Решение № 4553 от 01.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4553 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100506190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2749 от 19.02.2025 г., постановено по гр. д. № 25409 по описа за 2024 г., на Софийски районен съд, 176-ти с-в, са отхвърлени предявените от Н. С. В., (конституиран по реда на чл.227, ал.1 от ГПК като наследник на починалата в хода на процеса ищца Е.И.

В.а) срещу Т. К. С. и С. К. С. пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че Е.И. В.а, е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 15, на четвъртия етаж в жилищната сграда на блок № ********”, гр. София, със застроена площ 67,63 кв.м., заедно с 2.086% идеални части от общите части на сградата и идеална част от с идентификатор *** на основание придобивна давност и по отношение на която 1/2 идеална част Е.И. В.а е имала качеството държател след прекратяване на брака й с наследодателя на ответниците К. С. С..

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н. С. В., чрез пълномощника си - адв. Ц.М., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от СРС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че процесният имот е придобит преди брака с лични средства на Е. В.а, следователно не е бил в режим на съпружеска имуществена общност и не е придобит в резултат на съвместен принос, за което представя новооткрити доказателства. Твърди, че основанието, на което собственика е придобила фактическата 1 власт върху имота не признавало правата на друг съсобственик и не я правело държател на чужда идеална част. Сочи, че ползването на имота и ограничаването на достъпа на други лица безспорно е било достояние за трети лица, както и е било манифестирано пред ответниците и техния наследодател. Моли да се отмени обжалваното Решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените обективно кумулативно съединени искове. Претендира разноски.

Ответниците Т. К. С. и С. К. С., чрез пълномощника си - адв. Е.Б., с надлежно учредена представителна власт по делото, са представили в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата и молят да се потвърди обжалванато решение. Оспорват обстоятелството, че имотът е придобит като лична собственост на Е. В.а и възразяват да се приемат новопредставените доказателства от въззивника. Смятат, че презумпцията на чл. 69 от ЗС е оборена, тъй като имотът е имал качеството на семейно жилище и е бил предоставен за ползване на Е. В.а, съответно същата не е владяла за себе си и не е доказала намерението си за своене на вещта, а действията са били от категорията на търпимите действия по отношение на праводателя на въззиваемите.

Претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ответника за неоснователна по следните съображения.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Предвид соченото процесуално нарушение в хода на въззивното производство 2 въззивникът е представил като писмени доказателства молба от Държавна спестовна каса относно вписване на законна ипотека от 09.03.1988 г. за процесния недвижим имот и Протокол за избор на жилище от 03.08.1987 г., като същите са били приети като писмени доказателства от въззивния съд на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК. От тях може да се направи извод, че моментът, в който наследодателят на въззивника е избрала конкретното жилище и е започнала действията към придобиването му, е бил действително преди сключване на брака с наследодателя на въззиваемите. Договорът, с който е извършена продажбата на имота обаче, е сключен 08.07.1988 г., т.е. след сключването на брака между наследодателите на страните.

Съгласно Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленум на ВС „въпросът, или жилището или какъвто и да е друг недвижим имот, движима вещ или право върху вещ са придобити през брака, следва да се решава с оглед на момента, в който юридически става придобиването правото на собственост съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Например, при придобиване на недвижим имот, респ. учредяване вещни права върху такъв имот между частни лица, меродавен е моментът на прехвърляне собствеността по реда на чл. 18 ЗЗД, за жилищата, закупени от държавния жилищен фонд на наредбата за продажба на имоти от този фонд, меродавен е моментът на сключването на писмения договор по реда на чл. 18 Закона за собствеността, за жилища, закупени със заем от ДСК, това е също така моментът на сключвани договора за продажбата, когато жилището е било изградено и се предава на купувача.“ С оглед цитираното Постановление за конкретния случай следва да се направи преценка по отношение на това кой е моментът на юридическото придобиване на имота, съгласно общите правила за прехвърляне при съответния придобивен способ. В настоящия казус това е Договорът за покупко-продажба на жилище от 08.07.1988 г., поради което настоящата съдебна инстанция приема, че недвижимият имот е придобит по време на брака.

Критериите за това дали едно право влиза в режим на съпружеска имуществена общност са следните: 1) правото да е вещно, а в случаите по стария Семеен кодекс има възможност и да е паричен влог; 2) правото да е придобито по време на брака; 3) да е налице съвместен принос. Безспорно е, че правото на собственост върху недвижимия имот е вещно право, а както бе посочено по-горе придобиването на процесния недвижим имот е станало по време на брака. Съгласно презумпцията на чл. 19, ал. 3 от отменения Семеен кодекс от 1985 г. съвместният принос се предполага до доказване на противното. В случай, че съпругът твърди, че не е налице съвместен принос, следва да го предяви в отделно производство с иск за установяване на липса на съвместен принос или в брачния процес за прекратяване на брака, което не е осъществено от Е. В.а. С оглед изложеното съдът приема, че процесният имот е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност като след прекратяването на брака между Е.И. В.а и К. С. С. с влязло в сила решение за развод от 20.03.1995 г., същият е станал обикновена съсобственост при равни идеални части от двамата бивши съпрузи, а именно по 1/2 за всеки от тях.

По отношение на претенциите за придобиването на вещта чрез давностно владение, 3 следва да се отбележи, че владението предпоставя следния фактически състав: 1) да е постоянно; 2) да не е прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца, като не е необходимо да се установява, че владението е продължило през целия период, достатъчно е да се докаже, че владелецът е владял в различни времена, от което до доказване на противното се предполага, че е владял и в промеждутъка; 3) да няма съмнение, че владелецът държи вещта за себе си; 4) да е спокойно и 5) явно – фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това.

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС, по тълк. д. № 1/2012 г. „в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.“ В случая собствеността на Е. В.а произтича от влязлото в сила Решение за прекратяване на брака с К. С., по силата на което за същата е предоставено ползването на общия им имот. В тази постановка за нея е доказателствената тежест да докаже, че идеалните части, собственост на К. С., са били владени от нея с намерение за своене, като в тежест на ищеца е да установи, че е извършила действия, с които да е обективирала намерението си за своене по отношение на бившия си съпруг К. С., респективно към неговите наследници след кончината му на 15.09.2023 г.

В отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Поначало завладяването на чуждите идеални части и промяната следва да се манифестират пред останалите съсобственици и във всеки отделен случай посочените обстоятелства трябва да бъдат доказани. Така в Решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г., г. к., ІІ Г. О. на ВКС се разкрива, че „тежест на този, който се позовава на придобивна давност по чл. 79, ал.

1 ЗС е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само 4 за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин, т.е. чрез действия, които да са могли да станат достояние на собственика, респ. съсобственика. При липса на такива действия, то промяната в намерението е скрита, а следователно владението е опорочено и не настъпват последиците по чл. 79, ал. 1 ЗС.“

Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/adcece01-cfc1-4821-b71a-118c93f6ebe1