Решение № 3143 от 08.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52717/2021
- Вид
- Решение № 3143
- Подписан
- 08.04.2022
- В сила
- 08.04.2022
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3143 гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110152717 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от град СОФИЯ г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
Като разгледа гражданско дело № 52717 от 2021-ва година по описа на 1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 52466/10.09.2021г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение, издадена на 16.04.2021г. по ч.гр.д. № 17762/2021г. на СРС.
Ищецът "***" ЕАД чрез юрк. В.Ц. е предявил срещу ответника ДР. ХР.
СП. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
464,97 лева
- главница по Договор за потребителски кредит №
592963150/07.09.2015г., сключен с "***" ООД, вземанията по който са цедирани на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.03.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
94,29 лева
- лихва за забава за периода 15.03.2018г.-13.03.2020г.;
1,82 лева - лихва за забава за периода 14.07.2020г.-12.03.2021г.;
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството, че ответникът сключил с "***" ООД Договор за потребителски кредит № 592963150/07.09.2015г. Дружеството отпуснало на ответника в заем сумата от 500,00 лева, която следвало да се върне на 27 броя седмични вноски, ведно с уговорените лихви и такси. Отпуснатата в заем сума била предоставена на заемателя. Същият обаче не изпълнил своите задължения и преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска бил 30.09.2015г., а последната, която била и последна по договора - на 14.03.2016г. С договор от 28.07.2016г. "***" ООД прехвърлило вземанията си по договора на ищеца.
Съобщение за прехвърлянето било изпратено до ответника, като било получено от пълнолетно лице на адреса. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като изразява становище в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ДР. ХР. СП. не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. В насроченото по делото публично съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и процесуалните действия на страните по делото, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
В публично съдебно заседание, проведено на 29.03.2022г., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок 2 отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Чл. 239, ал. 1 ГПК допуска постановяване на неприсъствено решение тогава, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
На ответника надлежно е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея (л. 53), указани са последиците от неподаването на отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв не е подаден. Макар и редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, ответникът не се е явил в насроченото по делото заседание, нито е изпратил надлежно упълномощен представител, нито е направил искане делото да се гледа в негово отсътвие.
Процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяването на неприсъствено решение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни и следва да бъдат уважени, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи мотивиране на решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца за разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 3073/2019г. на СРС) сумата о т 63,50 лева, при отчитане на обстоятелството, че издадената заповед за изпълнение е частично обезсилена.
Съобразно изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца за разноски в исковото производство (гр.д. № 33837/2021г. на СРС), сумата от 125,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, че ДР. ХР. СП. , ЕГН **********, дължи на „***" ЕАД, ЕИК 200644029, както следва:
464,97 лева
- главница по Договор за потребителски кредит №
592963150/07.09.2015г., сключен с "***" ООД, вземанията по който са цедирани на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 3
(29.03.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
94,29 лева
- лихва за забава за периода 15.03.2018г.-13.03.2020г.;
1,82 лева - лихва за забава за периода 14.07.2020г.-12.03.2021г.
ОСЪЖДА ДР. ХР. СП. , ЕГН **********, да заплати на „***" ЕАД, ЕИК 200644029, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 63,50 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 17762/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА ДР. ХР. СП. , ЕГН **********, да заплати на „***" ЕАД, ЕИК 200644029, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 125,00 лева, представляваща разноски в исковото производство (гр.д. № 52717/2021г. на СРС).
Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Решението да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4