Решение № 207 от 26.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Б., 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Крум Динев при участието на секретаря И.на Стоименова в присъствието на прокурора С. Й. А. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600596 по описа за 2023 година Делото е инициирано пред настоящата инстанция с протест и жалба от защитника на подсъдимия срещу Присъда № 32/28.03.2023г. по НОХД №1744 /2022г. по описа на Б.ския районен съд, с която съдът е признал подсъдимия Г. Д. М. – роден на **** г. в гр.Б., живущ в Б., ул.“Д.“ ****, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, студент, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2021г. около 16,00 часа в кв.

„О.Ч.“, на улицата пред бл. **** в гр. Б., чрез нанасяне на удар с глава в областта на лицето на Д. И. И., й е причинил средна телесна повреда, счупване на дъгата на дясната ябълчна кост (скула) по две линии на счупване – в областта на ябълчната и на слепоочната кост, оформяне на отделен костен фрагмент между линиите на счупване и оформяне на ъгъл между костния фрагмент и слепоочната кост, като счупването на дъгата на дясната ябълчна кост по две линии на счупване й е било причинило трайно затруднение на дъвченето и говоренето за около 2-3 /два-три/ месеца – престъпление по чл.129 ал.2 пр.6 във връзка с ал.1 от НК, като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК го е осъдил на наказание „Пробация”, със следните пробационни 1 мерки: - на основание чл.42а ал.2 т.1 от НК във връзка с чл.42б ал.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, изпълнима при периодичност два пъти седмично”; - на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК във връзка с чл.42б ал.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година по график, определен от служителя“. Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия Г. Д. М. да заплати на Д. И. И. с ЕГН **********, сумата от 4000,00 /четири хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането - 19.12.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за сумата над уважения размер до 20 000 /двадесет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и го е осъдил да заплати по сметка на Районен съд Б. сумата 160 /сто и шестдесет/ лева, представляващи държавна такса върху уважените размери на гражданския иск, както и сумата 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата на пострадалата и в допълнително развити съображения от нейния повереник, се набляга на аргументи за несправедливост на присъдата по отношение на наложеното наказание и по отношение на обезщетението за вредите от него. Акцентира се на съображения, че първостепенният съд не бил съобразил, високата степен на обществена опасност на деянието поради допълнителни фактори свързани с начина на осъществяването му, които налагали по- тежко наказание от взетото и по- висок размер на присъденото обезщетение за вреди. Иска се изменение на присъдата с налагане на потежко по вид наказание и присъждане на по- висок размер обезщетение.

Представителят на Окръжната прокуратура оспорва жалбата и изложените в нея съображения. Сочи съображения за правилност, обоснованост и справедливост на присъдата, като настоява за нейното потвърждаване.

Въззивният съд, като анализира събраните по делото доказателства, приема за действителна фактическата обстановка възприета в мотивите на районния съд, а именно:

Подсъдимият Г. Д. М. е роден на **** г. в гр. Б., общ. Б., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, с 2 постоянен адрес: гр. Б., ул. „Д.“ № 15, ет. 1, неосъждан с ЕГН **********, студент в ЮЗУ „Неофит Рилски“. На 19.12.2021г. около 16,00 ч. управлявал лек автомобил марка и модел „Ф.Г.“ с рег. № **** в кв. „О.Ч.“ в района на ****. В същото време в срещуположната посока за движение се движела пострадалата Д. И., която управлявала лек автомобил марка и модел БМВ Х1 с рег. № ****. В автомобила пътувал и нейният син свидетеля И. Д., който към този момент бил на 13 години. Двата автомобила не могли да се разминат и пострадалата направила знак на подсъдимия Г. М. с ръка да върне назад.

Последният обаче не могъл да направи такава маневра, защото след него вече имало спрели други автомобили, движещи се в същата посока. Възникнал спор за предимство между двамата водачи кой от двата автомобила да върне назад, за да се разминат и двамата излезли от автомобилите си. Подсъдимият Г. М. казал на свидетелката, че тя е без предимство и трябва тя да върне назад, а не той и автомобилите зад него. Спорът между двамата продължил като пострадалата Д. И. му отправила заплаха, че ще го снима с телефона си и ще го публикува в социални мрежи. От автомобила на подсъдимия Г. М. слязла неговата майката – свидетелката С. М.а, като пострадалата се насочила и към нея ръкомахайки, заради което подсъдимия се опитал да хване ръцете й. След като не успял, й нанесъл удар с глава в областта на долната част на лицето, при което на нея започнало да й тече кръв от устата. В резултат на удара получила счупване на дъгата на дясната ябълчна кост (скула) по две линии на счупване – в областта на ябълчната и на слепоочната кост. В създалата се суматоха телефонът на пострадалата Д. И. бил хвърлен в посока на намиращи се наблизо гаражи, за да не може да се обади на когото и да било във връзка с инцидента. Не след дълго на мястото пристигнал братът на пострадалата Д. И. придружаван от негов приятел свидетеля Н.М., като спора продължил между двете страни с взаимна размяна на заплахи. На място пристигнали екипи на ЦСМП - Б. и полиция. Екипът на ЦСМП - Б. транспортирал пострадалата Д. И. до лечебното заведение, където била прегледана и й била направена рентгенова снимка, след което същата била насочена към лечебно заведение за болнична помощ в УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов“ ЕАД, София където й били проведени медикаментозно и оперативно лечение.

