Решение № 158 от 12.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330114081 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П. Х. С., ЕГН ********** чрез адв. Д. Б., срещу Й. И. К., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди вследствие на отправени на ** г. обидни думи и заплахи пред *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 13.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на ** г., сутринта, пред сградата на филиала на *****************, където ищцата работи по трудово правоотношение на длъжност „**“, се появила ответницата и отправила към ищцата следните обидни думи и заплахи: „*****************. Излага се, че описаните думи и закани били отправени публично, като станали достояние на служители на филиала и п.. Ищцата приела тежко отправените думи и 1 заплахи и се притеснявала за физическото си здраве, доколкото ответницата била емоционално нестабилна. Уронен бил престижа на ищцата, който имала сред служителите на спешния център. Посочва, че се притеснявала да не се повтори този случай, изпитвала неудобство от служителите, които станали свидетели на случилото се. Сочи, че новината за отправените обиди бързо се разпространила из града и ищцата се чувстала неудобно да се разхожда, тъй като много хора я заглеждали и обсъждали. Твърди, че няколко дни била със сърцебиене, високо кръвно и трудно заспивала.

Предвид изложеното предявява исковата претенция за репариране на причинените й неимуществени вреди в горепосочените размери. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва, че през последните години ответницата живее и работи в Г., като се завръща в България по време на отпуските си. В посочения ден, ответницата забелязала б. си с. – Н.Г., който бил ш. на л. към ***************** и отишла пред м.з., за да обсъдят въпрос, свързан с предаването на МПС, което, на основание чл.353 ГПК, било поставено в нейн дял с решение № ** г. по гр. дело №** по описа на РС Пловдив и което Н.Г. отказвал да й предаде. При провеждане на разговора ответницата се обадила на с. си по „**“ с включена камера. Твърди, че с. с. с. започнал да я обижда, а с.ът й я защитавал. В този момент в разговора се включила ищцата, с която Н.Г. жевеел на с.н.. Ответницата сочи, че в този момент нямало никакви служители и п.. Твърди, че ищцата също отправила обидни думи към нея. Тъй като не постигнали консенсус относно предаването на МПС-то, ищцата се обадила на п. си, който бил п. в РУ на МВР Х., като след известно време на мястото пристигнали трима п., включително п. на ищцата, които обяснили на Н.Г., че няма право да задържа въпросното МПС и че следва да го предаде на ответницата. Посочва, че с. с. с. бил агресивен и избухлив, като за миг не допускала да се стигне до конфликт между тях, а още повече да се отправят обидни думи към ищцата.

Единствената причина за срещата била да получи владението на автомобила.

Поради горепосоченото счита, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не съответства на действително случилото се, че това са 2 измислици на ищцата с цел да уязвят ответницата по повод предишните дела и по конкретно цитираното делбено дело. Счита, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да се уважи предявеният осъдителен иск, ищецът следва да докаже докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл.

45 ЗЗД – противоправно деяние, изразяващо се в отправени обидни думи, вреда /посочените в ИМ неимуществени вреди/, пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи твърдените от нея положителни факти в отговора на исковата молба.

Респективно - при установяване на всички елементи от деликтната отговорност от ищеца – да докаже, че е погасил търсената сума.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на с.

К.К., Н.Г., С.Г. и М. К..

От показанията на св. К.К. се установява, че с мъжа й често посещавали гр. Х., за да си наливат м.в.. На **г. сутринта отново отишли да си налеят вода.

Понеже свидетелката получила главоболие, с мъжа й решили да отидат до сградата на ** в Х., за да й бъде премерено кръвното налягане. След като влезли в сградата, с отзовала **, която измерила кръвното на св. К., като й била направена и кардиограма. Изведнъж започнало да се вика и крещи. М.с. излязла да види за какво става въпрос, като след като се върнала казала на св.

К., че това е б.ж. на ш.а. Викала „**“, „**“ Това се възприело пряко от К., защото вратата на помещението била отворена. М.с. се казвала П. С.. Ищцата се притеснявала да не се получи физическа конфронтация. Св. К. не познавала жената, отправила обидните думи към М.с..

В своите показания, св. Н.Г. сочи, че през ** г. работил като ш. към ** 3

Х.. ** ** г. сутринта се прибрал във филиала от случай, като на вратата на ** започнало да се блъска и да се изричат обидни думи. По гласа познал б. си с. – ответницата Й. К., която крещяла „**“, от този вид. Думите били отправени към ищцата – с. П. С.. Посочва, че при ищцата С. имало пациентка, която обслужвала. По време на инцидента С. била много разстроена, боляло я главата, кръвно вдигнала, това било в продължение на месец. Притеснявала се, че отгоре има м.ц. и всички слушат обидни думи, ходила с нежелание на работа и казвала „как ще се появя там, всеки ще говори за мен след тези обиди“.

