Решение № 384 от 20.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300500603 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №15104/06.02.2024г. /на ЧСИ/, от длъжника Д. П. А., с ЕГН **********, против Разпореждане с изх.№:

4847/17.01.2024 г. по изпълнително дело № 425/2018г. по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824, с район на действие - ОС - Пловдив, с което от ЧСИ е оставено без уважение искането на длъжника, обективирано във възражение с вх. № 04776/15.01.2024г., да прекрати изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност на задълженията и поради настъпила перемпция. Жалбоподателят поддържа, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, както и че по делото не са били извършвани изпълнителни действия повече от две години, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК същото е прекратено по силата на закона.

Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ.

Взискателят “Профи Креидт България ”ЕООД, ЕИК 175074752, чрез юрк. Л.П., е взел становище за неоснователност на жалбата.

ЧСИ в писмените си мотиви е изразил становище за допустимост на жалбата и за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на ЧСИ по приложеното копие от изпълнителното дело, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжник по изпълнителното дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и е 1 процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, според която бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят проявява активност и не е изгубил интерес от изпълнението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателното решени се приема, че прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното производство и кога ще стане това. Следва да се съобрази момента на постановяване на това тълкувателно решение и обстоятелството, че до 26.06.2015 г. са прилагани указанията, дадени в Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. С т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., 2 назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Процесното изпълнителното производство е започнало по молба от 14.02.2018 г. на “Профи Креидт България ”ЕООД, ЕИК 175074752 до ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824, с район на действие - ОС - Пловдив, при който е образувано изпълнително дело № 425/2018г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.08.2017 г. от Районен съд – Пловдив по ч.гр.д.№8047/2017г. , въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против солидарните длъжници Д. П. А., с ЕГН ********** и К.П.А. , ЕГН:**********, а предмет на изпълнение са парични задължения.

С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано от взискателя да се проучи цялостното имуществено състояние на длъжниците и да се пристъпи към изпълнение, като взискателят е възложил на ЧСИ и всички действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

От осъщественото от съдебния изпълнител принудително изпълнение, с оглед предоставени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, както и във връзка с постъпилите в хода на производството молби от взискателя за прилагане на изпълнителни способи се установява, че по делото са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи перемиционния срок, както следва:

С изпратени на 23.03.2018г. запорни съобщения са наложени запори върху вземанията по банковите сметки на длъжника Д. А., открити в Първа инвестиционна банка АД, Ти Би Ай Банк ЕАД и Централна кооперативна банка АД. С молба от 11.07.2019г. от страна на взискателя „Профи Кредит България" ЕООД е поискано налагане на запори на банкови сметки на длъжника, както и насрочване на описи на движими вещи на регистрирания от него адрес.Съгласно чл.3, т. 1 и чл. 5, ал. 1 и ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за определяне на последиците, по време на извънредното положение до отмяната му, спират да текат процесуални срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, а така също и до два месеца след отмяната на извънредното положение не се предприемат изпълнителни действия, поради което такива не са предприемани от съдебния изпълнител срещу длъжниците и перемиционният срок е бил прекъснат за повече от 2 месеца.

С разпореждания на ЧСИ К.Павлов са насрочени описи на движимите вещи на длъжниците на регистрираните от тях адреси, за което до същите са изпратени призовки за принудително изпълнение от дата 29.04.2021 г.С молба от 22.07.2021г. от страна на взискателя „Профи Кредит България" ЕООД е поискано извършване на справки в НОИ и Регистър БНБ и налагане на запори на банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжниците.

По изп. дело е постъпило възражение с вх. № 04776/15.01.2024г. от длъжника Д. П. А. с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция и погасителна давност, която е оставена без уважение от ЧСИ Константин 3

Павлов с обжалваното тук Разпореждане с с изх.№: 4847/17.01.2024 г.

Съдът намира, че така постановеният отказ да се прекрати изпълнителното производство е законосъобразен. Към момента на постановяване на отказа да се прекрати изпълнителното производство перемпцията не е била настъпила и не са били налице условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като периодично след образуване на изпълнителното дело са предприемани действия от взискателя, прекъсващи давността и не е бил налице период, от две години, в който такива действия да не са предприемани.

Неоснователно е било и искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство по съображения за изтекла погасителна давност. В ГПК не е предвидена възможност за длъжника да направи възражение за давност пред съдебния изпълнител, тъй като той не разполага с такова правомощие. Възраженията на длъжника, че вземането е погасено по давност, не могат да се слушат и обсъждат в производството по настоящето контролно–отменително производство. Както съдът, в настоящето производство, така и съдебният изпълнител не могат да извършват проверка дали претендираното от взискателя парично вземане е погасено по давност.

Такава преценка може да бъде извършена само от съда, в рамките на състезателен исков процес между страните, в който да бъдат обсъдени и евентуалните техни доводи за спиране и прекъсване на давността.

Ето защо не са били налице законови предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство и на това основание.

С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба е неоснователна. Като такава, същата ще се остави без уважение.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №15104/06.02.2024г. /на ЧСИ/, от длъжника Д. П. А., с ЕГН **********, против Разпореждане с изх.

№: 4847/17.01.2024 г. по изпълнително дело № 425/2018г. по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824, с район на действие - ОС - Пловдив, с което от ЧСИ е оставено без уважение искането на длъжника, обективирано във възражение с вх. № 04776/15.01.2024г., да прекрати изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност на задълженията и поради настъпила перемпция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5