Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 512 от 26.05.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 334/2021
Вид
Определение № 512
Подписан
26.05.2021
Състав
Георги Драгoстинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 108, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Велико Търново , 26.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Драгoстинов като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20214100100334 по описа за 2021 година

С определение от 30.03.2021 година, постановено по гр. дело № 3787 по описа на Софийски градски съд за 2021 година, производството е прекратено по реда на чл. 118, ал.2 от ГПК и изпратено на Великотърновски окръжен съд за разглеждане на спора по правилата на местната подсъдност.

Съдът намира, че исковете следва да бъдат разгледани от Софийски градски съд. Прекратява производството по делото и повдига спор за подсъдност пред Великотърновски апелативен съд за това кой съд - Великотърновски окръжен или Софийски градски съд – е компетентен да разгледа делото като първа инстанция , водим от следните съображения.

Ж. М. Х. от гр. Свищов е поискала от Софийски градски съд да разгледа исковете й за обезщетение, претендирано от Държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България. По силата на чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, исковете са местно подсъдни на съда по мястото на увреждането или по постоянния адрес, респективно седалището, на ищеца.

За да намери, че делото му е неподсъдно, Софийският градски съд е приел, че нормата на чл. 108, ал. 2 от ГПК се отнася и за исковете по чл. 7 от ЗОДОВ. Връзката между двата текста е направена, за да се обоснове правото на сезирания съд сам да проверява местната си компетентност, съгласно нормата на чл. 119, ал. 3 от ГПК.

В казуса чл. 119, ал. 3 от ГПК не намира приложение, а спазването правилата на местната подсъдност съдът следва да провери само при искане на ответника – чл. 119, ал.

4 от ГПК. Такова искане не е направено, поне защото препис от исковата молба не е връчена на Прокуратурата на Република България.

Правото на съда да проверява служебно местната си компетентност се отнася 1 до исковете по чл. 108, ал. 2 от ГПК, но не и до тези по чл. 7 от ЗОДОВ. Това ясно следва от граматически и семантично ясния текст на чл. 119, ал. 3 от ГПК: исковете по ЗОДОВ не са упоменати. Текстът урежда изключение, защото правилото е заложено в следващата алинея на чл. 119 от ГПК – сезираният съд няма право да откаже да разгледа спора при незпазена местна подсъдност без нарочно искане на ответника. Изключителните норми не могат да се тълкуват разширително и да се прилагат спрямо неупоменати хипотези, дори тези хипотези да са сродни.

Нормите на чл. 108, ал. 2 от ГПК и чл. 7 от ЗОДОВ са в съотношение на общ спрямо специален закон. Изводът следва не само от обстоятелството, че исковете по ЗОДОВ се отнасят до специфични правни спорове с Държавата, но и от това че двата текста използват различни критерии, щото да определят местно компетентния съд. Докато чл. 108, ал. 2 от ГПК говори за местовъзникване на спорното правоотношение, чл. 7 от ЗОДОВ използва критериите местоувреждане и предполагаемо постоянно местоживеене на увредения. Първият от двата текста има предвид правоотношения, възникнали от всякакви юридически факти, исковете по чл. 7 от ЗОДОВ репарират вреди от специфичен вид деликти.

Посочените разлики изключват възможността да се постави знак на равенство между двете правила за местна подсъдност, а изключителната същност на разпореждането по чл. 119, ал. 3 от ГПК не позволява да бъде приложено и спрямо исковете по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява, по реда на чл. 118, ал.1 във връзка с чл. 122 от ГПК, производството по гр.дело № 334 по описа на съда за 2021 година.

Повдига спор за подсъдност пред Великотърновски апелативен съд за това кой съд – Великотърновски окръжен или Софийски градски съд – е компетентен да разгледа делото като първа инстанция.

Преписката по делото да се изпрати на Великотърновски апелативен съд за произнасяне по спора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски 2 апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3