Решение № 6043 от 08.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6043 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично засеД.е на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100503479 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 4797 от 15.12.2021г., постановено по гр. дело № 60019/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав са отхвърлени предявените от А. Г. Д. срещу „Българска банка за развитие“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по издадения на 24.06.2010г. по ч. гр. д. № 9353/2010г. по описа на РС-Пловдив изпълнителен лист, а именно:

8986,17 лева – главница по договор за кредит от 23.05.2008г., 649,25 лева – мораторна лихва за периода 25.10.2009г.- 22.06.2010г., 192,71 лева – разноски по делото и 429,06 лева – юрк. възнаграждение, поради погасяването им по давност. С решението е осъдена А. Г. Д. да заплати на „Българска банка за развитие“ АДq на основание чл. 78, ал. 3 ГПКq сумата от 100 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от А. Г. Д., с която се обжалва решението като необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при анализ на доказателствата. Сочи, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, било извършено на 23.02.2011г.извършеното присъединяване на държавата като взискател. Следващото изпълнително действие, годно да прекъсне давността, било извършено с разпореждане от 14.01.2014г. по молба на взискателя от 10.10.2013г. , като между двете действия били минали 2 години.

Счита, че за периода от 23.02.2011г. до 08.07.2017г. били изминали повече от 5 години и 1 вземането било погасено по давност. Неправилен бил извода на съда, че давността била прекъсвана многократно с депозиране на молби и внасяне на суми по вече образуваното изпълнително дело. Поддържа, че частичното плащане на едно задължение не представлява признание на цялото задължение и няма за последица прекъсване на давността относно същото. С постановление от 05.06.2017г. съдебният изпълнител бил прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. дело № 663/2010г. по негов опис, като впоследствие с молба от 08.07.2017г. на взискателя било образувано изп. дело № 784/2017г. с основание същия изпълнителен лист, издаден на 24.06.2010г. Твърди, че моментът, от който била започнала да тече новата давност по отношение на новообразуваното дело, бил датата на издаване на изпълнителен лист - 24.06.2010г. Предвид изложеното, към датата на образуване на изп. дело № 784/2017г., са изминали повече от 5 години от издаването на изпълнителния лист и същият се бил обезсилил по право и не можел да предизвика целените от кредитора последици. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Българска банка за развитие“ ЕАД, с който се оспорва същата. Твърдят, че в съответствие с материалния закон съдът обосновано бил приел, че процесните вземания не били погасени по давност, доколкото не бил налице непрекъснат период от 5 години, през който да не били извършвани действия, водещи до прекъсване на давността, последното от който било от 14.05.2019г. Изводите на съда били в съответствие с разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и т.

10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС, постановено по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК. Правилно СРС бил приел, че с извършените плащания от страна на ищцата на задължението си по изпълнителния лист от 24.06.2010г., се прекъсвала погасителната давност. В хода на устните състезания моли съда да приеме жалбата за недопустима, поради липса на правен интерес, евентуално за неоснователна, необоснована и недоказана и да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.

С молба от 27.06.2022г. въззиваемата страна „Българска банка за развитие“ ЕАД е заявила, че признава иска, предявен от А. Д., по който било образувано делото. Направено е искане на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По направеното пред въззивната инстанция признание на иска следва да се отбележи 2 следното:

Признанието има обвързващо съда значение само в хипотезата на чл. 237 ГПК при постановяване на решение при признание на иска, доколкото не са налице условията по чл.

