Решение № 669 от 16.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69434/2021
- Вид
- Решение № 669
- Подписан
- 16.01.2023
- Състав
- ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 38394 от 09.12.2021 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Разпореждане № 1252 от 06.01.2022 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Определение № 10557 от 26.04.2022 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Протокол № 9882 от 23.06.2022 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Протокол № 12783 от 05.10.2022 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1,т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1,т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3,ал.1 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл.32 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 669 гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20211110169434 по описа за 2021 година
Предявени са от ..., против ответниците М. Б. С. и Г. С. С., при условията на солидарна отговорност , положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , за съществуване на вземане по заповедно производство на сума в размер на 1707,18лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018год. до м.04.2020год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2021г., до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 197,07лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2019год. до 09.07.2021год. върху главницата представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия, сума в размер на 39,18лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.06.2018год. до м.04.2020год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2021г., до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 7,42лв. – законна лихва за забава за периода от 31.07.2018год. до 09.07.2021год. върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.08.2021год. по ч.гр.д.№ 44853/2021год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Овча Купел“, бл.3, вх. „А“, ет.8, ап.28, аб. № 299320 топлинна енергия като ответниците са използвали същата за процесния период, като ответниците не са престирали насрещно – не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 451 дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответниците са изпаднали в забава.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Г. С. С. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че са налице договорни отношения,свързани с доставянето на топлинна енергия на процесния имот,че е клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е ползвател на услугата, предоставяна от ищеца. Оспорва твърдението ответникът да е собственик на топлоснабдения имот. Оспорва представените от ищеца искания за вписване на възбрани, тъй от тях не можело да се направи извод какъв е титулът за собственост или учредено вещно право на ползване на ответника. Счита, че не следва да дължи солидарно с ответницата М. Б. С., тъй като от Решение № 470966 от 15.08.2018 г. поставено по гр.д. № 57512/2017 г. по описа на СРС, 84 състав бракът на ответниците бил прекратен и същите не са в режим на СИО и не следвало да отговарят солидарно за задълженията на ищеца, а разделно, съобразно дела си. Оспорва представените от ищеца приложения към исковата молба под номера от № 1 до № 12, тъй като ищецът не излагал какви факти и обстоятелства ще установява с тях и счита, че същите са неотносими по предмета на спора. Алтернативно прави възражение за настъпила погасителна давност на част от претендираните от ищеца вземания за периода м.05.2018 г. до 07.2018 г. Счита претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение за неоснователно.Претендират се и съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответницата М. Б. С. не е депозирала отговор на исковата молба.
Третото лице помагач „Техем Сървисис”ЕООД не изразява становище по исковете.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по ч. гр. д. №44853/2021 г. по описа на СРС,65 състав, същото е образувано по депозирано на 29.07.2021г. заявление от ... за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Б. С. и Г. С. С.,при условията на солидарна отговорност,на основание чл.32 от СК.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №8348 е издадена на 12.08.2021г.,по ч.гр.д.№44853/2021год. по описа на СРС,65 състав срещу М. Б. С. и Г. С.
С. като в срок последния е подал възражения по чл.414 от ГПК,а заповедта е връчена на длъжницата М. С. ,при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
На заявителя с разпореждане от 01.11.2021год. ,след постъпило в срок възражение от длъжника Г. С. и поради връчването по реда на чл.47,ал.5 от ГПК на другия длъжник,на основание чл.415,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК са дадени указания ,че може да предяви иск срещу двамата длъжника за вземането си,което разпореждане му е връчено на 03.11.2021год.
В срок /на 03.12.2021год./ са постъпили доказателства за предявяване на искове срещу длъжниците М. С. и Г. С.. Исковете са допустими като предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане заповедното производство.
Установява се от Договор за покупко-продажба на жилище,сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ № 144,том VІІ от 17.05.1989год. ,че Г. С. С. и М. Б. С. са придобили право на собственост на новопостроено жилище,ап.28 в гр.София,ж.к.”Овча купел” 1,бл.3а-д.
