Решение № 2230 от 13.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15594/2023
- Вид
- Решение № 2230
- Подписан
- 13.06.2024
- В сила
- 12.11.2024
- Състав
- Атанаска Димитрова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.116, б."в" · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 2230 гр. Варна, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110115594 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК от страна на ищцата Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адв. Е. Г. Е. от АК - В., против ответната страна „АПС Б.Б." ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
******
В исковата молба ищцата твърди, че на 31.10.2023 г. получила съобщение за образувано изпълнително дело №**** от ЧСИ С.К.Д., с район на действие ОС – Варна, с взискател „АПС Б.Б." ЕООД, за сума в общ размер от 15 874, 77 лв., включваща главници, лихви и разноски пред ВРС, по изпълнително дело по издаден срещу ищцата изпълнителен лист от 2008 г. Ищцата установила, че с изпълнителен лист, издаден на **** г. от Варненския районен съд на основание заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №**** от **** г. по ч.гр.д. **** г., тя била осъдена да заплати на „Т.Б.А.К." ЕАД сумата от 5 294,75 лв., дължима по запис на заповед, издаден от 29.04.2008 г., предявен за плащане на 29.04.2008 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата, на депозиране на заявлението - 27.10.2008 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените в производството разноски, представляващи държавна такса в размер на 105,90 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева. Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на кредитора с вх. № *** г. било образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ Л.М.. Впоследствие с молба от 13.04.2011 г., взискателят „Т.Б.А.К." ЕАД поискал ЧСИ С.К.Д, peг. №*** на КЧСИ да продължи всички образувани по негови молби изпълнителни дела пред ЧСИ М. Така за вземанията по изпълнителния лист 1 било образувано изпълнително дело №***г. по описа на ЧСИ С.К.Д.
Въз основа на молба вх. №**** г. по изпълнителното дело бил конституиран нов взискател – ответната страна „АПС Б.Б." ЕООД, който се легитимирал с договор за цесия, сключен на 23.02.2015 г. между стария кредитор „Т. Ю." ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.А.К." ЕАД), като цедент и „АПС Б.Б." ЕООД, като цесионер. С договора за цесия вземането срещу ищцата по изпълнителния лист било прехвърлено на новия кредитор „АПС Б.Б." ЕООД. С молба от 15.11.2019 г., новият взискател поискал да бъде направена справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху установените такива. С постановление от 19.10.2021 г. ЧСИ Д. констатирала настъпила перемпция по делото и го прекратила на осн. чл.433, ал., т.8 от ГПК, а взискателят получил оригинала на представения по делото изпълнителен лист. След това с горепосоченото съобщение от 31.10.2023 г. от ЧСИ С. К.Д. ищцата установила, че въз основа на същия изпълнителен лист от **** г. въз основа заповед за изпълнение № ****/**** г. по ч.гр.д.
**** г. на ВРС, е образувано ново изпълнително дело по молба на ответната страна под номер ****.
Ищцата счита, че не дължи сумите по изп.д. №**** описа на ЧСИ С.К.Д, поради изтекла погасителна давност за вземанията по представения от взискателя изпълнителен лист. След молбата на „Т.Б.А.К." ЕАД от 13.04.2011 г., въз основа на която било образувано изп.д. № ****г., до молбата на ответника от 02.09.2015 г. за конституирането му като взискател по делото, били извършвани единствено справки за имущественото състояние на длъжника, които действия не били от естество да прекъснат давността за вземанията. Не бил прекъснат и срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради липсата на молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия. Предвид това към момента на депозирането на молбата на ответната страна от 02.09.2015 г., перемпцията вече била настъпила, независимо дали съдебният изпълнител я е констатирал или не и 5-годишната давност за вземанията по ИЛ започнала да тече, като в случая тя почнала да тече от момента на постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ищцата счита, че ако се счете, че молбата от 02.09.2015 г. на „АПС Б.Б." ЕООД за конституирането на дружеството като взискател представлява изпълнително действие, което прекъсва давността съгласно т.10 от Тълкувателното решение, то тогава петгодишната давност за вземанията е изтекла най-късно на 02.09.2020 година. Молбата на ответната страна с искане за справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху установените такива, била депозирана след настъпването на перемпция по делото, която настъпила най-късно на 02.09.2017 г. След искането за извършване на справка било направено искане за извършване на опис на движими вещи в дома на ищцата, но и това действие било извършено извън висящ изпълнителен процес, поради което и негодно да прекъсне, както давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД, така и течението на двугодишния процесуален срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията й с ответната страна, че не дължи на дружеството сумата от 5 294,74 лв. по запис на заповед, 2 издаден 29.04.2008 г., предявен за плащане на 29.04.2008 г, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението - 27.10.2008 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в хода на ч.гр.д.
