Решение № 323 от 09.10.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. П., 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20221230100775 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба подадена от лицата В. С. М., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „Т.“ № 24, Ф. И. К., ЕГН: **********, с адрес гр.

П., ул. „Т.“ № 24, В. В. М., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „Т.“ № 24 и П. В. М., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „Т.“ № 24, като наследници на Н. В. М., действащи заедно чрез пълномощника си адв. П. В. Р., с адрес на кантора гр. С., ул. „Е.“ № 19, ет.

2, офис 6, срещу „Никол 2812“ ЕООД, с ЕИК: 206489799, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. П., ул. „Т.“ № 13, представлявано от П.А. Щ.а – управител и с правно основание чл.200 КТ.

Ищците сочат, че са наследници на Н. В. М., починал на **** г., който приживе се е намирал в трудови правоотношения с ответното дружество.

Навеждат, че на **** г., около 09,12 часа в гр. Кресна, на железопътната линия (км 163+150) преди гара Кресна, възникнал инцидент, при който наследодателят им починал, като твърдят, че Н. М. е претърпял трудова злополука, в резултат на която е починал, при и по повод извършване на трудовата си дейност . Сочат, че работодателят на починалото лице е декларирал злополуката в ТП на НОИ – Б. със съответна декларация, като в хода на извършената проверка по случая бил съставен Протокол № 5103-01-5/28.04.2022 г. от назначената комисия. В същия било отразено, че Н. В. М. бил в трудови отношения с ответното дружество по силата на сключен между тях Трудов договор № 002/14.02.2022 г. и бил назначен на длъжност 1

„Продавач разносна търговия“; съгласно длъжностната характеристика на заеманата длъжност в основните задължения на Н. М. се включвало и посещение на клиенти в неговия район; в деня на злополуката /**** г./ лицето започнало работа в 08,00 часа и в 08,10 часа тръгнало от склада, находящ се в гр. П. за гр. Кресна с управляван от Н. Г.

Щ. автомобил, за да зарежда стоки (кафе) на обекти; в гр. Кресна Н. Щ. спрял автомобила на паркинг в близост до жп линия и останал в автомобила, за да изчака Н.

М., който трябвало да пресече жп линията, за да стигне до търговски обект, намиращ се от другата страна на железопътната линия; при пресичане на железопътната линия (км 163+150) преди гара Кресна, М. бил блъснат от преминаващия в този момент товарен влак № 50611, който се движил в посока към с. Кулата и вследствие на удара с влака пострадал Н. М., който получил множество несъвместими с живота травми.

Пристигналият на място екип на „Бърза помощ“ установил смъртта на пострадалото лице, като преки свидетели на настъпилата злополука били машинистът управлявал товарен влак № 50611 и Н. Г. Щ.. Посочва се, че след извършена проверка по установяване на трудовата злополука от компетентния орган в лицето на ТП на НОИ гр.Б., и след приключване на административното производство по установяване на злополуката е издадено Разпореждане № 5104-01-20/05.05.2022 г. на ТП на НОИ гр.-Б., с което декларираната злополука /№ 5101-01-20/19.04.2022 г./ е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.

Ищците излагат и това, че липсата на обезопасителни мерки, които Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е следвало да осигури за защита живота и здравето на хората, намиращи се в непосредствена близост до жп линията, стопанисвана от НК „ЖИ“, както и липсата на осигурени здравословни и безопасни условия на труд и надеждни предохранителни мерки от страна на ответника – работодател, довели до възникналата злополука, при която починал Н. М..

Твърдят, че са налице всички условия за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по реда на чл. 200 от Кодекса на труда.

Считат, че в резултат на трудовата злополука, причинила смъртта на Н. М., на неговите майка, баща, сестра и брат били нанесени непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в нестихващи душевни болки и страдания.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което осъди „Никол 2812“ ЕООД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК:

206489799, със седалище и адрес на управление с. Р., обл. Б., общ. П., ул. „Т.“ № 13, да заплати на В. С. М. с ЕГН: **********, сумата от 160 000 лева (сто и шестдесет хиляди лева), съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на неговия син Н. В. М., настъпила при трудова злополука на **** г., ведно със законната лихва от датата на възникване на трудовата злополука (**** г.) до окончателното изплащане на сумата;

2 осъди „Никол 2812“ ЕООД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК: 206489799, със седалище и адрес на управление с. Р., обл. Б., общ. П., ул. „Т.“ № 13, да заплати на Ф. И. К. с ЕГН: **********, сумата от 160 000 лева (сто и шестдесет хиляди лева), съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на нейния син Н. В. М., настъпила при трудова злополука на **** г., ведно със законната лихва от датата на възникване на трудовата злополука (**** г.) до окончателното изплащане на сумата; осъди „Никол 2812“ ЕООД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК: 206489799, със седалище и адрес на управление с. Р., обл. Б., общ. П., ул. „Т.“ № 13, да заплати на В. В. М. с ЕГН: **********, сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди лева), съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на нейния брат Н. В. М., настъпила при трудова злополука на **** г., ведно със законната лихва от датата на възникване на трудовата злополука (**** г.) до окончателното изплащане на сумата; осъди „Никол 2812“ ЕООД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК: 206489799, със седалище и адрес на управление с. Р., обл. Б., общ. П., ул. „Т.“ № 13, да заплати на П. В. М., с ЕГН: **********, сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди лева), съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на неговия брат Н. В. М., настъпила при трудова злополука на **** г., ведно със законната лихва от датата на възникване на трудовата злополука (**** г.) до окончателното изплащане на сумата.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на така предявените искове. Излага, че не е налице трудова злополука, тъй като увреждането не е свързано с изпълнение на трудовите задължения, като изразява становище, че са налице основания да се счита, че пострадалото лице умишлено /при евентуален умисъл/ е предизвикало злополуката, алтернативно – проявило е груба житейска небрежност, а не професионална. Счита, че предявените искове са в прекомерен размер. Излага, че дружеството ответник не осъществява търговска дейност в търговски обекти на територията на гр. Кресна и пострадалото лице не е извършвало доставки или други дейности в гр. Кресна по нареждане или в интерес на работодателя, както и че Н. Щ. не е и никога не е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество, а същото лице е собственик и управляващ търговско дружество, което осъществява доставки на стоки в търговски обекти в гр.

