Определение № 33680 от 16.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33680 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110154737 по описа за 2025 година

Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 407400/11.12.2025г. на СРС, подадена от С. И. С. срещу Столичната община, уточнена с Молба, вх. № 57904/23.02.2026г. на СРС.

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ: на:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе Дата: 10 ноември 2026г.

Час: 10:30

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищцата С. И. С. чрез адв. Р. П. – АК-София, е предявила срещу ответната Столична община иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено спрямо Столичната община, че С. И. С. е собственица на недвижим имот – сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 76 кв.м., на един етаж, находяща се на адрес: град София, ***.

Ищцата твърди, че по силата на настанителна заповед на 30.05.1994г. брат ú Стефан Иванов Стефанов бил настанен в процесния имот. Заедно с него там се настанила и тя с детето си Георги Иванов Стефанов, тъй като нямало къде другаде да живеят. В края на 1994г.

Стефан Стефанов напуснал имота, отишъл да живее на друго място и никога не се завърнал.

От този момент – м.12.1994г., тя започнала да владее имота изключително за себе си, като отнела фактическата власт на брат си, упражнявала го явно и спокойно без то да бъде нарушавано, като придобила имота по давност, която не била спирана и прекъсвана.

Отгледала децата си там, грижела се за сградата, правела и заплащала ремонти и подобрения, съответстващи като естество и стойност на упражняване на собственически права. Общината не се противопоставяла на упражняваното владение и не се интересувала от имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез ст.юрк. Нина Тодорова е подала Отговор на исковата молба, вх. № 280343/11.09.2026г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неостнователен и недоказан. Изтъква, че през 1994г. в общинското жилище като наемател е настанен Стефан Иванов Стефанов и петчленното му домакинство, състоящо се от Лина С., Мара С., Верка Пехливанска и Иван Чолаков. Стефан Стефанов починал на 19.08.2024г., а Лина Методиева – на 23.05.2022г. Мара С., Иван Чолаков и Верка Пехливанска се регистрирали по настоящ адрес в село Драгор /община Пазарджик/. Така за всички лица, черпещи права от настанителната заповед, настъпили 1 правопогасяващи обстоятелства за настаняването им в общинското жилище. С Молба от 29.08.2024г. ищцата С. и дъщеря ú Робертина С. поискали да бъдат включени в настанителната заповед, тъй като обитавали общинския имот от 30 години. В тази връзка се изразява учудване как едновременно се изразява желание пред административния орган да бъдат настанени в общински имот, а от друга страна се твърди право на собственост върху него. Вписване в настанителната заповед било отказано, като съответният акт на Кмета на Район „Надежда“ бил оспорен по съдебен ред и потвърден. В тази връзка те двете били поканени да напуснат имота, а служители на общината го посетили и съставили констативни актове. От съседи разбрали, че ищцата и дъщеря ú са заминали за Франция, а в имота присъства единствено Георги Стефанов, син на ищцата. Робертина С. по-късно изрично заявила, че е напуснала жилището. Със Заповед от 29.07.2025г. на Кмета на Район „Надежда“ било наредено изземване на процесния имот. Същата била оспорена пред съда от С. С. и потвърдена. Обосновава се, че ищцата няма как да придобие имота по давност. Тя признала писмено пред Столичната община, че имотът е общински, като давността била прекъсвана. Самонастаняването в общински имот било противоправно и не можело да доведе до пораждане на право на собственост. Подчертава се, че наем за общинското жилище бил плащан до м. 07.2025г. включително. Освен това, доколкото ищцата била в чужбина, тя била загубила непрекъснатата фактическа власт върху вещта. Столичната община била вписана в кадастъра като собственик на сградата и поземления имот.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС е за ищеца по него. Същият следва да установи, че, считано от м.12.1994г. е упражнявал непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху целия процесен имот в продължение на най-малко десет години с намерение за своене. В случай, че фактическата власт върху имота е придобита на друго основание, следва да се докаже манифестирано своително намерение. При наличие на владение, насочено срещу съсобственик, следва да се докаже манифестиране на владението спрямо него. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание / възникване на право на собственост, както и фактите, въз основа на които твърди благоприятни за себе си правни последици.

По делото не са налице факти, които да не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.

ДОПУСКА по инициатива на ищцата разпит на трима свидетели при режим на довеждане относно фактическата власт върху процесния имот. Същите следва да бъдат доведени за разпит в насроченото по делото открито съдебно заседание, като ангажиментът за това е на ищцата.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като 2 им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцата чрез адв. П. по електронна поща да се връчи отговорът на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3