Решение № 88 от 28.03.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. гр. Добрич, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20243200500137 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

Образувано е по жалба от Т. Й. Д. и И. И. Д. срещу отказ на ЧСИ Л.Т. да прекрати изпълнението спрямо недвижими имоти, ипотекирани от ипотекарните длъжници и отказ да приключи принудителното изпълнение спрямо жалбоподателите.

В жалбата се твърди, че изп. дело № 103/2024г. по описа на ЧСИ Л.Т. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД срещу длъжника Д. И. Д.. Вземането на банката произтичало от Договор за банков кредит № 27КР-АА0962/12.08.2005г. сключен между банката и кредитополучателя – длъжник по изпълнителното дело. В полза на банката третите лица Т. Й. Д. и И. И. Д. учредили договорна ипотека върху собствените си апартамент и гараж, с които обезпечавали вземането на банката по договора за кредит до размер от 30000 евро – главница, лихви и разноски. На 16.02.2024г. ипотекарния длъжник Т. Й. Д. превела по сметка на ЧСИ Т. сумата от 58674.90 лева, представляваща левовата равностойност на дължимите се съгласно вписаната ипотека 30000 евро, изчислена по фиксинг на БНБ. В същият ден Д. поискала от съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение спрямо ипотекираните имоти. На 19.02.2024г. ипотекарния длъжник И. Д. внесъл дължимите се такси и разноски по делото, като направил искане за приключване на производството спрямо него и съпругата му. На същата дата съдебния изпълнител отказал да прекрати изпълнението спрямо ипотекираните имоти и да приключи производството спрямо ипотекарните длъжници.

1

Жалбоподателите считат, че ипотечното право е погасено с плащане на левовия еквивалент на дължимите се по ипотеката 30000 евро. Ипотеката обезпечавала вземането само до размер на сумата, за която е направено вписването. Признание, че обезпеченото вземане било до размер на 30000 евро се съдържало и в молбата на банката за образуване на изпълнителното дело, където била конкретизирана претенцията по отношение на ипотекираните имоти. Отделно от това, банката предложила да цедира вземането си спрямо ипотекарните длъжници на трето лице – Ивайло И.

Георгиев, като в предложения от банката договор било посочено, че ипотеката обезпечава сумата от 30000 евро – главница, лихви и разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от „Първа инвестиционна банка“ АД, с което жалбата се оспорва като недопустима, а по същество и неоснователна. Посочва се, че съобразно разпоредбата на чл.174, изр. второ, ако вземането е лихвоносно, ипотеката обезпечава и лихвите за двете години, които предшестват годината на връчването на призовка за доброволно изпълнение на собственика, на текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. Учредената от жалбоподателите ипотеката обезпечавало лихвоносно вземане по договора за банков кредит, поради което обезпеченото с ипотека вземане на банката не било изцяло погасено. Жалбата се явявала и без правно основание, тъй като била предявена преди изготвяне на разпределение от съдебния изпълнител на постъпилата сума, внесена от жалбоподателите и респ. преди погасяване на дълг към взискателя.

Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва се, че основанията за прекратяване на изпълнителното производство са разписани от законодателя изрично с императивни правни норми в чл.433, ал.1 ГПК. Плащането на дълга представлявало основание за прекратяване на изпълнителното производство само, ако е извършено преди образуване на производството, каквото твърдение липсвало в жалбата. Не били налице и основанията за приключване на делото спрямо ипотекарните длъжници. Размерът на вземането на взискателя към 07.07.2023г. бил в размер на 81907.56 евро, което не било оспорено от длъжниците. За приключване на производството било необходимо плащането да покрива всички компоненти от вземането на взискателя, в това число законните лихви и разноските. Съдебният изпълнител се позовава на разпоредбата на чл.174, ал.1, изр.2 ЗЗД и счита, че с извършените плащания жалбоподателите не са погасили пълния размер на обезпечените с ипотеката вземания.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на съдебния изпълнител във връзка с обжалваното разпределение, приема за установено следното от фактическа страна:

По молба от „Първа инвестиционна банка“ АД от 17.10.2014г. и изпълнителен лист, издаден на 12.10.2014г. по ч.гр.д. № 11852/2014г. по описа на Варненски районен съд е образувано изпълнително дело № 20148100400503 по описа на ЧСИ Николай Ников срещу длъжника Д. И. Д..

Взискателят е представил нотариален акт за учредяване на договорна 2 ипотека от 18.08.005г. и поискал насочване на принудителното изпълнение върху недвижимите имоти, собственост на ипотекарните длъжници И. И. Д. и Т. Й. Д..

Покана за доброволно изпълнение е връчена на ипотекарните длъжници, както следва: на И. И. Д. на 30.10.2014г. и на Т. Й. Д. на 03.11.2014г.

По искане на взискателя от 05.01.2024г. изпълнителното дело е продължено от ЧСИ Л.Т. и образувано под № 20247370400103.

Публична продан на имотите на ипотекарните длъжници е насрочена от 14.02.2024г. до 14.03.2024г.

С молба от 16.02.2024г. Т. Й. Д. и И. И. Д. са вносна бележка, за установяване внасяне на сумата от 58674.90 лева от ипотекарния длъжник Т.

Й. Д. по банкова сметка на съдебния изпълнител и са поискали да бъде прекратено производството по делото по отношение на тях.

