Решение № 263238 от 03.11.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№…….

Гр. С., 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

Мл. с.

ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Виктория Станиславова в. гр. д. № 8326 по описа на 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 307684/20.12.2019 г., постановено по гр. д. № 90360/2017 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 151 състав, ЕТ „Д.А.С.“ е осъден, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, да заплати на „ДКЦ 17 С.“ ЕООД, сумата в размер на 786,60 лева – дължима наемна цена за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. по договор за наем от 03.09.2012 г. относно кабинет № 112, ет. първи на ДКЦ 17, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.12.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 4 921,21 лева – консумативни разходи за такса битови отпадъци, цена на доставена до имота топлинна енергия, цена на доставена до имота електрическа енергия и ВиК услуги, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г., по договор за наем от 03.09.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.12.2017 г. до окончателното изплащане, като предявените искове са отхвърлени за разликата над уважения размер до пълния предявен размер. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски в производството пред Софийски районен съд в размер на 699,10 лева съобразно уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са възложени сторените от ответника разноски в производството пред Софийски районен съд в размер на 261,92 лева съобразно отхвърлената част от исковете.

Срещу първоинстанционното решение в осъдителната част, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника ЕТ „Д.А.С.“, чрез адвокат М.М.. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Твърди допуснати от експерта по изслушаната пред Софийски районен съд съдебно – счетоводна експертиза редица неточности при прилагане на Методиката за определяне и разпределение на консумативните разходи за всеки отделен обект, собственост на общински лечебни заведения, приложение към Наредбата за общински лечебни заведения, приета с Решение № 55 по протокол № 58 от 11.02.2010 г. на Столичен общински съвет, вкл. относно стойността на коефициента „К“ за обекта, ползван от ответника, като твърди, че неговата стойност е 2.11, а не както е приело вещото лице – 2.2, както и пропуснато действие умножаване с к % и несъобразяване прибавянето на ДДС към „Ц лв.“ от приложимата формула при определяне на дължимите консумативи от всеки самостоятелен обект. При тези доводи прави доказателствено искане за изслушване на повторна съдебно – счетоводна експертиза, която да приложи цитираната Методика и методическите указания към Решение № 55 по протокол № 58 от 11.02.2010 г. на Столичен общински съвет. Сочи, че е оспорил представените с исковата молба фактури, като същевременно е ангажирал писмени доказателства за извършени плащания по договора за наем, като не е установено счетоводно как са отразени същите. Твърди недоказаност на заявените парични претенции за заплащане на консумативни разходи поради липса на доказателства за реално сторени такива от дружеството – наемодател, както и липса на ангажирани по делото фактури, издадени от доставчиците на предоставяните услуги. Твърди, че ищецът не е водил редовно счетоводството си и не е прилагал правилно цитираната Методика, от което прави извод, че предявените искове са неоснователни, евентуално – основателни само до размера, изчислен при правилно приложение на Методиката.

Моли за произнасяне от въззивната инстанция в този смисъл.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ДКЦ 17 С.“ ЕООД, чрез адвокат Д.Д.. Намира за неоснователни заявените с жалбата оплаквания. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.

С определение от 13.10.2020 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е допуснал изслушването на повторна съдебно – счетоводна експертиза със задачи, идентични с тези, които са били поставени на вещото лице по приетата пред Софийски районен съд съдебно – счетоводна експертиза, при съобразяване на новоназначения експерт с Методиката към Решение № 55 по протокол № 58 от 11.02.2010 г. на Столичен общински съвет и приложимите към нея методически указания относно начина на определяне и разпределение на консумативните разходи за всеки отделен обект.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която предявените искове са отхвърлени.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем от 03.09.2012 г., сключен между „ДКЦ 17 С.“ ЕООД – в качеството на наемодател, и ЕТ „Д.А.С.“ – в качеството на наемател, по силата на който наемателят ползва кабинет № 112, находящ се на първи етаж в сградата на „ДКЦ 17 С.“ ЕООД. Излагат се твърдения, че наемателят има непогасени задължения към наемодателя на обща стойност 7 880,52 лева – наем и консумативни разходи, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г., по индивидуализирани в исковата молба 35 броя фактури.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираната сума.

