Решение № 634 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000502927 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

С решение № 260358 от 27.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 895/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-9 състав е обявена за относително недействителна на основание чл.135, ал.1 ЗЗД спрямо „Българска банка за развитие“ ЕАД /по-нататък ББР/ с ЕИК: 121856059 извършената в нотариална форма сделка - договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг, обективиран в нотариален акт №138, том I, рег. № 2119, дело № 118 от 2015г. на нотариус С. М., вписан в Имотния регистър към Службата по вписванията с акт № 64, том 152, вх.№ 63928/29.10.2015г., с който "Буларко" АД /н./, чрез изпълнителните директори Д. И. Р. и И. Д. Р., с който се прехвърля от дружеството на И. П.

Р. следния недвижим имот: СТУДИО №10, находящо се в жилищна сграда в гр.***, Столична община, район "***", ул."***“ 17, на втори мансарден етаж на сградата, на кота +17.00м, със застроена площ от 59,49кв.м., заедно с припадащите му се 5,628% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12,42кв.м., ведно със съответните му идеални части от правото на строеж върху УПИ XXXII-113 от кв.174 по плана на гр.***, м."***-III част", целият с площ от 287кв.м. Със същото решение, съдът се е разпоредил и по отговорността за съдебно-деловодни разноски, спазвайки правилата на чл.

78 ГПК.

В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби от И. П. П. /преди И. П. Р./, „Буларко“ АД /н./ и П. И. Р. с доводи за неговата недопустимост, 1 респ. неправилност, изложени подробно в обстоятелствените части на жалбите. Поради това, се иска от САС обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, съответно отмяната му като неправилно /в условията на алтернативност/ и се претендират разноски.

Въззиваемото лице „ББР“ ЕАД /ищец в първата инстанция/ оспорва въззивните жалби като неоснователни. Намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следвало да се потвърди изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Постоянният синдик на "Буларко" АД /н./ П. К. /конституирана като съищец на основание чл. 649, ал. 3, предл. първо ТЗ с определение на СГС от 20.09.2019 г. по гр.д.№ 895/2019 г./ не взема отношение по жалбите.

Разглежданите въззивни жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

По съществото на спора, Софийският апелативен съд намира следното:

Делото в СГС е образувано по искова молба от „ББР“ АД /сега ЕАД/, които излагат съображения, че на 12.02.2013г. от "Буларко" АД е учредена ипотека в полза на банката с нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот-акт №36, том I, рег.№364, дело№ 32/2013г., за обезпечаване на всички вземания в размер на 577 000 евро по договор за банков кредит №719/08.10.2012г., по който дружеството е кредитополучател. Сред ипотекираните имоти е ап.№9, находящ се в гр. ***, район "***", ул."***“ № *** на второ мансардно ниво на сградата, на кота +17,00м, със застроена площ от 105,25кв.м., заедно с 8,726% ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 19,81кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което се строи сградата, съставляващо УПИ XXXII-113, кв.174, м."Лозенец 3 част" с площ от 287кв.м.

На 10.09.2014г. със заповед № РД-09-217/10.09.2014г. на Главния архитект на община Лозенец за допълване на разрешение за строеж №57/03.04.2008г. е допуснато изменение на одобрения инвестиционен проект, като ап. №9, находящ се на кота +17,00 се разделя на студио(ателие)№9 и студио(ателие)№10. Сградата е приета от РДНСК и е получила Разрешение за ползване №ДК-07-С-293/23.12.2014г., в което е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти.

На 29.10.2015г. "Буларко"АД прехвърля на И. П. Р. собствеността върху студио №10 с нот.акт за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг №138, том I, рег.№ 2119, дело №118/2015г. по описа на нотариус С. М. с рег.№389 на НК, вписан в имотния регистър към СВ акт№64, том 152, вх.№63928/29.10.2015г. В същия ден, но с друг нот.акт "Буларко"АД прехвърля на И. П. Р. собствеността върху апартамент №1А, находящ се в същата сграда.

От справка в ТР от 19.04.2012г. е установено, че до обявяване на дружеството в несъстоятелност, същото е представлявано от И. Д. Р. и синовете му Д. И. Р. и П. И.

Р.. Към датата на прехвърлителната сделка П. Р. е съпруг на И. П. П., тогава с фамилия Р..

2

Излага доводи, че към датата на сключване на процесния договор приобретателката е била съпруга на един от законните представители на дружеството прехвърлител, а представляващи същото на сделката са били братът и бащата на нейния съпруг. Поради неизпълнение на задълженията за плащане на обезпечения с процесната ипотека договор за кредит банката се снабдила с изп.лист и образувала изп.дело №201585804001325 по описа на ЧСИ У. Димоларова, която на 02.12.2015г. е вписала възбрана върху студио №10. На 08.02.2015г. И. П. Р. депозирала жалба срещу действията на съдебния изпълнител по наложената възбрана, която е оставена без уважение, след което на 31.01.2018г. е извършен опис и оценка на студио №10.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъде признат за недействителен по отношение на ищеца договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг, обективиран в нот.акт№138, том I, рег. № 2119, дело № 118 от 2015г. на нотариус С.М., вписан в Имотния регистър към Службата по вписванията с акт№ 64, том 152, вх.№ 63928/29.10.2015г., с който "Буларко"АД, чрез изпълнителните директори му Д. И. Р. и И. Д. Р. прехвърля на И. П. Р. следния недвижим имот: СТУДИО №10, находящо се в жилищна сграда в гр.***, Столична община, район "***", ул."***“ № ***, на втори мансарден етаж на сградата, на кота +17.00м, със застроена площ от 59,49кв.м., заедно с припадащите му се 5,628% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12,42кв.м., ведно със съответните му идеални части от правото на строеж върху УПИ XXXII-113 от кв.174 по плана на гр. ***, м."***-III част", целият с площ от 287кв.м. Претендира направените по делото разноски.