3

Кресна. Не оспорва обстоятелството, че ищците изпитват мъка и страдания от загубата на родственика им. Навежда, че в семейството често е имало битови скандали.

По реда на чл. 219, ал. 1 ГПК в качеството на трето лице – помагач са конституирани Б. Р. Д. /машинистът управлявал товарен влак № 50611/ и Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243, със седалище и адрес на управление гр. С., район С., п. код 1233, бул. „К.“ № 10, представлявано от З.А.К..

От страна на третото лице-помагач Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е постъпило становище, в което се сочи, че видно от писмените доказателства по делото, при извършване на трудовата си дейност Н. М. е претърпял инцидент при нерегламентирано от негова страна пресичане на железопътната линия на км 163+150 в района на жп гара Кресна, вследствие на който е настъпила смъртта му. Посочени са законови разпоредби, които са нарушени от починалия при преминаването на железопътната линия, довело до смъртта му.

Изложено е, че в района на гр.Кресна са регламентирани три места за пресичане – надлез на км 162+856, надлез на км 162+996 и прелез на км 164+174 с настилка, съоръжен с електрически бариери, че преминаването през железопътна линия се извършва единствено на регламентирани за това места, а лицето претърпяло инцидента е преминало железопътната линия извън обсега на определените за това места, което е в нарушение на изискванията на чл.112, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, съгласно която пресичането на релсов път извън железопътните прелези е забранено.

В хода на делото страните се представляват от процесуалните си представители, които поддържат становищата и доводите си.

Привлечените в качество на трети лица помагачи не се представляват.

Приети като доказателства са представени и изискани, относими към предмета на делото документи.

Разпитани са свидетели, изслушано и прието е заключението на вещи лица по назначената съдебно-техническа железопътна експертиза.

По реда на чл.177 ГПК, във вр. с чл.176 ГПК, третото-лице помагач Б. Д. е отговорил на предварително поставени въпроси от ищцовата страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Безспорно е в процеса, че ищците са наследници на Н. В. М. /удостоверение за наследници изх. № 1104/15.04.2022 г./, както и че последният е починал на **** г.

/съгласно акт за смърт л. 14 по делото/.

4

Не е спорно и това, че към датата на смъртта на последния, той е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, съгласно трудов договор № 002/14.02.2022 г.

/л. 89 по делото/, като е работил на длъжност „продавач, разносна търговия“.

От ангажираните писмени и гласни доказателства се изяснява, че на **** г., в 09,12 часа /вж. декларация за трудова злополука, протокол № 5103-01-5 от 28.04.2022 г. и свидетелските показания/, Н. М. пресичайки железопътна линия в района на гр.Кресна е ударен от товарен влак, като ударът нанася множество несъвместими с живота травми, довели до летален изход.

Установи се, че ответното дружество е подало до ТП на НОИ декларация за трудова злополука /л. 82-83 в кориците на делото/. В резултат на което е проведено разследване и с протокол № 5103-01-5/28.04.2022 г. ТП НОИ Б. Дирекцията се е произнесла по случая.

По делото е приложено и Разпореждане № 5104-01-20/05.05.2022 г., издадено от НОИ ТП - гр. Б., с което се приема, че злополуката станала с ищеца е трудова такава по чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като е станала пред време и във връзка с извършваната работа – по време на пътуване с цел доставка на стоки на клиенти.

Приети като доказателство по делото са копия на всички документи, съдържащи се в досието по чл.59, ал.1 от КСО за регистрирана трудова злополука /л.77-100 от делото/.

Приобщена е и изисканата от НАП, ТД на НАП С., офис Б. справка относно контрагентите на ответното дружество „Никол 2812“ЕООД.

По делото е приобщено и копие на ДП № 339 ЗМ-155/2022 г. по описа на РУ на МВР гр.Сандански.

Като доказателство е прието писмо-отговор от ЕТ“В. Х.а-65“ /л.143/.

За изясняване обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите К. Д., А. М., Н. Щ., Г. В. и Д. Т..

Свидетелят К. Д., съсед на ищците, посочва, че познавал покойния Н. В. още от дете, като го описва като много отговорен, с уважение към възрастните, готов да помогне. Сочи, че същият живеел с родителите си, като имал планове да ремонтира единия етаж. Посочва, че Н. винаги помагал на родителите и баба си, както и на него, много отзивчив човек бил. Твърди, че никога в тяхното семейство не чул да се карат и да говорят на висок тон. Излага твърдения, че след случилия се инцидент отишъл при родителите на Н., но нямало как да им помогне и да ги успокои, като сочи, че те никога няма да бъдат същите. Твърди, че след инцидента настъпила промяна в живота им, затворили се в себе си, не искали да разговарят. Същите споделяли, че се чувствали ограбени, безпомощни, че нищо не можели да направят.