От приетото заключение на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза за установяване характера и 3 степента на причинените травматични увреждания на пострадалата Д. И. И., се установява, че е получила счупване на дъгата на дясната ябълчна кост по две линии на счупване в областта на ябълчната и на слепоочната кост, оформяна на отделен костен фрагмент между линиите на счупване и оформяне на ъгъл между костния фрагмент и слепоочната кост и отклонение на носната преграда на ляво, оток на лигавицата в областта на долен и среден носен ход в дясно. Счупването е затруднило трайно дъвченето и говоренето за период от около 2-3 месеца и е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради затруднения с дишането. По делото било изслушано и заключение на експерт по съдебно психологична експертиза на подсъдимия, според която подсъдимият е психично здрав, като по време на извършване на престъплението е преживял негативни психологични преживявания, но без патология, като е бил в състояние да контролира действията си.

Изложените факти дотук правилно са били анализирани от първостепенния съд, като обосноваващи извършените от подсъдимия престъпления. За характера и степента на причинената лека телесна повреда на пострадалата се съди от информацията съдържаща се в медицинската документация, показанията й и експертното заключение. Правилно съдът се е позовал на медицинските критерии е направил единствения логичен и последователен анализ на събраните доказателства, за които е изложил подробни съображения. Настоящият съд съобрази доминиращото значение на заключенията по извършената и цитирана съдебно медицинска експертиза, както и съответствието им на информацията съдържаща се в показанията на пострадалата, свидетеля Д., В. М. и С. М.а. По делото не са представени каквито и да е доказателства обосноваващи обективен извод, за недостоверност на твърденията им относно резултата и детайли от хронологията по извършване на престъплението. В повече от това, обясненията на подсъдимия, с които обяснява събитията ги допълват, като всички те са били правилно са били възприети и анализирани от районния съд. Мотивите на съда са съобразени с общата логика в хронологията на развилите се събития, според която подсъдимият е нанесъл удар по пострадалата и и е причинил средна телесна повреда по медикобиологични характеристики.

В този аспект са и разбиранията на настоящата инстанция, като се 4 изтъква, че направеният анализ е логичен, последователен и обоснован, с оглед съпоставката с резултата установен по медицинските си и юридически критерии. Отделно от това, не без значение е и обстоятелството, че не са останали некоментирани показанията на никой от разпитаните свидетели, като и при анализа на информацията, която се предоставя от тях отново в съответствие с изискванията за всестранност и обективност, съдът е изложил задълбочени аргументи относно достоверността, в контекста на допълнителна съпоставка с останалите доказателства.

Настоящият съд не съзира каквито и да е действия, немотивираност или превратност на тълкуване на информацията съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели, за които районният да търпи упрек. В повече от това солидарно със съображенията в обжалваните мотиви отново акцентира, че обобщеният анализ на събраната по делото информация, чрез разпит на свидетели и експертните заключения, категорично установява изложения механизъм на причиняване на телесната повреда на пострадалата, като изяснява и мотивите и подбудите на автора на престъплението в лицето на подсъдимия. Не възниква никакво съмнение и по отношение на мястото и датата. За всеки факт районният съд е изложил аргументи, които е посочил въз основа на кои доказателства.

Поради изложеното се възприема, че присъдата на районния съд е правилна и законна по отношение на всеки един от обективните елементи от състава на престъпленията включително причинно следствената връзка, авторството, деянието, времето, мястото и начинът на извършването им.

Настоящата инстанция приема, че фактологията обаче неправилно е тълкувана по отношение на правото, касаещо вината на подсъдимия. За нея се съди по обективните данни свързани с нанасяне на удара и предизвикания престъпен резултат. Активните действия на подсъдимия по нанасяне на удар с глава и последващите му действия свързани с изтръгване на телефона на пострадала, обективно навеждат за за наличие на пряк умисъл, а не на евентуален, както е приел районният съд. Че целта е била нанасяне на телесна повреда, а не преустановяване на снимането с телефон или нападение срещу майка му, навеждат несъмнените доказателства, за целенасочен удар към главата на пострадалата и в този аспект съдът приема за резонни и състоятелни възраженията в жалбата.

5

При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които погрешно да са взети предвид от първостепенния съд. Настоящата инстанция намира, че характера на деянието с оглед неговата конкретика, положителната обществена характеристика, социалния статус, младата възраст, начина на конкретните телодвижения , с които е нанесен удар по пострадалата- макар и неадекватни, като отговор за нейното поведение, чистото съдебно минало и липсата на криминални регистрация са достатъчни да се приеме, че смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни, предвид че отегчаващите са свързани с неравностойността на пострадалата предвид нейното телосложение и възраст, които са отегчаващо отговорността обстоятелство. В този аспект правилно и справедливо районният съд е приел, че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко и е наложил наказание, като е заменил предвиденото с по- лекото, а именно пробация. В отговор на възраженията въззивният съд намира, че по делото са събрани достатъчни за осъждането на подсъдимия доказателства, но и такива за неправомерно поведение и у пострадалата, свързани с доказателствата за нейното поведение предхождащо нанасянето на телесната повреда. Съдът отново подчертава, че районният съд е подходил балансирано, като е отчел всяко едно от смекчаващите отговорността обстоятелства в контекста обществената опасност на деянието и начина и характера на осъществяването им. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на наложеното наказание. Не следват корекции и в частта относно гражданския иск, тъй като същият е справедлив и адекватен на причинените вреди. Присъденото обезщетение, съответства на интензитета на доказаните причинени болки и страдания на пострадалата и е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.