Решение № 17743 от 16.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17743 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110165300 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на З. Б. А. срещу Банка ДСК ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи за осъждане на ответника „Банка ДСК“ АД да заплати на ищцата З. Б. А. сумата 1 412,38 лв., представляваща общата стойност на девет неразрешени платежни операции - трансакции, извършени на 30.03.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.11.2024 г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че между страните има сключен договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица от 04.10.2016г. и Договор за издаване и обслужване на дебитни карти за физически лица от 04.10.2016г., въз основа на които ищцата има банкова сметка и издадена дебитна карта. Посочва, че на 30.03.2024г. около 19:00 часа, след отваряне на мобилното приложение, установила, че са направени 9 броя плащания от сметката й, които тя не е извършвала и не е давала съгласието за извършването им. Веднага след като установила това ищцата блокирала дебитната карта и направила неуспешен опит да се свърже с банката. На 01.04.2024г. ищцата посетила офис на банката и подала искане за оспорване на трансакциите с банковата карта с вх.№ ..........г.

Твърди, че на 08.08.2024г. получила писмо от банката, с което я уведомили, че е налице неизпълнение от нейна страна на задължението за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент и съгласно чл. 80, ал.3 от ЗПУПС платецът понасял всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции. На 09.08.2024г. ищцата отправила ново искане до банката да бъде преразгледан случая, като получила същия отговор. Посочва още, че в деня на извършване на плащанията ищцата е била на територията на Република България, за което свидетелствали и направени плащания на ПОС с получател „BGR SMOLIAN DETSKI SVQT”, докато самите неразрешените плащания били извършени на територията на Република Италия. Ищцата твърди, че не е нареждала и не е давала съгласие за извършването на процесните операции. Към момента на плащанията тя се намирала в гр. Смолян, като физическата дебитна карта и мобилният телефон били в нейно държане. След узнаване за операциите предприела незабавни действия за блокиране на картата, а в първия работен ден – 01.04.2024 г., подала до банката писмено искане за 1 оспорването им. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на искова молба от дружеството ответник, с който оспорва изцяло иска като неоснователен. Не оспорва, че ищцата е клиент на банката и между страните са сключени посочените в исковата молба договори. Поддържа, че операциите б и л и извършени чрез дигитализиран вариант на картата, добавен в електронен портфейл Google Pay, след активиране на приложението DSK Smart посредством потребителските идентификатори на ищцата и еднократен код, изпратен на регистрирания от нея мобилен номер. При условията на евентуалност се позовава на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, като твърди, че евентуалното използване на данните от трето лице е станало поради проявена от ищцата груба небрежност, включително вследствие на фишинг атака. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: 1. наличие на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на платежни услуги, по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик на платежни услуги; 2. извършени неразрешени картови плащания на 30.03.2024 г.; 3. стойността на извършените неразрешени платежни операции; 4. своевременно уведомяване на ответника за констатираните от ищеца неразрешени платежни операции.

Между страните по делото не е спорно, че са сключили Договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица от 04.10.2016г. и Договор за издаване и обслужване на дебитни карти за физически лица от 04.10.2016г., въз основа на които ищцата има банкова сметка и издадена дебитна карта. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема тези факти за доказани.

Ответникът е банка по смисъла на ЗКИ и като такъв е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС. Следователно правоотношението между страните по делото се урежда от разпоредбите на ЗПУПС, регламентиращ правата, задълженията и отговорностите на страните по договора за предоставяне на платежни услуги в хипотезата на неразрешена платежна операция, извършена от банката като доставчик на платежни услуги на ищеца - платец. Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.

Отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на платежни услуги, дори при липса на противоправно поведение от негова страна. Поради това, независимо дали доставчикът на платежни услуги е положил дължимата грижа, при наличие на съответните предпоставки за него възниква задължение да възстанови сумата на ползвателя на услугата.

Обективният характер на отговорността на доставчиците на платежни услуги по чл.

