Решение № 439 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330206142 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. М. Т., ЕГН: **********, с адрес: ** срещу Наказателно постановление № 25-0438-000730/24.07.2025 г., издадено от Г.Р.Г.

– Началник сектор в ОД на МВР - Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО). Твърди при извършването на маневрата завИ.е надясно на пешеходната пътека да е нямало стъпили никакви пешеходци. Поддържа да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради неописване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и поради невписването на дъщеря му или съпругата му за свидетели по акта за установяване на административното нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично.

Представлява се от адв. И. М., преупълномощен от адв. С. С., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна с писмено становище на лист 3 от делото поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно 1 установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от И. М. Т., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 18.08.2025 г., установено от приложената към него разписка, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 28.08.2025 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 11.04.2025 г. в гр. Пловдив свидетелите Г. З. Т. и О. А. А. – полицейски инспектори в сектор „Охранителна полиция“ в 03 РУ при ОДМВР - Пловдив, изпълнявали служебните си задължения, като участвали в провеждането на специализирана полицейска операция за контрол по спазването на правилата за движение от пешеходците и водачите. Следобед на същата дата свидетелите Т. и А. се намирали в гр. Пловдив, на бул. „България“ до № 138, като спрели служебния автомобил и извън него наблюдавали пътния поток.

Около 15:08 часа на 11.04.2025 г. жалбоподателят И. М. Т. управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ** по ул. „Васил Левски“ в гр. Пловдив в посока от север към юг. На предната пасажерска седалка седяла свид.

М.И.Т., която била негова дъщеря. Жалбоподателят достигнал до кръстовището с бул. „България“ в гр. Пловдив и предприел маневра завИ.е надясно. Платното за движение в този участък на бул. „България“ се състояло от общо 6 пътни ленти, като три образували южното платно с посока на движение изток, след това имало разделителна ивица и още три ленти с посока на движение запад, които формирали северното платно. Движението през кръстовището било регулирано с пътен светофар, като на платното по бул. „България“ била изпълнена пътна маркировка с две прекъснати линии, разположени напречно на оста на пътя, която сигнализирала наличието на пешеходна пътека.

Когато жалбоподателят Т. предприел маневрата завИ.е надясно от ул.

„Васил Левски“ към бул. „България“ по пешеходната пътека на булеварда преминавали пешеходци, които били стъпили на пътеката. Те се движили в посока от юг към север. Към момента на приближаването на автомобила на жалбоподателя към пешеходната пътека повечето пешеходци все още били в южното платно, но един от тях от мъжки пол вече бил стъпил в пътните ленти 2 от северното платно. Автомобилът на жалбоподателя се движил с ниска скорост, за да извърши завоя, но въпреки това водачът не намалил скоростта, нито спрял, за да пропусне пешеходеца, а преминал пред него. Маневрата той извършил в крайна дясна лента, като при изнасянето на автомобила пешеходецът вече навлизал в средната пътна лента.

Свидетелите Т. и А. забелязали случилото се и подали сигнал за спиране на жалбоподателя. След спирането му, свид. Т. обяснил на водача причината за проверката, но жалбоподателят възразил, че не е застрашил пешеходеца, тъй като същият да се е намирал далече.

На място и за това деяние свид. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 3579160 от 11.04.2025 г. срещу жалбоподателя Т., в негово присъствие и в присъствието на свид. А.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