На 19.02.2024г. И. И. Д. е представил вносна бележка за сумата от 4378.92 лева, внесена като такси и разноски по изпълнителното производство и отново е отправено искане за приключване на изпълнението по отношение на ипотекарните длъжници, прекратяване на публичната продан и вдигане на наложените възбрани върху имотите на ипотекарните длъжници.

С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнението досежно процесните недвижими имоти, ипотекирани в полза на взискателя, от ипотекарните длъжници и приключаване на изпълнението спрямо тях.

На 20.02.2024г. е постъпило становище от взискателя, който се е противопоставил на искането за прекратяване на изпълнението срещу по отношение на ипотекираните недвижими имоти, собственост на ипотекраните длъжници И. И. Д. и Т. Й. Д.. В становището се посочва, че съгласно чл.174, изр. 2 ЗЗД, когато се обезпечава лихвоносно вземане, ипотеката обезпечава и лихвите за две години, които предшестват годината на връчване на призовката за доброволно изпълнение на собственика, на текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. Обезпеченото вземане било лихвоносно, а размерът на обезпечените лихви за периода от 03.11.2012г. до 19.02.2024г. бил 35551.09 евро.

Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Добричкия окръжен съд формира следните правни изводи:

Отказът на съдебния изпълнител да приключи принудителното изпълнение е сред подлежащите на обжалване действия на съдебните изпълнители изброени в чл.435 ГПК. Ипотекарните длъжници имат правен интерес от обжалване на отказа да бъде приключено принудителното изпълнение спрямо тях, като са сторили това в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Жалбата е подадена от лица с правен интерес, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.433, ал.2 ГПК „изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението“, като законодателят изрично е разграничил прекратяването на изпълнителното 3 производство от неговото приключване.

Не се спори, а и се установява от представеното копие от изпълнителното дело, че ипотекарните длъжници са внесли по сметка на съдебния изпълнител левовата равностойност на 30000 евро, изчислена по фиксинга на БНБ и сумата от 4378.92 лева, покриваща задължение за такси и разноски за събраната в принудителното изпълнение сума при дълг от 30000 евро.

Правилни са мотивите на съдебния изпълнител, че ипотекарния длъжник отговаря за сумата, за която е издаден изпълнителния лист, но не повече от размера на вземането, посочен в ипотеката. Изпълнителният лист не е издаден срещу ипотекарните длъжници, а субективните му предели се простират и спрямо тях по силата на чл.429, ал.3 ГПК при насочване на изпълнението върху обезпечено с ипотека вземане, но само до размера на вземането посочен в ипотечния акт. Не може да се споделят доводите на взискателя, че ипотекарните длъжници отговарят за пълния размер на вземанията, посочени в изпълнителния лист и съдебният изпълнител, както и съдът в производството по чл.435 и сл. ГПК не може да извършва преценка дали е налице пълно изпълнени на обезпеченото с ипотека вземане. Проверката дали обезпеченото с ипотека вземане е погасено изцяло се дължи от съдебния изпълнител и подлежи на проверка по реда на чл.435 и сл. ГПК, като същата няма отношение към общия размер на вземанията по издадения срещу длъжника изпълнителен лист и не изменя влязъл в сила съдебен акт.

Неоснователно се явява и възражението на взискателя, че жалбата е без правно основание, тъй като е предявена преди изготвяне на разпределение от съдебния изпълнител. Жалбата е подадена в предвидения от закона срок след постановяване на подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, като в процесното изпълнително производство няма друг взискател и не се налага извършване на разпределение по чл.460 ГПК.

Отговорността на ипотекарните длъжници се определя от вписания размер на обезпеченото вземане в нотариалния акт за учредяване на ипотека, като търсенето на действителната обща воля на страните следа да се извърши съобразно чл.20 ЗЗД. В конкретния случай, в ипотечния акт е посочено, че кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД предоставя на Д. И. Д. ипотечен овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустимо дебитно салдо в размер на 51000 евро и при посочен лихвен процент, при описани размер на договорна лихва и размер на лихва при просрочие. Вземането за главница по договора за кредит между „Първа инвестиционна банка“ АД и Д.

И. Д. е лихвоносно, но в случая по отношение на ипотекарните длъжници е неприложимо правилото по чл.174, изр. 2 ЗЗД. Страните по договора за ипотека изрично са ограничили отговорността на ипотекарните длъжници Т.

Й. Д. и И. И. Д. до вземане за главница, лихви и разноски в общ размер на 30000 евро. Настоящия състав на съда приема, че действителната воля на съда при учредяване на ипотеката е била да обезпечи нелихвоносно по отношение на ипотекарните длъжници вземане за главница, лихви и разноски до общ размер от 30000 евро и с плащането на левовата равностойност на обезпеченото вземане и разноските по изпълнението е настъпило основанието по чл.433, ал.2 ГПК за приключване на изпълнителното производство срещу ипотекарните длъжници, като това води за последица отмяна на насрочената публична продан върху техни имоти и вдигането на наложената върху тях 4 възбрана. Индиректно признание за действителната воля на страните да ограничат отговорността на ипотекарните длъжници до общ размер от 30000 евро се съдържа и в искането на взискателя за образуване на изпълнителното производство от 17.10.2014г., в което също се посочва, че имотите обезпечават вземане за главници, лихви и разноски до размер от 30000 евро.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Разпореждане от 19.02.2024г. по изпълнително дело № 20247370400103 по описа на ЧСИ Л.Т., с рег. № 737 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд Добрич, в частта , с която е отказано приключване на изпълнителното производството спрямо ипотекарните длъжници Т. Й. Д. и И.