Решение № 78 от 11.11.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Л., 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20254320200278 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес [заличен адрес по GDPR, против наказателно постановление № 2****, издадено от Началник РУ – Л. при ОДМВР - Л., с което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Процесното НП се оспорва, като неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалноправните и процесуалноправните норми, поради което се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи, че отразените фактически обстоятелства в него не отговарят на обективната истина.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Прави възражение, че АУАН му е съставен от служители на РУ – Л., но на територията на общ. [заличен адрес по GDPR.

На следващо място възразява, че към момента на извършване на нарушението е важал друг по – благоприятен за него закон. Моли съда да остави само наложената му санкция глоба, но да не му отнема книжката.

Ответната страна по жалбата в лицето на Началник РУ – Л. при ОД МВР - Л., не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 11.09.2025г., видно от посочената дата в разписката върху НП, а жалбата е подадена в съда на 23.09.2025 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т. е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН, **** от компетентно длъжностно лице: Ц. Д. С., заемащ длъжността мл. автоконтрольор при РУ - Л., в присъствието на двама свидетели-очевидци, при установяване на нарушението и съставяне на акта И. С. С. и Т. Й. Л. /също длъжностни лица/, за това, че на 14.05.2025 година, около 18:35 часа в град [заличен адрес по GDPR с посока село Р., управлявал лек автомобил марка О.“, модел „А.“, с рег. № ****, собственост на Р.М.Ц. ЕГН ********** като автомобила и водача са установени и спрени в село [заличен адрес по GDPR, като водача нарушил: Не съобразява поведението си с пътната маркировка „М1“; След подаден светлинен и звуков сигнал от патрулен автомобил не спира плавно на посоченото място или най - вдясно на платното за движение, а увеличава скоростта си и осуетява полицейската проверка, с което виновно нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 103 ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, като в него е отразено, че няма възражения по направените констатации в него.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице – Началник на РУ – Л. при ОД МВР – Л., издал процесното НП против жалбоподателя, с което на основание чл. 185 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, и на основание чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му наложил кумулативно административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.

103 ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди, в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели-очевидци на описаните нарушения, при спазване на законовите изисквания. АНО правилно е установил фактическата обстановка, като съдът констатира липса на съществено несъответствие, между изложената такава в АУАН и НП, което да води до неяснота на вменените нарушения.

Жалбоподателят не оспорва отразената в АУАН и НП констатация, че на посочените дата, час и място е управлявал лек автомобил марка О.“, модел „А.“, с рег. № ****, собственост на Р.М.Ц. ЕГН ********** като автомобила и водача са установени и спрени в село [заличен адрес по GDPR, не оспорва и извършените от него нарушения. Прави възражение, че АУАН му е съставен от служители на РУ – Л. на територията на общ.

[заличен адрес по GDPR, както и че към момента на извършване на нарушението е важал друг по – благоприятен за него закон.

От показанията на свидетелите И. С. С. и Т. Й. Л. се установява по безспорен и несъмнен начин описаното в АУАН и НП поведение на жалбоподателя в качеството на водач на процесното МПС, изразяващо се в несъобразяване поведението си с пътната маркировка „М1“ и отказ да спре плавно на посоченото място или най – вдясно на платното за движение при подаден светлинен и звуков сигнал от патрулен автомобил, а вместо това увеличил скоростта си и осуетил полицейската проверка, поради което съдът приема за доказано по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставите на вменените му нарушения на разпоредбите на чл. 103 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

От показанията на свидетеля мл. автоконтрольор Ц. Д. С. се установява по безспорен и несъмнен начин, че на 14.05.2025г. около 18:35 часа тримата със свидетелите И. С. и Т. Л. били на работа и се намирали в гр. [заличен адрес по GDPR срещу магазин „Лидъл“, където извършвали контрол на пътното движение. От паркинга на магазина излязъл л.а. О. А.“, 2 управляван от жалбоподателя и се отправил в посока с. Р.. Малко след излизане на главния път служителите на РУ – Л. възприели номера на автомобила като водача на същият извършил нарушение по ЗДВП. Св. С. сочи, че водача несъобразил поведението си с пътната маркировка и направил неправилно изпреварване, което дало повод на полицейските служители да го последват, т. е. не се съобразил с пътна маркировка „М1“.