237, ал. 3 ГПК. В настоящия случай, доколкото извършеното признание е направено пред въззивната инстанция, след постъпване на отговор на въззивната жалба, с който изрично е оспорена същата, респ. основателността на предявените искове, въззивният съд намира, че признанието не го обвързва, предвид невъзможността да се постанови в настоящия етап от производството решение при признание на иска. На следващо място, следва да бъде посочено, че признанието е свързано с изричното искане за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и представените пред въззивната инстанция доказателства за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 431, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. с доводите на въззиваемото дружество за липса на правен интерес от подадената въззивна жалба. С оглед изложеното, дори да се приеме, че е налице признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, същото следва да бъде ценено с оглед на всички обстоятелства по делото, като не обуславя недопустимост на подадената въззивна жалба, която не е оттеглена. На последно място, волята на въззиваемия е и неясна, доколкото едновременно се представят доказателства за прекратяване на производството и признание на иска и се отправя искане към въззивната инстанция да се отхвърли като недопустима или неоснователна въззивната жалба по съображения, изложени в отговора на същата. Предвид гореизложеното, направените от въззиваемия изявления следва да бъдат тълкувани с оглед цялостното му процесуално поведение, с което е оспорвал основателността на претенциите и събраните по делото доказателства. С оглед изложеното, установяването на фактическата обстановка, преценката за съществуване или несъществуване на релевантните за спора факти и обстоятелства следва да бъде извършена от въззивния съд по вътрешно убеждение, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, като съдът не е обвързан от признанията на страните, а ги обсъжда заедно с другите доказателствени средства.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул /което в настоящия случай е безспорно/.

Предвид гореизложеното, е ирелевантно обстоятелството, че в хода на производството пред въззивната инстанция изпълнително № 784/2017г. по описа на ЧСИ С.С. е било прекратено по искане на взискателя. Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязла в сила заповед за изпълнение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес.

3

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Отделно от това, в конкретния случай взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство във въззивната инстанция след подаване на отговор на въззивната жалба, с който изрично е оспорил същата, респ. основателността на предявените от въззивника-ищец искове. В този смисъл следва да бъде посочено, че с поведението си взискателят не би могъл да предизвика отпадане на правния интерес у ищеца от установяване на съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден срещу него изпълнителен титул./в същия смисъл Решение № 50041/10.05.2023г. по т.д. № 20/2022г. на ВКС, І ТО/. В същото е даден изрично отговор на този въпрос, и именно, че искът по чл. 439 ГПК е допустим при влязло в сила постановление за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК, какъвто е настоящият случай. С оглед изложеното, релевираното от въззиваемия възражение, че въззивната жалба е недопустима, поради липса на правен интерес, е неоснователно.

По основателността на въззивната жалба, съдът намира следното:

Страните не спорят, а и от приетия изпълнителен лист от 24.06.2010г. се установява, че същият е издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 24.06.2010г., издадена по ч.гр. дело № 9353/2010г. по описа на РС - гр. Пловдив. Видно от съдържанието на издадения изпълнителен лист, ЕТ „Д.- А. Д.“, Р.Г.М. и А.Н.П. са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 8986,17 лева, съставляваща главница, дължима по Договор за кредит № 24 от 23.05.2008г. в размер на 10 000 лева, сумата от 649,25 лева, съставляваща лихва, дължима за периода от 25.10.2009г. до 22.06.2010г. и законна лихва върху главницата, считано от 22.06.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 192,71 лева, разноски по делото и 429,06 лева, юрисконсултско възнаграждение.При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за установяване на недължимост на процесните суми въз основа на въведеното от него основание.

При това положение и с оглед наведеното възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

От приетия препис от изпълнително дело № 663/2010г. по описа на ЧСИ М. С.- Ц., рег. № 822 към ЗЧСИ се установява, че същото е образувано по молба от 26.07.2010г. на „Банка ДСК“ ЕАД.

С разпореждане от 28.07.2010г. съдебният изпълнител е разпоредил да се изпратят покани за доброволно изпълнение до длъжниците.

С разпореждане от 26.08.2010г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудово възнаграждение, получавано от Р.М. в „Болшанс 5“ ЕООД, както и запор на МПС, собственост на А.П..

4

На 09.09.2010г. е постъпило заявление от А. Г. Д., с което е посочено, че възможността да погасява дълга е по 200 лева месечно, както и че ще внесе първоначална вноска на 30.09.2010г. Направено е искане да не бъдат предприемани изпълнителни действия по делото.

Видно от известие за доставяне, намиращо се л. 68 от изпълнителното дело, длъжникът ЕТ „Д.- А. Д.“ е получила покана за доброволно изпълнение на 09.09.2010г.

На 29.10.2010г. е постъпила молба от „Банка ДСК“ ЕАД, с която е поискано да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на Р.М. и А.П..

С разпореждане от 23.02.2011г. на основание чл. 458 ГПК е конституирана държавата като присъединен взискател за сумата от 214,78 лева.