Решение № 1434 от 11.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1434 гр. Пловдив, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330202483 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г.Я.Я., ЕГН: **********, с адрес: град *** против Електронен фиш серия К № 4584556 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят оспорва приетата за установена фактическа обстановка. Твърди да не е доказано той да е управлявал автомобила, с който е извършено деянието, към момента на заснемането му от техническото средство. Поддържа собственик на превозното средство да е юридическо лице. Твърди още автомобилът, описан в електронния фиш, да представлява хладилен фургон, специализиран за продажба на сладолед, който да е с блокиран двигател от 2014 г. и да е спрян от движение през 2017 г. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на 1 извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г.Я.Я., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 23.03.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена чрез ОДМВР – Пловдив на 25.03.2022 г. съгласно датата на пощенското клеймо, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Собственик на специален автомобил „Мерцедес 711 Д“ с рег. № *** бил Д.П.П.

Собственик на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № *** била Г.В.С..

Жалбоподателят Г.Я.Я. не бил собственик на нито едно от тези превозни средства.

На 04.02.2021 г. в 11:14 часа по републикански път II-64 на км 50+000 в посока от с. Труд към гр. Пловдив неустановено по делото лице управлявало лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № *** със скорост от 75 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което разрешената максимална скорост за движение предвид категорията на управлявания автомобил била 90 км/ч. Управлението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с номер 529. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 78 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 75 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4584556. В него погрешно било посочено, че нарушението е осъществено при управлението на специален автомобил с рег. № ***, вместо на превозното средство, чието 2 движение в действителност заснела мобилната система за видеоконтрол – лек автомобил с рег. № ***.

В електронния фиш било прието и че на км 50+000 от републикански път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26, както и че това е била разрешената стойност на скоростта.

В посоката на движение от с. Труд към гр. Пловдив на км 49+800 от републикански път II-86 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Към пътния знак нямало поставена табела Т2, указваща зоната му на действие, поради което забраната действала до кръстовището, находящо се на км 49+960 от път II-64.

Това кръстовище било сигнализирано на водачите на МПС с пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 35288, заснет от радар TFR1-M № 529 (лист 23 от делото и приложени по преписката) се установява, че регистрационният номер на автомобила, чието движение е заснето от техническото средство, е ***, стойността на измерената скорост е 78 км/ч, а заснемането е извършено на 04.02.2021 г. в 11:14 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** (лист 24 от делото) се изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ и е собственост на Г.В.С..

От справка за собственост на МПС с рег. № *** (лист 25 от делото) се установява, че същото представлява специален автомобил с марка и модел „Мерцедес 711 Д“ и е собственост на Д.П.П.

От писмо с вх. № 40262/19.05.2022 г. от директора на ОПУ – Пловдив (лист 12 от делото) се установява, че към дата 04.02.2021 г. пътният участък на км 50+000 от републикански път II-64 в посока на движение от гр. Карлово към гр. Пловдив попада извън зоната на действие на пътен знак В26 (60 км/ч).

Установява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от гр.

Карлово към гр. Пловдив, като в тази посока пътен знак В26, сигнализиращ забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, е поставен на км 49+800. Изяснява се, че към пътния знак В26 има поставен и знак А27, но няма монтирана допълнителна табела Т2, указваща определено разстояние, за което да важи въведеното със забранителния знак ограничение на скоростта.

Установява се и че зоната на действие на пътния знак В26 (60 км/ч) на км 49+800 е до км 49+960 от път II-64, където започва кръстовище.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за 3 измерване под № 4835.

От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с идент. № 529 е преминало последваща метрологична проверка на дата 12.06.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с УРИ 6207р-2006/05.02.2021 г. се установява, че на дата 04.02.2021 г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529 е заснела статични изображения с номера от 36266 до 36325, с начален час на работа 08:45 ч. и краен час на работа 12:28 ч. и с място на контрол републикански път II-64 км 50+000 в посока от с. Труд към гр. Пловдив.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в ЕФ време и място – на 04.02.2021 г. в 11:14 часа на републикански път II-64 км 50+000 в посока от с. Труд към гр. Пловдив от автоматизирано техническо средство TFR1-M с № 529 е установено движение на моторно превозно средство със скорост от 75 км/ч. Оборен обаче е изводът автор на това деяние да е жалбоподателят Я.. Необосновано в обстоятелствената част на ЕФ е прието нарушението да е извършено при управлението на МПС с рег. № ***. По делото няма събрано нито едно доказателство, от което да се прави извод, че нарушението е извършено при управлението на това превозно средство. Същевременно от изготвения снимков материал, който съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в процеса, се установява, че деянието е извършено при управлението на МПС с рег. № ***, който номер е на различен автомобил от този, посочен в електронния фиш. Еднозначно и несъмнено се установява по делото, че разпознатият от техническото средство регистрационен номер на автомобила, с който е извършено нарушението, е именно ***. От снимковия материал се установява и че отсъстват други пътни превозни средства, чиято скорост и движение да са могли да бъдат отчетени от мобилната система за видеоконтрол. Вместо това в обхвата на действие на АТСС попада единствено посоченият автомобил с рег. № ***, чието движение е проследено от техническото средство, видно от последователността от четири изготвени снимки. При тези факти съдът приема за доказано по категоричен начин по делото, че деянието по движение със скорост от 75 км/ч на 04.02.2021 г. в 11:14 часа по републикански път II64 на км 50+000 в посока от с. Труд към гр. Пловдив, за което е издаден обжалваният ЕФ, е осъществено при управлението на МПС с рег. № ***.

Регистрационният номер на моторното превозно средство е един от задължителните реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на съдържанието на електронния фиш. Предвид установените в предходния абзац обстоятелства 4 съдът приема, че е допусната техническа или грешка от друг характер при съставянето на електронния фиш и попълването на съдържанието му, като е посочено, че нарушението е извършено при управлението на МПС с рег. № ***, вместо при управлението на МПС с рег. № ***, което е заснетото в действителност превозно средство от мобилната система TFR1-М. Тази грешка не може да бъде санирана едва в настоящото съдебно производство.

Същевременно тя има съществени последици за процеса, тъй като е довела до неправилното определяне на субекта на отговорността, при което административното наказание е наложено на жалбоподателя Я.. Вместо това електронният фиш е трябвало да бъде издаден против собственика на автомобила с рег. № ***, с който е извършено нарушението, като последният на свой ред тогава би могъл да се възползва от правото си по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за подаване на декларация с данни на фактическия водач на автомобила.

Предметът на доказване по делото е ограничен до движението на специален автомобил „Мерцедес 711 Д“ с рег. № ***. Следователно жалбоподателят не би могъл да бъде наказан за управлението на различен автомобил от този, посочен в електронния фиш, тъй като това би представлявало съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. За специалния автомобил с рег. № *** не се установява да се е намирал на мястото на извършване на нарушението на посочените в електронния фиш дата и час. Справката за данни по регистрация на този автомобил показва, че той е с прекратена регистрация от 24.03.2017 г., а негов собственик не е жалбоподателят Я.. От справката на лист 24 от делото пък се доказва, че автомобилът, с който в действителност е извършено деянието –с рег. № ***, е регистриран с този номер още през месец юни 2015 г., което е преди датата на процесното деяние и продължава да бъде със същата регистрация и след него.