Определение № 2933 от 22.06.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 728/2026
- Вид
- Определение № 2933
- Подписан
- 22.06.2026
- Състав
- Стефан Желев
Други актове по делото
- Разпореждане № 2918 от 19.06.2026 · Стефан Желев
- Определение № 2937 от 22.06.2026 · Стефан Желев
- Решение № 3309 от 10.07.2026 · Стефан Желев
Цитирани разпоредби
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2933
Пазарджик, 22.06.2026 г.
Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
СТЕФАН ЖЕЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Стефан Желев административно дело № 728/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г. С. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1518213 от 05.06.2026 г., издадена от Н. Г. Х., на длъжност младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ към Областната дирекция на МВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 3 месеца.
С жалбата е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, тъй като мярката предизвиквала значителна и трудно поправима вреда, като изтъква, че автомобилът му е нужен за да изпълнява трудовите си ангажименти и ще остане без доходи. Като доказателство в подкрепа на искането си прилага трудов договор.
Административен съд – Пазарджик приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка (ПАМ) е допустимо за разглеждане, но е неоснователно, необосновано и недоказано.
С оспорения акт, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 8 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт издаден по реда на чл. 171, т. 1, б „з“, „бб“ от ЗДвП, каквато е и оспорената заповед. Иначе казано, предварителното изпълнение е предвидено по силата на закона, поради което и в процесната ПАМ не се съдържа изрично разпореждане за предварителното й изпълнение. Според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на ал. 2. В тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на значителни и/или трудно поправими вреди, като представи доказателства и изложи мотивирани твърдения, че би могъл да претърпи значителна или трудно поправима вреда.
С искането за спиране изпълнението на ЗППАМ се твърди, че оспорващият търпи вреди от изпълнението на акта, но не са представени доказателства, че от изпълнението на акта за него биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност и изключителност на обществените. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси.
Следва да се отбележи, че нормата на чл. 166 ал. 2 АПК визира конкретни вреди за оспорващия, а не хипотетични. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са единствено фактите относно причинените на жалбоподателя вреди от това предварително изпълнение. Вероятната основателност на жалбата срещу административния акт не е сред релевантните факти, и не е от значение за основателността на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.
Съдът намира, че в искането не се обосновава вероятно настъпване на значително или трудно поправима вреда, нито се прави конкретно посочване на вероятни материални вреди. Специалната законова уредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, задължава съда да прецени и обществения интерес, и личния, като даде приоритет на по-застрашения от увреждане интерес. Правомощието на съда да спре предварителното изпълнение е обусловено от надлежна преценка именно на този баланс между защитения от закона интерес и вероятността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за лицето, оспорващо административния акт. По делото липсват каквито и да било доказателства, от които да се приеме, че засягането на интересите на жалбоподателя в процесния случай е противопоставимо по значимост на визираните обществени интереси. От друга страна неизпълнението на принудителната административна мярка би застрашило в много висока степен обществения интерес, изразяващ се в безопасност на движението по пътищата за всички участници в него.
Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство с налагането на принудителната административна мярка, всъщност представлява последица от прилагането на мярката и само по себе си не може да обоснове вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение, тъй като липсват нови обстоятелства, сочещи на търпени вреди, които са пряка последица не от акта, а от неговото предварително изпълнение. В този смисъл са Определения постановени от Върховния административен съд по адм. дело № 7869/2023 г., адм. дело № 11104/2025 г. и др.
От друга страна като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на молителя се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на принудителната административна мярка не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда.
При съобразяване на изложеното се налага извода за неоснователност на искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. В този смисъл Определение постановено по адм. дело № 6647/2024 г. по описа на Върховен административен съд.
Предвид изложеното искането за спиране се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. С. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1518213 от 05.06.2026 г., издадена от Н. Г. Х., на длъжност младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ към Областната дирекция на МВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