Определение № 323 от 08.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Варна, 08.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500234 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 234/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по обща въззивна жалба на К. П. Н. и С. Г. Н., подадена чрез адв. Б.Б., против решение №135/11.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 2189/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в съответните му осъдителни за всеки въззивник части, с които както следва: - К. П. Н. е осъдена да заплати на Н. К. К. сумата от 43994,83 евро (86046,40 лева), представляваща обезщетение за увеличената стойност, вследствие направените от ищеца подобрения със знанието и без противопоставянето на ответницата, на недвижим имот намиращ се в село Крумово, представляващ парцел УПИ IV-100, кв. 94 по плана на селото, с площ от 1220 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 28.10.2024г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.

74,ал.2 ЗС; - К. П. Н. и С. Г. Н. са осъдени солидарно да заплатят на Н. К. К. сумата от 43994,83 евро (86046,40 лева), представляваща обезщетение за увеличената стойност, вследствие направените от ищеца подобрения със знанието и без противопоставянето на ответниците, на недвижим имот намиращ се в село Крумово, представляващ парцел УПИ IV-100, кв. 94 по плана на селото, с площ от 1220 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 28.10.2024г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 74,ал.2 ЗС; - К. П. Н. и С.

Г. Н. са осъдени да заплатят на Н. К. К. сумата от 9907,05 евро (19376,51 лева) съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Въззивниците са настоявали, че решението в обжалваната част е неправилно постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е 1 необосновано, като са молили за отмяната му в обжалваните осъдителни части с отхвърляне изцяло на исковете срещу тях и присъждане на сторените по делото разноски. Сочили са, че окръжният съд: - не съобразил при произнасянето си наведените от ищцеца твърдения в исковата молба и в първите му две уточняващи молби, като вместо това, след подадения отговор на исковата молба от ответниците, отново оставил без движение производството с разпореждане 1437/14.03.2025 г. по което с третата си уточнителна молба ищецът навел съвсем различни твърдения по делото, довели до квалифициране, разглеждане и произнасяне по иск за обезщетение за подобрения в качеството му на владелец по чл. 74, ал.2 ЗС, извършени със знанието и без противопоставяне на собствениците; - поради едностранчиво обсъждане на доказателствения материал (съдът формално посочил заинтересоваността на свидетелката Росица Н., но приел този факт за доказан единствено по нейните показания; не направил пълен анализ на тези показания; не ги ценил с необходимата обективност) достигнал до погрешен извод, че ищецът от 2018 г. е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене, вместо да приеме, че същият е негов държател (като фактически брачен съжител на св. Росица Н. – дъщеря на ответниците и допускан до процесния недвижим имот както преди 2018 г., така и след това и липсвала промяна на държането във владение); - погрешно приел, че действията, свързани с премахване на старите постройки и реализиране на ново строителство, били действия присъщи за собственик, без да вземе под внимание и да коментира, че къщата била собственост на родителите на съжителницата на ищеца и извършването на подобренията от него е при наличието на семейни отношения; - не съобразил исковата молба и уточняващите молби на ищеца Н. К., в които той твърдял, че очаквал процесният недвижим имот да му бъде прехвърлен през 2024 г., и че само твърдяното от него очакване за прехвърляне на имота на базата на устно обещание от собствениците, изключва субективно отношение за своене преди момента на очакваното прехвърляне и сочи на зачитане вещните права на други лица върху имота и оборва презумпцията по чл. 69 от ЗС; - в разрез със събраните по делото доказателства направил извод, че ответниците К. и С. Н.и не са се противопоставили на тези подобрения; - не обсъдил и ценил показанията на св. Георги Н. и на св. Н. Соколов, сочещи за влагане и от ответника С. Н. на средства и материали в къщата, като необосновано и само въз основа на извлечение от банкова сметка на ищеца и без да съобрази оспорването на приложените от ищеца документи за разходи приел, че само и единствено ищецът е вложил средства в извършените подобрения; - невярно приел, че възражение за незаконен строеж не било релевирано от ответниците в срока (такова направили с отговора на исковата молба и в първото по делото съдебно заседание); -и неправилно не съобразил, че строителството е извършено без наличие на строителни книжа и е незаконно (имало признание на ищеца в тази връзка), че в Община Аксаково тече процедура за незаконно строителство и предстои издаване на заповед за премахване на сградата, и че 2 жалбата там е от ответниците – т.е. те не желаят да го запазят, поради което и незаконният строеж не е довел до увеличена стойност на процесния имот; - не отчел по направеното възражение от ответниците, че част от претендираните работи по подобренията са направени преди повече от пет години до исковата молба и са погасени по давност. Позовано на процесуално нарушение на окръжния съд, изразяващо се в отказа му да бъде назначена своевременно поискана от ответниците и относима допълнителна съдебно-техническа експертиза, са поискали допускането на такава, при която вещото лице, след запознаване и с документите в общината, да отговори: „1.Налични ли са строителни книжа (разрешение за строеж, одобрен инвестиционен проект, удостоверение за въвеждане в експлоатация) за изградените сгради?;2.При липса на строителни книжа представляват ли изградените сгради незаконен строеж по смисъла на ЗУТ?3.Ако представлява незаконен строеж, подлежи ли на премахване, съгласно действащото законодателство и ако да, при какви предпоставки?; 4.Каква би била стойността на разходите за премахване на незаконно построеното?; 5.Каква е увеличената стойност на съществуващата сграда, в следствие на подобренията, като се изключи всичко, което е построено без строителни книжа?“.

