Решение № 129 от 12.10.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Балчик, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20253210100300 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена искова молба с Рег.№ 2604 от 29.05.2025 година, подадена от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от П.С. С., И. А. И. и Р. Й. И., чрез юрисконсулт Я. Н., срещу С. К. В. с ЕГН ********** от ***. Искът е с правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК, във вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Предявени са два установителни иска:

За сумата от 309,82лв. представляваща главница от парична сума за използвана, но незаплатена ел.енергия по фактури, издадени в периода от 23.02.2023 година до 05.04.2023 година.

За мораторна лихва в размер на 70,70лв., представляваща сбор от мораторната лихва за всяка фактура за ел.енергия от падежа й до 05.12.2024 година.

Претендират се направени деловодни разноски.

Ищцовата страна моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от П.С. С., И. А. И. и Р. Й. И., че С. К. В. с ЕГН ********** от *** има следните парични задължения, а именно:

Сумата от 158,40 евро(сто петдесет и осем евро и четиридесет цента), с равностойност от 309,82 лева(триста и девет лева и осемдесет и две стотинки )представляваща главница за ползвана, но незаплатена ел.енергия по фактури издадени в периода от 23.02.2023 година до 05.04.2023 година за обект на потребление заведен с абонатен номер *** и сумата в размер на 35,83 евро(тридесет и пет евро и осемдесет и три цента), с равностойност на 70,07 лева (седемдесет лева и седем стотинки ), представляваща 1 мораторна лихва от падежа на всяка фактура до 05.12.2024 година, както и законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно 09.12.2024г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се направени деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

В исковата си молба,ищецът твърди,че :

Ответникът С. К. В. е клиент на ищцовото дружество по договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект на потребление. Ищецът поддържа, че отношенията на страните са регламентирани в публично известни Общи условия, съгласно които потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, поради което същият изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура.

Съгласно чл. 38 от Общите условия за незаплатените в срок суми потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Поддържа, че за периода от 23.02.2023 г. до 05.04.2023 г. ответникът е потребил реално електроенергия на стойност 379,89 лв., за която са издадени фактури в периода от 23.02.2023 г. до 05.04.2023 г., но същата не е заплатена в уговорения срок. Затова и счита, че ответникът дължи още лихва за забава, която за периода от датата на падежа на всяко задължение до 05.12.2023 г. възлиза на 70,07 лв. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. заповедният съд му е дал указания за иницииране на исков процес. По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът не е открит на адреса и с изрично определение на съда му е назначен особен представител,а именно адвокат Е. С..

От името на своя подзащитен адвокат С. в срока по чл.131 от ГПК, депозира по делото писмен отговор с Рег.№5783 от 07.11.2025 година, в който твърди, че:

Исковата молба е процесуално допустима, но е неоснователна и не се подкрепя от никакви доказателства.

Правят се доказателствени искания за събиране на писмени доказателства.

Редовно призована ищцовата страна, не се представлява в съдебно заседание от процесуален представител. Представя писмени становища, в които заявява, че поддържа иска си и моли съда да го уважи, като основателен и доказан. Представя доказателства.

Претендира заплащане на деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован, чрез своя особен представител се представлява от адвокат Е. С..

2

От името на ответника, особеният представител адвокат С. заявява, че подържа отговора си и оспорва исковата претенция. Прави доказателствени искания. Пледира да се отхвърли искът, като неоснователен и недоказан.

По делото са събрани писмени доказателства.

Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, чийто заключение е прието от съда, като част от доказателствения материал по делото.

От събраните доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Предявените искове са установителни, с правна квалификация в разпоредбите на чл.422, във вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл. 422 ГПК Е НЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД с ЕИК *** срещу ответника.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил ел. енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането на ответника в забава,съответно размера на дължимите обезщетения за забава.

Процесният обект на потребление с абонатен номер *** се намира в *** и първоначално е бил собственост на К. В. С. с ЕГН **********. К. С. е починал на *** година, като негов законен наследник е ищецът С. К. В., който живее след смъртта на неговия баща в процесния имот. Процесният имот е втори етаж от жилищна сграда с идентификатор *** и представлява самостоятелен обект.

Видно от събраните писмени доказателства,в обекта на потребление е използвана електрическа енергия,доставена от дружеството-ищец за периода от 23.02.2023 година до 05.04.2023 година в размер на 309,82 лева /158,40 евро/. Издадени са надлежно фактури за гореописаната сума. Самите фактури са издадени на името на наследодателя, тъй като наследникът и ответник не и изпълнил задължението си по Общите условия и не е поискала прехвърляне на партидата в регламентирания срок.

