Решение № 729 от 04.07.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 993/2022
- Вид
- Решение № 729
- Подписан
- 04.07.2022
- Състав
- МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 729 гр. Перник, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720100993 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. СТ. Л.., чрез адв.
Р.П., срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество поради погасяване по давност сумата в размер на 976,03 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 177,51 лв., представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.08.2009 г. до 04.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 976,03 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 01.08.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, и направени разноски по делото в размер на 196,53 лева- юрисконсултско възнаграждение и 23,10 лева- държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист от 04.10.2013 г. по ч. гр. д. № 5088/2012 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 402/2022 г. по описа на ЧСИ А.В..
Ищецът твърди, че вземанията са погасени по давност, която според него е тригодишна. Посочва, че върху гърба на изпълнителния лист е отбелязно, че последните валидни изпълнителни действия са извършени на 03.02.2017 г. по първоначално образуваното въз основа на него изп. д. № 285/2014 г. по описа на ЧСИ Ст. Б.. Счита, че изп. д. № 402/2022 г. по описа на ЧСИ А.В. е образувано след погасяване на вземанията, а първоначално образуваното изп. д. № 285/2014 г. е било прекратено с постановление от 03.02.2017 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-Перник“ АД не е подало отговор на исковата молба. С молба с вх. № 11826/09.06.2022 г., постъпила преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото, ответникът оспорва иска като неоснователен, без да излага подробни съображения. Моли същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прави 1 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложената заповед № 3896/02.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК се установява, че същата е издадена по ч. гр. д. № 5088/2012 г. на Пернишкия районен съд в полза на „Топлофикация-Перник“ АД срещу В. СТ. Л.. за сумата от 1484,37 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата 302,65 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.03.2009 г. до 04.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1484,37 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 01.08.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, и направени разноски по делото в размер на 300 лева- юрисконсултско възнаграждение и 35,74 лева- държавна такса. С влязло в сила на 30.05.2013 г. решение № 343/25.04.2013 г. по гр. д. № 8446/2012 г. на ПРС предявеният иск по чл. 422 ГПК за вземанията по заповедта за изпълнение е частично отхвърлен и с определение от 14.06.2013 г. по ч. гр. д. № 5088/2012 г. на ПРС заповед № 3896/02.08.2012 г. е обезсилена за сумата от 508,34 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата 125,14 лева, представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.03.2009 г. до 28.06.2012 г., сумата от 106,44 лева- юрисконсултско възнаграждение и 12,64 лева- държавна такса. Със същото определение от 14.06.2013 г. по ч. гр. д. № 5088/2012 г. на ПРС, влязло в сила като необжалвано на 02.10.2013 г./видно от приложените съобщения за връчването му/, е постановено да се издаде процесният изпълнителен лист от 04.10.2013 г. за сумата в размер на 976,03 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 177,51 лв., представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.08.2009 г. до 04.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 976,03 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 01.08.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, и направени разноски по делото в размер на 196,53 лева- юрисконсултско възнаграждение и 23,10 лева- държавна такса.
От приложените преписи на изпълнителни дела се установява, че изп. д. № 285/2014 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. е образувано на 18.02.2014 г. по молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. № 1768/13.02.2014 г. въз основа на посочения изпълнителен лист от 04.10.2013 г. С молбата за образуване на делото взискателят е посочил като способи за принудително изпълнение- изпълнение върху парични вземания на длъжника, изпълнение върху движими вещи и върху вещи в съпружеска имуществена общност, както и е възложил на ЧСИ да извърши всички регламентирани в закона изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземанията.
ЧСИ Б. е извършил справки за имущественото състояние на В. СТ. Л.. и е изпратил покана за доброволно изпълнение до ищеца, връчена му лично на 17.04.2014 г.