Ищецът Н. К. К., чрез адв. Л.Ш., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни съображения за неоснователност на оплакванията е молил за отхвърлянето й и за потвърждаване на решението в обжалваната му част с присъждане на разноските. Изразил е несъгласие с установения от окръжния съд факт на прекъсване на владението му върху имота с изпратената от него през м.април 2024 г., след построяване на сградата, барбекюто и гаража, покана до ответниците за прехвърлянето на имота. Противопоставил се е на искането за допускане на експертиза като неотносима към спора и предвид признатото от него, че няма разрешение за строеж или за преустройство на съществуващата сграда и предвид липсата към момента на издадени от компетентните лица административни актове по ЗУТ в тази връзка.

Въззивната жалба е в срок, подадена е от лица с правен интерес от обжалване на съответната, неизгодна за всеки от възивниците, част от решението, редовна е и допустима. Отговорът също е в срок и е редовен.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които съдът е отхвърлил: - искането на Н. К. К. за солидарно осъждане на С.

Г. Н. за заплащане на сумата от 43994,83 евро наред с К. П. Н.; -иска на Н. К.

К. срещу К. П. Н. за осъждането й за заплащане на обезщетение по чл. 74, ал.2 ЗС за разликата над уважения размер от 43994,83 евро до предявения от 89476,08 евро /175 000 лева/; - иска на Н. К. К. срещу С. Г. Н. и К. П. Н. за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение по чл. 74, ал.2 ЗС в частта за разликата над уважения размер от 43994,83 евро /86046,40 лева/ до предявения от 89476,08 евро /175 000 лева/.

По доказателственото искане на въззивниците за експертиза: В случая 3 не е налице процесуално нарушение от окръжния съд, водещо до приложение на хипотезата на чл. 266, ал.3 ГПК и искането е неоснователно, тъй като при данните по делото и безспорния между страните факт, че строителството на новата къща, барбекю и гараж са изградени в имота без строителни книжа, както и че към момента няма издадени от надлежните органи по ЗУТ административни актове във връзка с незаконно строителство и за премахване на същото, то назначаването на експертиза за изследването на поставените въпроси, не е необходимо.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците К. П. Н. и С. Г.

Н. за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза с посочените по-горе в определението задачи.

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 01.07.2026 г. от 9.00 ч., за която дата да се уведомят страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4