На 16.04.2025 г. той подал писмено възражение срещу акта, като след допълнителна проверка и изискване на докладна записка от актосъставителя възражението било прието за неоснователно от страна наказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и от писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. З. Т. и О. А. А.. И за двамата се доказва да са формирали възприятията си като очевидци, както и да са се намирали на близко разстояние от мястото на деянието. От показанията им се установява разположението върху платното за движение един спрямо друг на автомобила на жалбоподателя и преминаващия пешеходец. И двамата свидетели непротиворечиво изясняват, че пешеходецът е бил стъпил върху пешеходната пътека и е започнал пресичането си, като се е намирал в северното платно, т.е. след разделителната ивица, когато жалбоподателят е предприел маневрата си. Установява се още, че при преминаването през пешеходната пътека на автомобила, управляван от Т., пешеходецът вече е навлизал в съседната, средна пътна лента, с което разстоянието му до автомобила да се е равнявало на широчината на една пътна лента. Показанията и на двамата свидетели Т. и А. са детайлни и последователни в разказа. Двамата описват обстановката с позоваване на точни адреси и конкретни обекти, а свид. Т. изяснява и направлението на движение на всяко от интересуващите делото лица чрез посоката им. В показанията си свидетелите отговарят на редица контролни въпроси като: местоположението им, когато са забелязали деянието; мястото, където е спрян автомобилът; посоката на движение на пешеходеца и разстоянието му до автомобила на жалбоподателя; наличието на други пешеходци по-назад, в 3 лентите от южното платно; присъствието на пътник в управляваното от жалбоподателя превозно средство; съобщената от водача причина за извършване на деянието. Тази обстоятелственост в разказа на двамата свидетели позволява показанията им да бъдат подложени на многостранна проверка чрез съпоставката на отговорите им. При тази дейност не се установяват съществени противоречия, които да дискредитират доказателствената стойност на показанията на свидетелите Т. и А.. По изложените съображения съдът приема свидетелските показания на двамата полицейски служители за проверени и достоверни и ги ползва с доверие при формиране на фактическите си изводи.

По делото е разпитана и свид. М.И.Т., за която се доказва да е дъщеря на жалбоподателя и да е пътувала заедно с него в автомобила му при преминаването през пешеходната пътека на кръстовището на бул. „България“ с ул. „Васил Левски“ в гр. Пловдив. От показанията на свид. Т. се установява точната дата на извършване на деянието – 11.04.2025 г., както и маршрутът, по който се е движил автомобилът на жалбоподателя. Не получават доверие показанията на свидетелката в частта им, в която твърди единият полицай да е бил вътре в служебния автомобил, а проверката да е извършена само от другия. Доказва се по делото, че и двамата свидетели Т. и А. имат подробни спомени относно случилите се събития преди спирането на автомобила на жалбоподателя, поради което съдът приема с доверие твърденията им и двамата да са наблюдавали пътната обстановка. Противоречие между показанията на свид. Т. от една страна и от друга тези на полицейските служители Т. и А. има и досежно местоположението на намиращия се найблизо до автомобила пешеходец. Свидетелката Т. твърди, че всички пресичащи са се движили все още по лентите в посоката за насрещно движение, т.е. в южното платно. Наличието на пешеходци там е несъмнено доказано по делото, тъй като за такива съобщават и свидетелите Т. и А.. Те обаче твърдят, че пешеходец е бил навлязъл и в северното платно, когато жалбоподателят е извършил десния завой и е преминал през кръстовището. За отстраняване на противоречието съдът дава вяра на показанията на свидетелите Т. и А.. На първо място, както се посочи, показанията им се приемат за проверени, те са подробни, а при съпоставката на отговорите им не се установяват съществени противоречия. Същевременно за свид. Т. се доказва неправилно да е възприела местоположението на един от полицейските служители, което показва, че тя може да не е наблюдавала или запомнила толкова детайлно пътната обстановка и точното място на отделните присъствали лица. В тази връзка възможно е тя да не е забелязала докъде точно е достигнал намиращият се най-напред пешеходец, когато автомобилът им е навлязъл в кръстовището, което да обясни разликата във възприятията й спрямо полицейските служители. За свидетелите Т. и А. се установява по това време да са участвали в провеждането на специализирана полицейска операция, поради което внимателното им наблюдаване на пътната обстановка е очаквано. По тези съображения съдът дава вяра на показанията 4 на полицейските служители, а тези на свид. Т. се ползват с доверие в останалите им части, извън изрично посочените, за които се доказва да са оборени.

От схема, представляваща извадка от Генералния план за организация на движението на град Пловдив (лист 18 от делото), се установява, че северното платно за движение на бул. „България“ при кръстовището с ул. „Васил Левски“ в гр. Пловдив се състои от три ленти за движение, като след разделителната ивица има и три ленти в насрещната посока, образуващи южното платно. Установява се още, че на платната за движение по бул.

„България“ в този участък на пътя е изпълнена пътна маркировка с две прекъснати линии, разположени напречно на оста на пътя.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя И. М. Т. се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № 286314815 и налични 39 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т..