С определение от 20.09.2019г. на СГС е конституиран като съищец по делото синдика на "Буларко"АД /н./ П. К., която не е изразила становище по исковете.

Ответницата И. П. П. в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Счита, че оборимата презумпция за знание, регламентирана в чл.135, ал.2 ЗЗД, не е приложима в случая, тъй като тя и един от изпълнителните директори на дружеството прехвърлител в момента са разведени и между тях е била налице фактическа раздяла, което е видно от исковата молба за развод от 29.08.2016г. От тогава не живеят заедно, а от представен договор за наем от 2013г. се установява, че П. Р. е живеел отделно.

Излага, че от списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност, по отношение на "Буларко"АД, се установява, че тя е кредитор на дружеството, поради което й е прехвърлено право на собственост върху недвижим имот, вместо плащане, като сделката е възмездна.

Ответникът "Буларко"АД /н./ излага съображения за неоснователност на исковете, тъй като към датата на сключване на процесния договор ответницата И. П. не е била съпруга на един от управителите на дружеството, за да се обоснове презумпция за знание по чл.135, ал.2 ГПК. Излага, че между нея и П. Р. е била налице фактическа раздяла от 2008г. Към датата на сключване на договора И. П. била също кредитор на дружеството, поради което й е прехвърлено право на собственост вместо плащане. Счита, че не е увреден интереса на кредитора, тъй като вземането му е обезпечено с ипотека върху имота, която го следва, 3 независимо от прехвърляне правото на собственост. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът П. И. Р. не представя писмен отговор.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбите.

В контекста на правомощията си по чл.269 ГПК, САС в настоящия си състав прецени следното:

Обжалваното решение е процесуално недопустимо, при което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати с връщане обратно на исковата молба на „ББР“ АД /сега ЕАД/ съгласно чл. 130 ГПК по следните съображения:

От твърденията в исковата молба, както и от служебно събрана от съда информация /а именно от сайта на ТРРЮЛНЦ, воден от Агенция по вписванията/ и деловодните системи на СГС, САС и ВКС, се установява следното:

Прехвърлителят на имота по процесната атакувана сделка - „Буларко“ АД е обявен в несъстоятелност, а производството по несъстоятелност е открито с решение № 1948/11.08.2017 г. по т.д. № 5837/2016 г. на САС, което е влязло в сила на 29.12.2017 г., поради недопускането до касационно обжалване на решението на САС с определение № 706/29.12.2017 г. по т.д. № 2908/2017 г. на ВКС, ТК, второ т.о.

Според чл. 649, ал. 1 и 2 ТЗ, отменителните искове по чл. 645, 646 и 647, както и тези по чл. 135 ЗЗД, свързани с производството по несъстоятелност, за да са допустими следва да са предявени в едногодишен срок от откриването му, съответно от обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ.

При положение, че исковата молба на банката е депозирана в СГС на 21.01.2019 г., изводът е, че тя е подадена извън преклузивния едногодишен срок по чл. 649 ТЗ, поради което производството по делото е било недопустимо и е следвало да се прекрати, а не да се решава с акт по същество.

Впрочем, такава адекватна преценка е направил първоначалният съдиядокладчик по делото в СГС и го е прекратил /с определение от 30.10.2020 г. на л. 292 от том първи на делото/, но впоследствие това прекратително определение е отменено с акт на друг състав на САС по в.ч.гр.д. № 1271/2021 г., според което производството било допустимо.

Настоящият състав на апелативния съд не споделя обаче вижданията на друг състав на САС, развити в определението, постановено по приложеното в.ч.гр.д. № 1271/2021 г. по следните съображения:

От твърденията на банката в исковата й молба, става напълно ясно, че вземанията й във връзка с които се предявява искът по чл. 135 ЗЗД произтичат от договори за банков кредит, сключени между нея и „Буларко“ АД, но поради неизпълнението на които от страна на длъжника, тя се е снабдила с изпълнителни листове, като обаче 4 впоследствие това акционерно дружество е било обявено в несъстоятелност, за което са изложени по-горе факти, видни от вписванията по партидата на търговеца в регистъра /ТРРЮЛНЦ/, воден от Агенция по вписванията. Още повече, че не е спорно между страните по делото, че вземанията на банката-ищец по договорите за банков кредит, за вземанията от които, е предявена исковата претенция по чл. 135 ЗЗД, са ПРЕДЯВЕНИ и ПРИЕТИ в производството по несъстоятелност, открито за „Буларко“ АД. Това следва и от приложените към исковата молба документи от самия ищец.

Следователно и доколкото, исковата молба по чл. 135 ЗЗД е подадена след влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност за „Буларко“ АД, то не би могло да се приеме, че се касае за Павлов иск, за предявяването на който тече някакъв различен срок от този по чл. 649, ал. 1 ТЗ, още повече, че като съищец по делото е конституиран и постоянният синдик на дружеството П. К. /чл. 649, ал. 3 ТЗ/. Това е така, защото правният ефект от уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, в тази фактическа обстановка, би бил именно този, визиран в чл. 649, ал. 1 ТЗ, т.е. връщане на процесния имот в масата на несъстоятелността и откриване на възможността за осребряването му от синдика в производството по несъстоятелност /а не по реда на ГПК от съдебен изпълнител/, при което от ефекта на отмяната и обявяването на относителната недействителност на атакуваната сделка, ще се ползват всички кредитори на „Буларко“ АД /н./, а не само „ББР“ АД /сега ЕАД/.