Полицейските служители веднага подали светлинен и звуков сигнал, но въпреки това водача на автомобила не спрял. В даден момент се доближили до жалбоподателя, но той не спрял и продължил да се движи с висока скорост. На влизане в с. Р. жалбоподателя направил рискови изпреварвания на няколко автомобила, завил рязко, а полицаите го последвали. Минали няколко пресечки следвайки жалбоподателя, след което той обърнал посоката на движение и влязъл в двор на къща в която живеел. Така полицаите разбрали,че са минали пред дома му по – рано докато са карали по него. Спирайки пред къщата на жалбоподателя те възприели как той слязъл от автомобила и портата се затворила. След кратка беседа от тяхна страна с жалбоподателя той излязъл на улицата и представил документите си. Била му извършена проверка за алкохол, която била отрицателна. Изрядни били и документите на водача. Г. обяснил на полицейските служители, че не е спрял тъй като се почувствал уплашен от това какво щяло да му бъде написано като нарушение и какви щели да бъдат последствията. Мл. автоконтрольор Ц. С. съставил на жалбоподателя АУАН по чл. 6 т. 1 и чл. 103 от ЗДвП за нарушението извършено в гр. Л. в близост до магазин „Лидъл“ като извършил изпреварване на лек автомобил пресичайки пътна маркировка „М1“ и затова, че не спрял на подаден му, непосредствено след извършване на първото нарушение, звуков и светлинен сигнал.

Не се споделя от съда релевираното в жалбата възражение, че към момента на извършване на нарушението е важал друг по – благоприятен за него закон. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

При направена от съда служебна справка се установи, че чл. 185 от ЗДвП е изменен с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), както следва: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 50 лв. До този момент нормата на чл. 185 е предвиждала санкцията в размер на 20 лева. Видно от АУАН извършеното от жалбоподателя нарушение е от дата 14.05.2025г., а издаденото и обжалвано НП е от 11.06.2025г., т. е. на жалбоподателя правилно е наложена санкция по старата разпоредба на закона, а именно глоба в размер на 20 лв.

На следващо място при направена от съда служебна справка се установи, че чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е изменен с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), както следва: „ Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който: т. 4 - откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Както вече стана ясно по – горе извършеното от жалбоподателя нарушение е от дата 14.05.2025г., а издаденото и обжалвано НП е от 11.06.2025г., т. е. преди да влезе в сила изменението на разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Старата разпоредба на закона, актуална към датата на извършване на нарушението и издаване на НП е предвиждала наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева на водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Това дава основание за съда да прецени, че АНО е наложил санкцията при вземане предвид рамката на действащия към момента на нарушението и издаването на НП закон.

Поради гореизложеното съдът намира възраженията в тази насока на жалбоподателя за неоснователни.

На следващо място съда намира възраженията на жалбоподателя, че съставеният му АУАН е издаден от служители на РУ – Л. на територията на общ. Червен бряг за неоснователни.

Съгласно чл. 42, т. 3 от ЗАНН, в акта трябва да е посочено мястото на извършване на нарушението. Съставянето на АУАН може да стане на всяко място, където е установено лицето, стига да е компетентен органът, който го издава. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете се съставят от длъжностни лица на МВР. В случая от значение е териториална 3 компетентност по място на извършване на нарушението, а не непременно мястото на съставяне на акта.

Ето защо съдът приема, че след като мл. автоконтрольор Ц. С. е служител на РУ - Л., на чиято територия са извършени и двете нарушения, то той има право да състави съответният АУАН, независимо, че това е станало физически в района на друго полицейско управление. От свидетелските показания стана ясна причината, поради която АУАН не е изготвен и връчен на жалбоподателя на територията на общ. Л. – неговият отказ да спре при подаден му от органите на МВР светлинен и звуков сигнал. В случая действията на служителите на МВР са били напълно адекватни с оглед осуетяване на противоправното поведение на водача. Ето защо съдът намира, че ако актът е съставен от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити, мястото на съставяне няма правно значение, стига да е ясно къде е извършено нарушението, както е в случая.

Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП /в действащата редакция към датата на нарушението/, вменява задължение на водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съдът намира, че в конкретния случай се установява по безспорен начин, че с действията си Г. К. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесните дата, час и място, именно жалбоподателят, като водач на МПС, не се е подчинил на ясно подадения от контролните органи светлинен и звуков сигнал за спиране. За факта, че жалбоподателят е възприел подадения сигнал за спиране от контролните органи, красноречиво говори последващото му поведение, изцяло противоположно на предписаното от закона, а именно: опит за бягство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП в действащата редакция към датата на нарушението/ предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева на водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Съдът намира, че АНО правилно е наложил на жалбоподотеля с процесното НП наказанията в предвидения от закона максимален размер за глобата и среден размер за лишаването от право да управлява МПС, при вземане предвид негативните данни за жалбоподателя, съдържащи се в справката за нарушител на водача, от която е видно, че същият има и други нарушения на правилата за движение по пътищата.