Решение № 5448 от 07.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5448 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100502719 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 89479 от 15.05.2020 г. СРС, 142 с-в, по гр.д.№ 66795/2018 г. е отхвърлил иска за признаване за установено, че Л. В. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 754,73 лв.-стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г.; 15,64 лв.-сума за дялово разпределение за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. ведно със законната лихва за периода до изплащане на вземането; лихва в размер на 691,84 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 21.08.2017 г. и лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,61 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 21.08.2017 г. за аб.№ 144610, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№ 60107/2017 г. по описа на СРС.Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лицепомагач.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Въззивникът твърди, че

1 първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата не е титуляр на вещни права върху имота и не дължи процесните суми.Поддържа становище, че от представените по делото документи е установена облигационната връзка между него и ответницата, която е подала и молба за откриване на партида.Имотът се намира в топлоснабдена жилищна сграда, като ОС на етажните собственици е избрало и фирма за дялово разпределение.Моли съда да отмени решението и да уважи исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответницата по въззивната жалба- Л. В. М. оспорва същата.Твърди, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че тя е била потребител на топлинна енергия през процесния период.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 30.08.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Л. В. М. за сумата от 2 754,73 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 41, находящ се в гр.София, жк „******* ет.9 за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г., както и суми по общи фактури № 0055989307/31.07.2014 г. и № 0064995499/31.07.2015 г.; 691,84 лв.-лихва за забава за периода 15.09.2014 г.-21.08.2017 г.; 15,64 лв.-сума за разпределение на топлинната енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г. и 3,61 лв.-лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 21.08.2017 г. със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.С разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 60107/17 г. на СРС, 142 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.В срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение по чл.414 ГПК.Със съобщение, получено на 17.09.2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск относно вземането си в 1-месечен 2 срок.Твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо нея са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2014 на КЕВР, в сила от 14.03.2014 г.В раздел VII от ОУ от 2014 г., чл.33, ал.1 е посочено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ответницата е ползвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 2 754,73 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 41, находящ се в гр.София, жк „******* ет.9 за периода м.05.2013 г.м.04.2015 г., както и суми по общи фактури № 0055989307/31.07.2014 г. и № 0064995499/31.07.2015 г.; 691,84 лв.-лихва за забава за периода 15.09.2014 г.21.08.2017 г.; 15,64 лв.-сума за разпределение на топлинната енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г. и 3,61 лв.-лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 21.08.2017 г. със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

3

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете с твърдения, че липсва договорно правоотношение с ищеца, по силата на което да дължи претендираните суми.Излага твърдения за нищожност на клаузите на чл.32, ал.1 и чл.33, ал.4 от ОУ на ищеца на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.Оспорва и дължимостта на претендираните мораторни лихви, като излага доводи, че не е изпаднала в забава за заплащане на топлинната енергия поради липса на падеж и покана от страна на ищеца.Не оспорва размера на претендираните вземания. Направила е и възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главница за периода от 01.05.2013 г. до 30.06.2014 г.

Със заявление вх.№ 3068118/30.08.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Л. В. М. за процесните суми.На 01.12.2017 г. СРС, 142 с-в, по ч.гр.д.№ 60107/2017 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 17.09.2018 г.Исковата молба е подадена на 17.10.2017 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

Видно от протокол от 17.10.2001 г. ОС на етажните собственици в сградата, находяща се в жк „*******, е взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.В списъка с етажни собственици фигурира името и подписа на Л. В. М..

На 24.10.2001 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София, жк „******* и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки

С молба с вх.№ 7545/18.07.1088 г. Л. В. М. е поискала откриване на партида за процесния имот, като е посочила, че в жилището има 2 бр. радиатори и 2 бр. кранове за топла вода.

Представени са и съобщения към фактури за процесния период.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

4

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК и е оспорил дължимостта на вземането.

Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот или вещен ползвател.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на топлинна енергия в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че ответницата е собственик на процесния имот и се намира в облигационно отношение с ищеца, тъй като имената и подписа на ответницата фигурират в списъка с етажни собственици.Ответницата е подала молба-декларация за откриване на партида на нейно име за процесния имот.Същата не е оспорила представените доказателства, а е изложила 5 твърдения, че от подаването на молбата за откриване на партида е изтекъл значителен период от време, но не твърди и не доказва да е извършила разпоредителни действия с имота.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че клаузите на чл.32, ал.1, чл.33, ал.4 и чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С клаузите на чл.32, ал.1 и чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. не се премества падежа на задълженията, които имат периодичен характер, за следващата година, тъй като първата клауза предвижда ежемесечно издаване на фактура от продавача, а втората предвижда начисляване на обезщетение за забава само върху задълженията по чл.32, ал.2, ако не са платени в срока по ал.2.Обвързването на срока за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги, така и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.

Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/add407ad-21cb-4056-939b-dbaf391c8f51