С уточнителна молба от 12.02.2018 г. ищецът е конкретизирал вземанията си по вид и период, като е посочил, че претендираната сума по пера е както следва: 1./ 1 645,92 лева – наем, 2./ 474,60 лева – такса битови отпадъци, 3./ 2 920,60 лева – разходи за ел. енергия, 4./ 2 400,12 лева – разходи за топлоенергия, 5./ 322,70 лева – ВиК услуги, 6./ 116,58 лева – почистване на общи части.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ЕТ „А.С.“, който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между страните по делото е сключен договор за наем от 03.09.2012 г. Твърди, че претендираната наемна цена не отговоря на уговореното в чл. 6 от договора, а определянето на консумативните разходи е неправилно поради липса на разделителен протокол за сградата. Сочи, че е погасил задълженията си по процесния договор, заплащайки реалната им стойност, за което представя писмени доказателства – 8 броя платежни нареждания. Позовава се на изтекла погасителна давност.

С протоколно определение от 03.04.2019 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК, чрез намаляване на размера им, като искът за заплащане на наемната цена се счита предявен за сумата от 787,92 лева, а този за консумативни разходи – за 5 164,60 лева. На основание чл. 233 ГПК производството по делото е прекратено за горницата над тези суми до първоначално предявените размери.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: по силата на договор за наем от 03.09.2012 г. ищцовото дружество е предоставило на ответника за временно възмездно ползване кабинет № 112 на първи етаж в сградата на ДКЦ 17 – гр. С., като в исковия период договорът е действащ; обектът е бил предаден на наемателя; по силата на договора наемателят се е задължил да заплаща разноските за ползване на вещта, вкл. и дължимите суми за такса битов отпадък, електроенергия, топлинна енергия, ВиК услуги и почистване на общите части.

По делото е приет като писмено доказателство Договор за наем на недвижим имот от 03.09.2012 г., двустранно подписан и неоспорен от страните, по силата на който

„Диагностично-консултативен център XVII – С.“ ЕООД, в качеството на наемодател, е предоставил на ЕТ „А.С.“, в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване кабинет 112 – 1-ви етаж, с разгърната застроена площ /РЗП/ от 39,73 кв. м., включващ съответните части от общите части на сградата, находяща се в гр. С., бул. *********, срещу насрещно задължение на наемателя да заплаща месечен наем в размер на сумата от 38,10 лева без ДДС, в която сума не се включват консумативните разходи. Съгласно чл. 1.2. кабинет 112 представлява 0,47 % от РЗП на сградата, в която се намира, а съгласно чл. 1.3. обектът се отдава за осъществяване на първична извънболнична медицинска помощ. В чл. 2.2. от договора е предвидено, че всички консумативни разходи, свързани с ползването на имота, са за сметка на наемателя и се определят ежемесечно съобразно приложение № 1, което е неразделна част от договора. В чл. 2.3. е определен размерът на дължимата такса смет – 0,47 % от такса смет за съответната година, платима на дванадесет равни месечни вноски. В чл. 6 е уговорено, че до подписване на разделителен протокол за сградата, в която се намира кабинет 112, наемателят ще заплаща наемна цена в размер на 74,94 % от уговорения наем или 28,55 лева без ДДС. Съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора за наем, полезната площ на кабинет 112 възлиза на 20.70 кв. м., като тя представлява 0.54 % от общата полезна площ.

Ангажирани са по делото като писмени доказателства са и посочените в исковата молба 35 броя фактури.

Към отговора на исковата молба са приложени 8 бр. платежни нареждания, от които относими към процесния период са: платежно нареждане, удостоверяващо плащане на сума в размер на 286,44 лева, с основание на превода „наем за к-т 112 за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.“; платежно нареждане, удостоверяващо плащане на сума в размер на 360 лева, с основание на превода „консумативи за к-т 112 за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г“, платежно нареждане, удостоверяващо плащане на сума в размер на 286,44 лева, с основание на превода „наем за к-т 112 за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.“, платежно нареждане, удостоверяващо плащане на сума в размер на 360 лева, с основание на превода „консумативи за к-т 112 за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.“, платежно нареждане, удостоверяващо плащане на сума в размер на 286,44 лева, с основание на превода „наем за к-т 112 за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.“, платежно нареждане, удостоверяващо плащане на сума в размер на 360 лева, с основание на превода „консумативи за к-т 112 за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.“. Представени са още 2 бр. платежни нареждания, касаещи извършени плащания за наем и консумативи в периода 01.09.2012 г. – 31.12.2014 г., неотносим към процесния спор.

