил.

Съдът намира показанията на този свидетел за последователни и логични относно непосредствено възприетите от него обстоятелства. Като водач на автомобила и непосредствен участник в произшествието показанията му следва да бъдат преценявани във връзка с останалия доказателствен материал, а не изолирано.

Именно при такава съвкупна преценка съдът намира същите за достоверни. Те съответстват на съдържанието на съставения непосредствено след произшествието протокол за ПТП, на отразеното в него местоположение и характер на пътната неравност, на констатираните повреди, както и на заключението на вещото лице относно техническата възможност описаните увреждания да настъпят по посочения механизъм.

Не е налице съществено противоречие между заявеното от свидетеля, че при връщането си е видял дупка с приблизителен размер около 60 см, и измерените впоследствие от служителя на „Пътна полиция“ размери 110/100 см. От самите показания се установява, че след преминаването на автомобила процесът на пропадане е продължил, като поставените в неравността автомобилни гуми също са потънали.

Следователно различието в приблизителната оценка на свидетеля и последващото измерване от полицейския служител не разколебава достоверността на показанията, а е обяснимо с динамичното развитие на нарушаването на настилката.

По отношение на предаденото от свидетеля съдържание на разговори със служители на намиращия се наблизо сервиз, включително относно извършвани предходни работи от ВиК оператор, съдът не основава решаващите си фактически изводи на тези сведения, тъй като свидетелят не е очевидец на самите ремонтни дейности. За разрешаването на настоящия спор не е необходимо да бъде установено кое конкретно лице е извършило предходна намеса в района, а дали към момента на произшествието пътният участък е бил в състояние, създаващо опасност за движението, и дали същата е била надлежно сигнализирана и обезопасена.

За изясняване на механизма и размера на вредите по делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза от вещото лице инж. О. Е. Д.. От заключението се установява, че автомобилът е Nissan Leaf с рег. **********, с първа регистрация 13.07.2020 г., като във връзка с процесното произшествие са описани увреждания по PVC облицовката на десния праг, закрепващата я щипка и сензора за налягане на гумата. Вещото лице е изчислило необходимите разходи за възстановяване на причинените вреди, включващи резервни части, труд и материали, на обща стойност 270,48 лв., равностойни на 138,29 евро. Експертът е посочил, че поради изминалия период липсва специализиран източник, който да позволява непосредствено 4 възпроизвеждане на всички цени на нови резервни части към септември 2023 г.