Решение № 20992 от 20.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20992 гр. С., 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110140950 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. И. С., ЕГН ********** и Е. Я. С., ЕГН **********, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ******, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се иска да се признае за установено, че ищците не дължат на ответника, при условията на солидарност, следните вземания, предмет на изпълнителен лист от 17.05.2013 г., издаден във връзка със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 58469/2012 г. по описа на СРС, 30 състав, а именно: сумата от 9061,66 лв., представляваща главница по договор за кредит от 21.10.2008 г., сумата от 337,81 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 22.07.2012 г. до 06.12.2012 г., сумата от 187,99 лв. – държавна такса и сумата от 421,98 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Ищците твърдят, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 58469/2012 г. по описа на СРС, 30 състав срещу тях бил издаден изпълнителен лист на 17.05.2013 г. в полза на „Б.Д.“ ЕАД за посочените вземания. Твърдят, че на 21.04.2015 г. вземанията били прехвърлени с договор за цесия в полза на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а впоследствие – на ответника с договор за цесия от 21.10.2020 г. Сочат, че по молба на „Б.Д.“ ЕАД, въз основа на изпълнителния лист, било образувано изпълнително дело № 1673/2013 г. при ЧСИ Д.В., с рег. № 861 на КЧСИ, впоследствие прехвърлено при ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ, под № 5314/2021 г. Твърдят, че по изпълнителното дело били предприети следните изпълнителни действия – запори от 05.06.2013 г. и от 01.06.2013 г., запор на дружествени дялове от 12.02.2014 г., възбрана на недвижим имот от 09.04.2014 г., запори от 01.03.2019 г. и от 08.03.2019 г. Считат, че изпълнителното дело се е прекратило по право – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.04.2016 г., а правото на принудително изпълнение на 1 кредитора се е погасило на 09.04.2019 г. С оглед изложеното молят за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че въз основа на изпълнителен лист от 17.05.2013 г. е било образувано изпълнително дело № 1673/2013 г. при ЧСИ Д.В., впоследствие прехвърлено при ЧСИ Г.С.К. под № 5314/2021 г. Счита, че в случая е приложима петгодишната погасителна давност, като в хода на изпълнителното производството с а били извършвани множество изпълнителни действия, прекъсващи давността. Ответникът поддържа, че до 26.06.2015 г. погасителна давност за вземанията не е текла – ППВС № 3/18.11.1980 г., като същата е продължила да тече от 26.06.2015 г. с позоваване на съдебна практика, след която дата отново са извършвани изпълнителни действия – налагане на запори от 2019 г. Излага доводи, че евентуално настъпилата перемпция няма правно значение за прекъсването на давността по изпълнителното дело. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото по делото копие от изпълнително дело № 20219240405314 по описа на Ч С И Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е преобразувано под нов номер вследствие на прехвърлянето от ЧСИ Д.В., с рег. № 861 на КЧСИ на изпълнително дело № 20138610401673, което е образувано по молба с вх. № 43585 о т м. юни 2013 г. на „Б.Д.“ ЕАД против Р. И. С., ЕГН ********** и Е. Я. С., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 17.05.2013 г. по ч. гр. д. № 58469/2012 г. по описа на СРС, 30 състав, постановен в производство по чл. 417 ГПК, по силата на който длъжниците Р. И. С. и Е. Я. С. са осъдени да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 9061,66 лв., представляваща незаплатена главница по договор за кредит от 21.10.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 337,81 лв. - наказателна лихва за периода от 22.07.2012 г. до 06.12.2012 г., сумата от 187,99 лв. – държавна такса и сумата от 421,98 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжниците и пристъпване към принудително събиране на задължението чрез удръжки от трудовото възнаграждение (пенсия) на длъжниците, налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, възбрана върху недвижимото им имущество, запор върху МПС.

Със запорни съобщения от 05.06.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки и ползвани банкови касети на длъжниците в „С.Ж.Е.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „Централна кооперативна банка“ АД, „Стопанска и инвестиционна банка (С.)“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „И.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са 2 клиенти на банката), „Ю.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „П.И.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „Р.Б.“ ЕАД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „У.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. и с писмо от 13.06.2013 г. банката е уведомила за налагане на запора по банкова сметка на длъжника Р. И.

С.), „Б.Д.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. и с писмо от 14.06.2013 г. банката е уведомила за налагане на запора по банковите сметки на длъжниците), „О.Б.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г.), „О.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „П.Б.Б,“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г.), „А. – клон Б.“ (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „А.Б.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „Б.А.К.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „Б..П.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „И.А.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г.), „Т.М.Ю.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „К.А. Б.“ ЕАД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката).