Пред СРС е изслушана съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена от вещо лице В. П.. След запознаване със събраните по делото писмени доказателства и допълнително извършена проверка в счетоводството на ищеца /вкл. с фактурите, издадени от отделните доставчици на услуги, съобщения от Столична община – район Оборище за дължимите данък сгради и такса смет за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и др./ вещото лице е установило, че дължимият месечен наем за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. е в размер на 38,10 лева без ДДС, при съобразяване на чл. 6 от договора и изготвения разделителен протокол между „ДКЦ-17-С.“ ЕООД и Район „Оборище“ от 12.11.2012 г. Изчислил е, че дължимият наем за една година възлиза на 457,20 лева без ДДС или 548,64 лева с ДДС. Констатирал е, че за процесния период наемателят е извършил плащания за наем в общ размер на 859,32 лева или по 286,44 лева за всяка отделна година. При съпоставяне на дължимия и реално заплатения наем е посочил, че дължимият неплатен наем възлиза на 786,60 лева или неплатен остатък от по 262,20 лева за всяка отделна година. Експертът е изчислил общо заплатената от ищеца сума за ТБО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и съобразявайки определения в чл. 3, ал. 3 размер на дължимата от ответника ТБО, е посочил, че общото задължение на последния за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. възлиза на 395,52 лева без ДДС или 474,62 лева с ДДС. Дължимата сума за консумативи възлиза на обща стойност 4 563,42 лева, изчислена детайлно по пера в инкорпорирана в експертното заключение таблица. Посочил е, че наемодателят извършва разпределение на разходите за консумативи – ел. енергия, топлоенергия и вода, на база на данъчните основи по издадените фактури от доставчиците, без начисления в тях ДДС. Начисленият ДДС от фактурите на ЧЕЗ, Топлофикация и Софийска вода, се отразявал като данъчен кредит в дневниците за покупките на ищеца. В издаваните от последния фактури данъчните основи, формирани от наем и консумативи, не включват ДДС. Повторно начисляване на ДДС не е извършвано. Вещото лице е уточнило, че в конкретния случай наемодателят е възприел подхода да начислява еднакви суми за консумативи за отделните месеци през годината на база осреднени разходи за консумативи от предходни години. В края на отчетния период следвало да се извърши изравняване между начислените осреднени суми и реално дължимите съобразно издадените от отделните доставчици фактури, каквото обаче не било извършено. Вместо това с получените разлики било възприето да се компенсират други общи разходи – за почистване на общи помещения, за охрана и др. При направена съпоставка между начислените суми по фактури и реалните разходи, експертът е установил, че за 2015 г. наемодателят е начислил на наемателя задължения в по-нисък размер от дължимия – със 151,11 лева; за 2016 г. – в по-висок размер от дължимия – със 74,22 лева, а за 2017 г. – в по-висок размер от дължимия – със 193,65 лева, или общото несъответствие за трите години възлиза на 116,76 лева, начислени в повече на наемателя, които наемодателят е приел за дължими на основание други разходи. След справка в счетоводството на ищеца е установено, че общият размер на заплатените от „ДКЦ – 17 – С.“ ЕООД разходи с вкл. ДДС е 359 289,18 лева, или по пера: 185 940,38 лева – ел. енергия, 152 803,57 лева – топлинна енергия, 20 545,22 лева – студена вода. Вещото лице е посочило, че извършеното от ищеца начисление на консумативни разходи е съобразено с Методиката към Наредбата за общинските лечебни заведения, като е уточнил, че при изчисление съобразно приложимата по Методиката формула коефициентът К е 2.2. Изслушван в открито съдебно заседание, експертът посочва, че при извършените от него изчисления не е взет предвид коефициент к /малко к/, тъй като то е приложимо при наличие на повече сектори, а в разглеждания случай секторът е само един. Поради това във формулата този коефициент е посочен като единица.