Изпратени са запорно съобщение изх. № 5828/14.04.2014 г. до РУСО- гр. Перник за налагане на запор върху пенсията на В. СТ. Л.. и запорно съобщение с изх. № 5830/14.04.2014 г. до ОД на МВР-Перник, с което на 07.05.2014 г. е налобен запор и спиране от движение на лек автомобил „Сузуки Сайдик“ с рег. № РК 1067 АН. С писмо от 25.04.2014 г. от Началника на Отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ-Перник ЧСИ Б. е уведомен, че В. СТ. Л.. не е пенсионер в НОИ.
Взискателят „Топлофикация-Перник“ АД е подал на 29.02.2016 г. до ЧСИ Б.
2 искане, с което е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и е помолил да се извърши справка в ТД на НОИ, като в случай, че се открие секвестируем трудов или приравнен на него трудов доход, както и пенсия, е поискано да бъде наложен запор върху тях до пълното погасяване на задължението по делото.
На 28.11.2016 г. е подадено искане от взискателя за налагане на запор върху всички разкрити на името на длъжника банкови сметки в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, „БАНКА ДСК“ ЕАД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД.
ЧСИ Б. е извършил справка в НОИ, съгласно която В. СТ. Л.. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 18.11.2015 г. На 03.02.2017 г. ЧСИ Б. е изпратил и запорни съобщения до директорите на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, „БАНКА ДСК“ ЕАД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за налагане на запор върху всички вземания на В. СТ. Л.. от банките, в това число банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви до размер на дълга по изпълнителното дело. По изпълнителното дело е постъпило писмо на 29.06.2017 г. от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, съгласно което сметките на длъжника са блокирани, няма наложени други запори, но дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоари.
С постановление от 01.01.2021 г. ЧСИ Б. е прекратил производството по изп.д.
№ 285/2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е посочил, че последното изпълнително действие е извършено на 03.02.2017 г.
По молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. № 7799/11.02.2022 г. въз основа на същия изпълнителен лист от 04.10.2013 г. е образувано изп. д. № 402/2022 г. по описа на ЧСИ А.В.. С молбата са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ Василева, като се моли да бъдат извършени справка в регистъра на БНБ за налични банкови сметки и справка в НОИ за наличие на секвестируем трудов/приравнен на него доход или пенсия. При открити банкови сметки или секвестируем трудов/приравнен на него доход или пенсия се моли да бъде наложен запор.
ЧСИ Василева е извършила справки за имущественото състояние на длъжника и е изпратила запорно съобщение с изх. № 9273/22.02.2022 г. до „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с което е наложила запор върху всички вземания на В. СТ.
Л.. от банките, в това число банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви до размер на дълга по изпълнителното дело. По изпълнителното дело е постъпило писмо на 09.03.2022 г. от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, съгласно което сметките на длъжника са блокирани, няма наложени други запори, но дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоари.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това дали е налице висящо изп. производство, искът е предявен за установяване недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е за вземания, установени с влязло в сила решение по чл. 422 ГПК, погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед 3 характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани.
Решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е влязло в сила н а 30.05.2013 г. Това е моментът, от който започва да тече срокът на 5-годишната погасителна давност относно вземанията, посочени в изпълнителния лист.
От датата на влизане в сила на решението до образуване на първото изп.д. № 285/2014 г. по описа на ЧСИ Ст. Б.- на 18.02.2014 г., не е изминал петгодишен период, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече през време на изпълнителното производство относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. " Ж" ЗЗД. Така цитираното постановление е обявено за изгубило сила с с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, от който момент спирането на давността за вземанията е преустановено. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, което се споделя от настоящия съдебен състав. В същото е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Прието е също така, че с новото тълкувателно решение тълкуването на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхна компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване от тях след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този момент.
Съобразявайки възприетото в цитираното съдебно решение на ВКС, съдът намира, че спирането на погасителната давност по изп.д. № 285/2014 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исково производство, е преустановено от 26.06.2015 г. - момента на постановяване на горепосоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. и о т този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Същата е прекъсната на 03.02.2017 г. с налагането на запор върху нанковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД.