Решение № 167 от 01.11.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Разград, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233300500290 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.1 и 2 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, наименована възражение, подадена от М. Р. Х. от гр.Разград, насочена към разпореждане на

ЧСИ

Г.С. по изпълнително дело/ИД/

№202376110400540/19.09.2023г., с което същият е образувал посоченото ИД и се е произнесъл по дължимите от жалбоподателя, длъжник в производството разноски, вкл. и тези дължими в полза на взискателя и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и е отказал да измени същите след постъпване на жалбата, чрез тяхното намаляване.В жалбата се съдържат оплаквания за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е такова в размер на 400 лева при дължима сума по изпълнителния лист в размер на 600 лева, като същото не е съобразно с фактическата и правна сложност на делото.

ЧСИ е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК , в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Взискателят Ж. Л. Х., чрез пълномощник адв.С.Б. от АК-Русе е заявила становище за неоснователност, чрез пълномощник, но след изтичане на предвидения в закона 3-дневен срок.

За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на контрол по реда на настоящото производство.Разгледана по същество същата се явява и основателна по следните съображения:

Производството по изпълнителното дело № 540 по описа на ЧСИ Г. С.., рег. № 761 на КЧСИ е образувано на 19.09.2032 г. по молба на взискателя Ж. Л. Х., подадена чрез процесуалния й представител адв. С. Б. от АК-Русе срещу длъжника Мюсреф Р. Х. , въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.09.2023 г. по гр. д. № 1240/2023г. по описа н а РРС, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 600 лева – разноски в производството по същото гр. Дело на 1

РРС.

Молбата за образуване на изпълнителното дело от 19.09.2023 г. съдържа искане за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите по изпълнителния лист, която е бланкова и съдържа посочени в нея способи на изпълнение, без същите да са конкретизирани , както и възлагане на ЧСИ на осн.чл.18 от ЗЧСИ проучване имуществото на длъжника и за избор на изпълнение..С молбата е претендирано адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 400 лева, като е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя Ж. Л.ева Х.ова и адв.С.Б., вкл. и разписка, сочеща на заплатено адвокатско възнаграждение в р-р на 400 лева в брой, без внасяне по кочан

С разпореждане от 19.09.2023г. ЧСИ е образувал изпълнителното производство по ИД №540/2023г.и е пристъпил към проучване на длъжника и на 25.09.2023г. е изпратил запорно съобщение до банкова институция, с наложен запор върху всички сметки на длъжника до размера на сумата 3 911,64 лева, от която 2 357,52 лв. за задължения към присъединен взискател държавата.

Отново на 25.09.2023 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че дължи следните суми: 3911,64 лева, от които 600 лева – присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното дело, в т. ч. 400, 00 лв. – адвокатско възнаграждение, сумата от 554, 12 лв. – такси по ТТЗЧСИ и публични държавни вземания към 09.10.2023 в размер на 2 357,52 лева.

На 29.09.2023 г. е депозирана молба от длъжника с вх. № 10984, с която същият е поискал да се ползва от възможността на чл.454 от ГПК за разсрочено плащане на дълга, като представил доказателства за внесени по сметката на ЧСИ 20% от същия.Задължил се е да внася всеки месец по 10% от остатъка на задължението до изплащането му, като е отправил и искане за спиране на изпълнението и вдигане на наложените върху сметките му запори.

На същата дата е депозирал е възражение против приетите за събиране по делото разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя с искане същите да бъдат намалени до минимума по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Препис от възражението на длъжника е изпратено от съдебния изпълнител за становище на взискателя, който е депозирал становище, но след изтичане на законовия срок .

Без изрично произнасяне по възражението съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, като е изпратил същото след внасяне на ДТ за обжалване до съда, заедно с мотивите си и отговора на взискателя, който не без правно значение, като депозиран извън срока.

Настоящият състав на съда намира, че нормата на чл. 248 от ГПК е неприложима от СИ в изпълнителното производство, тъй като разглеждането на въпроса за изменение на разноските по изпълнителното дело от съда не е предпоставено от отправяне на молба от длъжника до СИ в този смисъл. Същевременно обаче СИ е компетентен сам да промени размера на приетите разноски и всеки негов акт по разноските в изпълнението подлежи на обжалване от длъжника на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като в случая изрично разпореждане за отказ не е постановено, но възражението е изпратено по компетентност на окръжния съд.

Жалбата с/възражение/ срещу разноските е подадена от длъжника в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и е била насочена към акт на ЧСИ от 03.12.20 г., с който същият се е произнесъл по разноските /в случая чрез отказ същите да бъдат изменени чрез тяхното намаляване и връщане на 2 надплатеното/, жалбата се явява допустима, тъй като е подадена в срок и е насочена срещу обжалваемо действие на СИ.

По същество на същата, съдът намери следното:

По общите правила за възлагане на разноските, както в исковото съдебно производство, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника - чл. 78, ал. 1 ГПК.

С Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя минималният размер на адвокатското възнаграждение, както в съдебни, така и в изпълнителни производства. Независимо, че по правило разноските в изпълнителното производство са възложени в тежест на длъжника, нормата на чл. 79, т. 3 от ГПК изрично редуцира отговорността му да конкретно реализиран способ, довел до частично или пълно удовлетворяване на вземането. Следователно, отговорността за разноски в изпълнителното производство няма санкционен характер, а цели да ангажира длъжника с типичните последици от собственото му укоримо поведение (липса на доброволно изпълнение след приключване на съдебното производство по съдебно установяване на вземането).

В настоящия случай от представените по делото договор за правна защита и съдействие и разписка се установява, че на пълномощника на взискателя са заплатени в брой 400 лева.

В жалбата /възражение/ се изтъква, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г. о.). Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС предвижда, че възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева. Съобразно чл. 10, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл.

7, ал. 2, т. 2 – 7 от Наредбата.

Видно от представените материали по изпълнително дело № 540/2023г. по описа на ЧСИ Г.

С., рег. № 761 на КЧСИ, с молбата от 19.09.2023 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумите, посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. Следователно, по делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществил поведение, изразяващо 3 се в подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист. Поради това, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, длъжникът дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв.

Не може, обаче, да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело се дължи при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.

Видно от приложените материали по изпълнителното дело, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се касае за присъждане на възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата, тъй като се установи, че след образуване на делото, от страна на взискателя не са извършвани други процесуални действия освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Процесуалният представител не е извършвал дейностите, посочени в чл. 10, т. 2 от Наредбата, поради което и възнаграждение за това не му се дължи. В допълнение следва да се посочи, че депозирането на становище по възражението на длъжника също не съставлява такова действие, доколкото не е насочено към събиране на вземането по издадения изпълнителен лист, респ. не представлява искане за предприемане на изпълнителни действия, още повече, че в случая същото е и правно ирелевантно като подадено след законовия срок.. С оглед изложеното, съдът намира, че дължимото в случая адвокатско възнаграждение е 200 лева по чл.

10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следва да бъде отменен отказа на ЧСИ Г.С. да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя за разликата над сумата от 200, 00 лв. - до размера на сумата от 400 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което адвокатското възнаграждение да бъде намалено до размера на сумата от 200 лева.

Водим от горното, Разградският окръжен съд