С Решение № 470966/15.08.2018год.,постановено по гр.д.№ 57512/2017год. по описа на СРС,84 състав,влязло в сила на 20.09.2018год., е прекратен гражданския брак,сключен между Г. С. С. и М. Б. С. на 16.11.1985год.
2
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Качеството потребител на ТЕ се обуславя от притежанието на правото на собственост, съответно от вещното право на ползване. С оглед на посоченото, като собственици на процесния имот през исковия период (придобит при условията на съпружеска имуществена общност,прекратена с развод от 20.09.2018год.), ответниците Г. С. С. и М. Б. С. се явяват потребители на ТЕ за битови нужди. Предвид разпоредбата на чл. 150 ЗЕ същите са обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до техния имот ТЕ, без да е необходимо нарочно изявление, че желаят да закупят доставяната в имота от ищеца ТЕ.
Относно съдържанието на понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е налице константна практика.Собственикът или титулярът на вещно право на ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ. Това разрешение се възприема и в Тълкувателно решение № 6/2016 г. на ОСГК на ВКС. По делото не е спорно и се установява,че съгласно Протокол от 13.09.2002год. е взето решение на общото събрание на ЕС,с административен адрес „Овча купел“ ІІ,бл.3,вх.А,ползващи топлинна енергия от „...“ЕАД , да се сключи договор за извършване на индивидуално измерване на потребеното количество топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите с „Техем Сървисис“ЕООД.
С оглед на изложеното и предвид цитираните разпоредби, между главните страни за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год.и съдът приема, че Г. С. С. и М. Б. С. имат качеството потребители на топлинна енергия по отношение на описания в исковата молба апартамент.
Възраженията на ответника Г. С. в тази връзка са неоснователни.
С влизане в сила на съдебното решение, с което бракът между ответниците е прекратен, собствеността между тях се е трансформира от бездялова в дялова съсобственост, като предвид липсата на доказателства за нещо различно, съдът приема, че всеки от съсобствениците притежава по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент. През процесния период, ответниците са били съсобственици на апартамента, което е достатъчно да обуслови качеството им потребители на топлинна енергия, доставяна в него.
Съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител (и на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия).
3
Ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия и са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, тъй като и както беше посочено, сключването на договор не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена, а волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя. Ответниците са собственици на описания апартамент, което е достатъчно да обуслови качеството им на потребител на топлинна енергия, доставяна в него. Ето защо, напълно без значение е както дали изрично е подавана молба - декларация до ищеца за откриване партида на името на ответника (ответниците), така и на чие име са издавани фактурите - правоотношението е възникнало по силата на цитираните по-горе разпоредби, а не по силата на издаваните от ищеца фактури. Кой действително е ползвал имота касае единствено взаимоотношенията между съсобствениците.
Страните не спорят, че през исковия период сградата, по местонахождение на процесния имот е била топлоснабдена, за имота е открита партида с аб. №299320 за отчитане на количеството и стойността на доставената ТЕ, както и обстоятелството, че услугата топлинно счетоводство през исковия период е извършвана от „Техем Сървисис”ЕООД.
Количеството и стойността на доставената до имота ТЕ през исковия период не е спорна в производството. Ответникът не оспорва, че задълженията не са били погасени в изискуемия срок. Не е спорна и дължимостта на сумата за дялово разпределение.
Исковете се явяват допустими и по отношение на претенцията за сумата за дялово разпределение и обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата и към момента и към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / отговорността за извършването на дялово разпределение на ТЕ се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата " дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на ТЕ, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна 4 собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г ЗЕЕЕ (отм.); ; – действаща нормативна уредба към момента на сключването на договора от 23.09.2002 г. между етажните собственици на процесната сграда и „Техем Сървисис”ЕООД/. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
Разпечатката съдържа 31 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/add5190c-67ef-4434-9b1c-853fec06567f