**** г. по описа на Варненския районен съд, представляващи заплатена държавна такса в размер на 105,90 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева, за които вземания е бил издаден изпълнителен лист от **** г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение № ****/**** г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на Варненски районен съд, които вземания са били прехвърлени с договор за цесия, сключен на 23.02.2015 г. между „Т.Ю." ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.А.К." ЕАД), като цедент и „АПС Б.Б." ЕООД, като цесионер, по повод на които е образувано изп.д. № **** описа на ЧСИ С.К.Д, поради изтекла по отношение на цитираните вземания погасителна давност.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал писмен отговор. В подадено писмено становище по делото, след насрочването на открито заседание, ответната страна, чрез представителя си юрисконсулт Е. Цолова ответната страна изразява становище, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Счита, че след издаването на изпълнителния лист е била прекъсната давността за вземането, а до 26.06.2025 г. е спряла да тече, съгласно ППВС №3/1980 г., като след тази дата е приложимо тълкуването, дадено с Тълкувателно решение №2/26.06.2025 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ВКС /ОСГТК/. След 26.06.2015 г. дружеството отправяло искания за извършване на множество действия по събиране на вземането и такива били предприемани от ЧСИ, с което многократно била прекъсвана давността. Прекратяването на изпълнителното производство поради настъпване на перемпция не заличавало ефекта на предприетите изпълнителни действия и независимо от прекратяването, искането за предприемането на нов изпълнителен способ прекратявало давността.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На **** г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №**** въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. **** г. на РС – Варна, с която е било разпоредено ищцата Д. Д. Ф. да заплати на „Т.Б.А.К.“ ЕАД сумата от 5 294,75 лв., дължима по запис на заповед, издаден от 29.04.2008 г., предявен за плащане на 29.04.2008 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата, на депозиране на заявлението - 27.10.2008 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените в производството разноски, представляващи държавна такса в размер на 105,90 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева. Въз основа на разпореждане на съда и заповедта за изпълнение е бил издаден и изпълнителен лист от същата дата.
С молба от 23.04.2010 г., подадена до ЧСИ Л.М., с район на действие ОС – Варна, „Т.Б.А.К.“ ЕАД е поискало образуване на изпълнително производство срещу ищцата, въз основа на издадения изпълнителен лист, като с молбата са отправени и искания за прилагане на изпълнителни способи – запор върху трудово възнаграждение и насочване на изпълнение срещу движими вещи, чрез насрочване на опис. По повод молбата е било образувано 3 изпълнително дело №**** на ЧСИ М. По делото са били извършени справки и е била изпратена покана за доброволно изпълнение до ищцата, получена от нея на 25.11.2010 г. С молба от взискателя от 13.04.2011 г. е било отправено искане изпълнителните дела на „Т.Б.А.К.“ ЕАД при ЧСИ Л.М. да бъдат продължени от ЧСИ С. Д., с район на действие ОС – Варна. Така при ЧСИ Д. изпълнителното производство продължило под №****.
С молба от 02.09.2015 г. от „АПС Б.Б." ЕООД до ЧСИ Д. е направено изявление, че по силата на сключен договор за цесия от 23.02.2015 г. между „Т.Б.А.К.“ ЕАД и „АПС Б.Б." ЕООД, е прехвърлено вземането спрямо длъжника Д. Д. Ф. от досегашния взискател на „АПС Б.Б." ЕООД, и е направено искане новият кредитор да бъде конституиран като взискател по делото.
На 18.11.2019 г. взискателят „АПС Б.Б." ЕООД е отправило молба до ЧСИ за налагане на запор на новооткрити банкови сметки на ищцата.
На 19.12.2019 г. дружеството взискател е подало молба до ЧСИ, с която е поискало да бъде насрочен опис на движимо имущество.
На 18.10.2021 г. „АПС Б.Б." ЕООД е подало молба по изпълнителното дело за налагане на запор на последните две новооткрити сметки на длъжника.
С постановление от 19.10.2021 г. ЧСИ Д. е прекратила изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с констатацията, че в период по-дълъг от две години не са искани и не са извършвани изпълнителни действия по делото. С протокол от 12.01.2023 г. ЧСИ е върнала оригинала на изпълнителния лист на „АПС Б.Б." ЕООД.
На 04.01.2023 г. „АПС Б.Б." ЕООД е подало нова молба до ЧСИ Д. с искане за налагане на запор върху сметки на ищцата.
С молба от 01.06.2023 г. до ЧСИ Д. „АПС Б.Б." ЕООД е поискало образуване на ново изпълнително дело, на основание същия изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение на парично задължение №**** въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. **** г. на РС – Варна. Образувано е било изпълнително дело №****, висящо към момента.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно по делото от всички събрани по делото доказателства – горепосочените писмени доказателства, представени от страните и намиращи се в изисканите и приложени по делото изпълнителни дела №**** и №**** по описа на ЧСИ С.Д.с район на действие ОС – Варна.
Предвид установените по делото факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи:. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът предвижда прекъсване на давността в няколко случая, един от които е съгласно чл.116, б.“в“ от ГПК с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането. С дадените разрешения в Тълкувателно решение №2 от 26.05.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК е прието, че давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от 4 взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н., до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.