На 15.06.2013 г. на длъжника Е. Я. С. и на длъжника Р. И. С. са връчени покани за доброволно изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса, регистриран като постоянен и настоящ по справка НБД „Население“ – гр. С.................., а на длъжника Р. С. и на адреса в с. Владая, ул. „Елен“ № 7, на който е установено, че не живее.

С последваща молба от „Б.Д.“ ЕАД е поискано към изпълнителното дело да бъде присъединен и изпълнителен лист от 26.02.2014 г. по гр. д. № 8082/2014 г. по описа на СРС, 48 състав, по силата на който Р. И. С. е осъден да заплати на банката присъдени лихви за забава в размер на 936,24 лв. за периода 07.06.2012 г. – 06.12.2012 г., присъдени заемни такси в размер на 60 лв. и присъдени разноски в размер на 125 лв., като на ЧСИ е възложено по реда на чл. 18 ЗЧСИ да извърши действия по принудително събиране на сумите и пристъпване към принудително събиране на задължението чрез удръжки от трудовото възнаграждение (пенсия) на длъжника, налагане на запор върху банкови сметки, възбрана върху недвижимо имущество, запор върху МПС.

Със съобщение с изх. № 7073/12.03.2014 г. е наложен запор върху всички дялове от капитала на „Е.“ ООД, ЕИК ******, собственост на Р. И. С. и на Е. Я. С..

Със съобщение с изх. № 7072/12.03.2014 г. е наложен запор върху всички дялове от капитала на „Е.“ ООД, ЕИК **********, собственост на Р. И. С..

По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, записани недвижими имоти и МПС или други подлежащи на деклариране движими вещи на длъжниците, за банкови сметки от НАП, справки за вписани обстоятелства от Служба по вписванията – С..

3

Със съобщение с изх. № 11923/07.04.2014 г. е разпоредено да се впише възбрана върху недвижим имот – собственост на Е. Я. С., а именно 1/2 идеална част – първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Б.........., с площ от 94 кв. м., състояща се от входно антре, три стаи и кухня, построена в поземлен имот 1049 от кв. 67 по плана на гр. Б., местност в. з. Б., която възбрана е вписана на 09.04.2014 г.

С молба с вх. № 30805/28.08.2015 г. „О.Ф.Б.“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело поради прехвърляне на вземанията по същото по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 21.04.2015 г., сключен с „Б.Д.“ ЕАД, без посочване на изпълнителни способи, като с постановление от 01.09.2015 г. дружеството е конституирано като взискател по делото.

Със съобщение с изх. № 6165/01.03.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е. Я. С., получавано от „С.С.“ ЕООД, ЕИК ******, като запорното съобщение е получено на 02.04.2019 г.

Със съобщение с изх. № 6166/01.03.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. И. С., получавано от „В.Т.“ ООД, ЕИК ******, като със съобщение от 08.07.2019 г. от дружеството е отговорено, че лицето не е служител на „В.Т.“ ООД.

Със съобщение с изх. № 18067/08.07.2019 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника Е. Я. С. по банкови сметки и ползвани банкови касети в „Ю.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 09.07.2019 г., като със съобщение от 15.07.2019 г. от банката са уведомили, че по сметката липсва авоар и има предходно наложени запори).

С молба с вх. № 9633/01.06.2021 г. „E.M.“ ЕООД е поискало на основание чл. 429 ГПК да бъде конституирано като взискател по силата на Договор за цесия от 21.10.2020 г., сключен с „О.Ф.Б.“ ЕАД, както и да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжниците в „Ю.Б.“ АД, като с постановление от 10.06.2021 г. ЧСИ е конституирал дружеството като взискател. Към молбата са приложени: Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 21.10.2020 г., сключен между „О.Ф.Б.“ ЕАД като продавач и „E.M.“ ЕООД като купувач, с който е прехвърлено портфолио от вземания по просрочени кредити в различни валути, отпуснати на физически лица от първоначалния кредитор „Б.Д.“ АД, посочени в Приложение № 1, ведно с Приложение № 1, в което са индивидуализирани прехвърлените вземания, пълномощно от 09.11.2020 г., с което „О.Ф.Б.“ ЕАД е упълномощило „E.M.“ ЕООД да уведоми длъжниците за извършената цесия, по реда на чл.

99, ал. 3 ГПК, както и потвърждение от 09.11.2020 г. от цедента за настъпилото прехвърляне на вземанията по договора за цесия от 21.10.2020 г.

След тази дата няма данни за поискани и предприети изпълнителни действия спрямо длъжниците.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК, 4 според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая предпоставките за прилагане института на погасителната давност - датата на настъпване изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковата защита.