Съгласно разпоредбата на чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД,приложими към настоящия момент, потребителя се задължава да заплаща стойността на потребената ел.енергия в срокове и по начина,определени в тези общи условия.

Сроковете са надлежно регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ. В алинея 6 от същата разпоредба е посочено, че потребителя се счита надлежно уведомен, че дължи плащане са използваната ел.енергия в посочените срокове,независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението.С оглед на това потребителя изпада в 3 забава след настъпването на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от ОУДПЕЕ при неизпълнение на задължението се дължи лихва за забава за всеки просрочен ден.

Ответникът е изпаднал и в забава,с оглед неплащането на дължимата сума, поради което дружеството-ищец претендира и мораторна лихва, за всяка фактура до 05.12.2023 година, когато е изпратено известието за забава на ответника. Претендираната сума за мораторна лихва е в размер на 35,83 евро с равностойността на 70,07 лева.

Съдът съобразява и приема, като част от доказателствения материал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза от която е видно, че действително размерът и сроковете на дължимите суми са правилно и обосновано описани и претендирани в исковата молба от дружеството-ищец.

В случая според съда е налице облигационно правоотношение между страните, като ответникът се явява законен наследник на починалия собственик.

Видно от служебната справка от НБД“Население“ ответникът именно е регистриран като живеещ с настоящ адрес в процесния имот. Видно от писмената справка, ответникът, като законен наследник не е направил изричен отказ от наследство от наследството на своя наследодател.

Предвид изложеното, съдът приема, че именно ответникът С. В. се явява легитимиран да отговоря за задълженията за целия процесен период.

Дружеството-ищец е подало заявление на основание чл.410 от ГПК, относно процесните суми, по повод на което е образувано Частно Гражданско дело №799/2024 г. по описа на БРС. По това производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №438 от 10.12.2024година.

Заповедният съд е дал указания на дружеството ищец на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви установителни искове за установяване на твърдените си вземания. По този повод дружеството-ищец е подало процесната искова молба, с която предявява установителните искове за гореописаните суми.

Съдът приема, че исковете са основателни и доказани по основание и размер и като такива следва да бъдат уважени изцяло.

По отношение на деловодните разноски

Дружеството-ищец представя списък с разноски.

При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, 4 основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски в исковото производство, а именно за държавна такса в размер на /38,35 евро. /, за платен депозит за СТЕ – 255,65евро., юрисконсултско възнаграждение-102,26 евро, депозит за особен представител-204,52 евро, общо в размер на 600,78 евро в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /12,78 / и за юрисконсултско възнаграждение /25,56евро. /, общо в размер на 38,34 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло.

Общо направените и дължими деловодни разноски в заповедното и исковото производство са в размер на 632,12 евро.

С оглед изложеното,съдът приема,че ответникът следва да заплати деловодни разноски в полза на ищеца,направени в исковото производство и в заповедното производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът, РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, във вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че С. К. В. с ЕГН ********** от ***, дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от П.С. С., И. А. И. и Р.

Й. И. сумите в размер на:

-158,40 евро(сто петдесет и осем евро и четиридесет цента), с равностойност от 309,82 лева(триста и девет лева и осемдесет и две стотинки)- представляваща главница за ползвана, но незаплатена ел.енергия по фактури издадени в периода от 23.02.2023 година до 05.04.2023 година за обект на потребление заведен с абонатен номер *** и - сумата в размер на 35,83 евро(тридесет и пет евро и осемдесет и три цента), с равностойност на 70,07 лева(седемдесет лева и седем стотинки), представляваща мораторна лихва от падежа на всяка фактура до 05.12.2024 година, както и законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно 09.12.2024г. до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С. К. В. с ЕГН **********, от *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от П.С. С., И. А. И. и Р. Й. И. сумата общо от 632,12 евро( шестстотин тридесет и две евро и дванадесет цента), представляващи деловодни разноски, а именно държавни такси за образуване на производства, депозит за възнаграждение на особен представител, депозит за вещо лице, юрисконсултски възнаграждения в настоящото исково производство и в заповедното производство по Ч.Гр.дело №799/2024 г. по описа на Районен съд-Балчик.

Разпечатката съдържа 56 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/adcbecc5-4b58-4773-85a7-3d6dd6b750e5