Решение № 2730 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2730 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20231110211064 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на З. С. Т. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-014077 от 13.07.2023г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.

В жалбата общо се твърди незаконосъобразност на атакуваното НП, а в допълнение към жалбата са изложени подробни доводи в тази насока. Моли се НП да бъде отменено.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката и нейният процесуален представител поддържат жалбата. Допълнително доводи се развиват и в писмени бележки.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В писмени бележки от 09.04.2024г. процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа становище за законосъобразност на атакуваното НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 03.04.2023г. около 18.45ч. в гр. София, жалб. З. С. Т. управлявала лек автомобил марка „**, като излизала от паркинга на магазин „Лидъл”, находящ се на бул. „Черни връх”.

Изчаквала, за да се включи в движението по улицата, но се наложило да върне назад, при което реализирала ПТП с движещия се зад нея автомобил марка **, управляван от свид. И.

М.. Ударът бил съвсем лек и не довел до съществени щети по автомобила на М.. Поради това жалбоподателката решила, че няма нужда да се вика КАТ и си тръгнала. Свид. М. се обадил на тел. 112 и подал сигнал за ПТП. След като изчакал около половин час органите на ОПП-СДВР и същите не пристигнали, отново се обадил на тел. 112 и казал, че няма да ги изчака.

Впоследствие подал жалба в ОПП-СДВР за настъпилото ПТП. Въз основа на дадените от него на 06.05.2023г. сведения, свид. Р. С. съставил протокол за ПТП, в който описал като щети по автомобил „** – предна броня и други, след извършване на оглед на автомобил. На лекия автомобил бил изготвен и снимков материал.

Писмени сведения били предоставени и от жалб. З. Т., като на дата 19.06.2023г. свид.

А. С. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу нея АУАН за нарушения на чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.

Препис от акта бил връчен на жалбоподателката. Срещу него постъпили писмени възражения, които били приети за неоснователни, поради което въз основа на акта на 13.07.2023г. било издадено атакуваното НП.

Съдът кредитира показанията на свид. А. С. относно факта на съставяне на АУАН, доколкото същият го потвърждава, както и обстоятелствата, при които това е станало, а именно въз основа на събраните сведения по образуваната преписка.

Няма пречка съдът да кредитира и показанията на свидетеля Р. С., който потвърждава факта, че същият е съставил протокола за ПТП въз основа на събраните по преписката сведения от водача, който е подал сигнала за ПТП и след оглед на автомобила.

Свидетелите С. и С. са трети незаинтересовани от изхода на делото лица, поради което съдът им се довери изцяло.

Що се отнася до показанията на свид. И. М., съдът кредитира същите в частта, в която последният потвърждава настъпването на ПТП и обстоятелствата, при които това е станало, включително, че след ПТП другият водач /жена/ си е тръгнал. Относно тези обстоятелства показанията му не се оборват от останалите, събрани по делото доказателства.

Този състав, обаче, не се довери на свидетеля в частта, в която същият сочи като щета на автомобила си - напукана предна броня, тъй като в тази част показанията му се 2 опровергават от приобщения по делото снимков материал /1 брой снимка/, изготвена при огледа на автомобила от служителя на ОПП-СДВР. Видно от снимковия материал, щетите по автомобила на М. са незначителни, като не се установява предната броня да е била спукана. Подобни обстоятелства не се установяват и от протокола за ПТП, в който щетата по автомобила е описана общо - предна броня и други. При така направеното описание в протокола за ПТП на щетите по автомобила и снимковия материал на този автомобил, съдът прие, че щетите по този автомобил са незначителни.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства: протокол за ПТП; 1 бр. декларация от З. Т.; сведение от И. М.; 1 бр. жалба срещу АУАН; справка-картон за водач на МПС.

СРС кредитира и снимката на МПС марка „**, предоставена от ОПП-СДВР, доколкото същата е изготвена от служителя на КАТ при извършване на огледа.

Този състав изключи от доказателствената съвкупност снимковия материал, предоставен от жалбоподателката на нейния автомобил, тъй като същият не е изготвен по реда, предвиден в НПК.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Актосъставителят е на длъжност младши автоконтрольор към ОПП-СДВР и същият се явява компетентен да издава АУАН при установяване на нарушения по ЗДвП съгласно т. 1.3.2 от заповедта.

Лицето, издало НП – началник Сектор „Административно обслужване” при ОППСДВР има компетентността за това съгласно т. 3.6 от заповедта. Относно заеманата от **а длъжност по делото е приобщена Заповед №8121К-13318/2019г. и акт за встъпване в длъжност.

Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП.

Съдът констатира, че при издаване на НП в частта по пункт 1 е допуснато процесуално нарушение при неговото описание. Доводите на съда за това са следните:

Видно от съдържанието на НП, нарушението по пункт 1 е описано по следния начин – „при маневра неподсигурено движение на заден ход, реализира ПТП“. Така описаните обстоятелства, не отговарят на състава на вмененото нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, съгласно който: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”. Житейски обстоятелства, които да могат да се субсумират под визираната норма на закона, не са описани, а формалното изписване на съдържанието на нормата в НП, не представлява описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Нещо повече, при така изложените житейски факти, касателно първото от вменените 3 нарушения, не става ясно дали се касае за нарушение на нормата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП или на нормата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, който също касае извършването на маневра на заден ход.

Съгласно този текст на закона: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”.

Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като препятства жалбоподателя да разбере срещу какви точно факти и право следва да се защитава, така, щото да организира адекватна защита.

С оглед на горното, съдът счита, че НП в частта по пункт 1 се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съдът счита, че НП следва да бъде отменено и в частта по пункт 2 поради противоречие с материалния закон.

Действително, по делото се установява, че след реализиране на ПТП, жалбоподателката си е тръгнала от местопроизшествието, като не е сигнализирала органите на КАТ.

Изискването на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП към водачите на МПС, които са участвали в ПТП, касае случаите на нанесени имуществени щети. Според този състав, обаче, в конкретния случай, се установява, че щетите са изключително минимални. При това положение, макар от обективна страна жалбоподателката да е извършила нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП, то не може да бъде прието, че същото е извършено виновно.

При това положение, НП се явява незаконосъобразно и по пункт 2, поради нарушение на материалния закон.

С доводите изложени до тук, и с оглед незначителността на щетите по лек автомобил „Лексус”, би могло да се разсъждава и за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН, или дори за приложението на чл. 9, ал. 2 НК – малозначителност, което е още едно основание за отмяна на НП изцяло.

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските за адвокатски хонорар, който видно от договора за правна защита, е 600 лева. Размерът на адвокатското възнаграждение е към минималния размер, съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно. В тази насока съдът съобрази и обстоятелството, че по делото са проведени общо пет съдебни заседания, което допълнително мотивира извод за адекватност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-014077 от 13.07.2023г., издадено от 4

Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР.

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН Столична дирекция на вътрешните работи, ул. „Антим I” № 5 да заплати на З. С. Т. ЕГН ********** сумата 600,00 лева /шестстотин лева/ - разноски, сторени в производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5