Свидетелят С.Г. /с. на ответницата/ посочва, че през **. м. му си дошла от Г.. Имали неуредени отношения с нейния б.с. – св. Н.Г. относно лек автомобил. На **г. св. Г. си говорел с ответницата по приложението „**“, когато м. му видяла св. Г. с л. да преминава през улицата, като решила да го пита за лекия автомобил. Св. Г. обаче не отговорил, поради което ответницата решила да го последва до сградата на **, за да му потърси сметка за колата. К. говорила със св. Г. по „**“ през цялото време, на камера, като той възприел целия разговор между ответницата и св. Н.Г.. Твърди, че при техния разговор не е имало други лица, нямало пререкания. Твърди, че ответницата не е отправяла обидни думи към други хора там.

Разпитана по делото, св. М. К. /м. на ответницата/ излага, че на **г. д. й си била вкъщи. Ответницата отишла до магазина и видяла св. Н.Г.. Между двамата имало неуредени отношения по повод лек автомобил, като тъй като св. Г. не обърнал внимание на ответницата К., тя решила да го последва до сградата на ** в гр. Х., където да уредят отношенията си. Твърди, че при разговора между двамата нямало друг човек. Това всичко го знаела от д. й – ответницата Й. К..

По делото е прието като писмено доказателство по делото писмо с изх.

№ **. на ОДМВР – Пловдив, РУ – Х., от което се установява, че за периода от ******. няма изготвени докладни записки и съставяни протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР относно посетени сигнали на адрес ** – ** Х.. След извършена справка в Книгата за приети сигнали на ОДЧ при РУ Х. се е установено, че за периода *****. няма регистрирани получени сигнали, касаещи посещение на ** Х.. На **г. дежурен полицейски екип не е бил изпращан на адрес гр. Х., ** Х..

4

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема за установено, че н а **г. от ответницата са изречени по отношение на ищцата обидни думи „*****************. Това обстоятелство се доказва от показанията на с. К.К. и Н.Г., които освен всичко са и очевидци на случилото се – възприели са пряко и непосредствено противоправното поведение на ответницата К.. Техните показания са в унисон помежду си, като съдът не ги кредитира единствено относно заявеното от тях, че на място са присъствали служители на МВР, доколкото тези твърдения са опровергани от приложеното като писмено доказателство по делото писмо от РУ – Х.. Това обстоятелство /посещавали ли са служители на МВР мястото и подаван ли е сигнал/ обаче е ирелевантно за правилното решаване на настоящия правен спор. За гражданския процес също е без значение и къде точно са отправени обидните думи – дали пред входната врата на филиала, на двора или другаде.

Съдът не дава вяра на показанията на с., водени от ответницата – св. С.Г. и св. М. К.. Това е така, доколкото тези свидетели са с. и м. на ответницата К. и за заинтересовани от изхода на спора. На следващо място, показанията на свидетеля Г. не установяват факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Показанията пък на св. М. К. не съдържат факти и обстоятелства, които тя самата е възприела, а само пресъздават това, което ответницата й казала. Ето защо и на основание чл. 172 ГПК съдът не дава вяра на тези свидетели.

На следващо място, налице е обоснован извод за пряка причинна връзка м е ж д у отправените от ответницата К. обиди и закани и настъпилият вредоносен резултат – претърпените от ищцата С . болки и страдания /психически и емоционален дискомфорт, нервно напрежение/. Съдът намира, че понесените вреди са доказани по основание посредством събраните гласни доказателствени средства на разпитаните свидетели К.К. и Н.Г., които сочат, че ищцата била разстроена и обидена. Нейното психическо състояние следва и от характера на изречените обиди на висок тон и на работното й място, които макар и да не се установява да са достигнали до повече хора извън ищцата и двамата свидетели, доколкото са изречени на работното място на ищцата в м.г., каквото е гр. Х., то безспорно предизвикват у адресата основателно притеснение, че съдържанието на изреченото е чуто и от други.

5

Следва да се отбележи още и че понесеното унижение в резултат на изречените думи се предполага. Налице е трайна практика, че не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване /физическа болка, душевно страдание, неудобство и др./. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка, като не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания /Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о., ГК/.

Вината, за целите на гражданската деликтна отговорност се презумира, като доказателства за опровергаване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД от страна на ответника не са ангажирани, следователно искът е доказан по основание и в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение.

Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства и установени по делото факти във всеки конкретен случай.

Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: изречените цинични и вулгарни думи по отношение на ищцата, обстоятелството, че това се е случило на работното и място и обективно е могло да бъде възприето от неограничен брой лица, както и предвид обстоятелството, че Х. е м.г., където обидните и заканителни думи по-лесно биха могли да достигнат до по-голям кръг лица, настъпилите в страната инфлационни процеси обуславят извод за паричен еквивалент на вредите в размер на исковата сума от 1000 лева /511, 29 евро/. Това обезщетение, според съда, съответства на понятието за справедливост, съобразено е както с вида и степента на нанесените вреди, така и с икономическата обстановка в страната. Като законова последица от уважаването на иска, ще се присъди и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 13.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.