79, ал. 1 ЗПУПС следва да се търси в нейния произход. Разпоредба се въвежда в националното законодателство чрез транспониране на текста на чл. 73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Света от 25 ноември 2015 година за платежните 2 услуги във вътрешния пазар. Една от целите на Директивата, посочена в преамбюла, е чрез въведените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния пазар на платежни услуги. За да има доверие в пазар на платежни услуги, трябва да има доверие в доставчиците на тези услуги. Необходимостта от доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически по-силната страна, обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите, да носят риска от измамливи действия на трети лица. С отговорността на доставчика на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции, той ще възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите (освен ако последните не са причина за увреждането). По този начин клиентите на платежни услуги ще разполагат със средства си, като така отново ще имат възможност активно да участват в търговския оборот и пазара на платежните услуги и то, без да е необходимо да отделят време и допълнителни средства в търсене на самостоятелна защита на увредените си от измамливите действия права.

Допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че отговорността по чл. 79, ал.

1 ЗПУПС на доставчика на платежни услуги е безвиновна, се съдържа и в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Видно от законовия текст на доказване подлежи обективен факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице, като тежестта на доказване е за доставчика на платежната услуга, тоест за ответника по делото. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не обуславят освобождаване от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС (в този смисъл напр. Определение № 43/19.01.2021 г. по ч. т. д. № 2055/2020 г. на ВКС, II Т. О., Решение № 195/22.03.2023 г. на САС по в. т. д. № 1079/2022 г. и др.).

С оглед направените възражения от ответника, в негова тежест е да установи съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги, или респ. възстановяване стойността на неразрешените трансакции. Ответникът носи и тежестта да докаже възражението си, че извършените платежни операции са в резултат на проявена груба небрежност от страна на ищеца при неизпълнение на задълженията му по чл. 75, т. 2 и 3 ЗПУПС.

На първо място, спорно между страните е обстоятелството дали процесните трансакции са разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, или са неразрешени. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

От представените по делото договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка и договор за издаване и обслужване на дебитна карта се установява, че между страните е съществувало валидно правоотношение по предоставяне на платежни услуги. Ищцата е титуляр на разплащателна сметка при ответника и картодържател на дебитна карта с последни цифри 3609. На 30.03.2024 г. чрез платежния инструмент, свързан с посочената карта, са наредени девет операции на следните стойности: 247,70 лв.; 138,62 лв.; 39,59 лв.; 190,46 лв.; 132,03 лв.; 296,50 лв.; 48,27 лв.; 77,58 лв.; 241,63 лв. Общата стойност на операциите възлиза на 1 412,38 лв. Сумите са осчетоводени по сметката на ищцата на 01.04.2024 г. и 02.04.2024 г.

От извлечението по сметката се установява и че на 30.03.2024 г. в 13:29 ч. ищцата е извършила неоспорено плащане на стойност 57,60 лв. при търговец „BGR SMOLIAN DETSKI SVIAT“ в гр. Смолян.

На 01.04.2024 г. ищцата е подала писмено искане за оспорване на деветте операции. С писмо от 06.08.2024 г. ответникът е отказал да възстанови сумите. След повторно искане от 09.08.2024 г. банката е потвърдила отказа си с писмо от 13.09.2024 г.

3

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза операциите са регистрирани в банковата система Smart Vista като успешно авторизирани и са извършени чрез дигитализиран вариант на картата, въведен в електронен портфейл Google Pay. В системата не са отразени данни за техническа неизправност при обработването им. Съдът кредитира заключението в частта, в която вещото лице въз основа на непосредствена проверка в банковите системи е установило наличието на записи за генерирани SMS съобщения, регистрирането и осчетоводяването на деветте операции, използването на дигитализирана карта в Google Pay, липсата на регистрирана техническа неизправност, модела на устройството, на което е бил инсталиран електронният портфейл и отразения в системата IP адрес.

Заключението не следва да бъде кредитирано в частта, в която вещото лице е посочило, че нарежданията са извършени „от картодържателя“. Този извод не произтича от установените технически данни и излиза извън предмета на специалните знания на експерта. От банковите записи може да се установи, че плащанията са извършени чрез дигитален платежен инструмент, свързан с картата на ищцата. От тях не може да се установи самоличността на физическото лице, което е държало и използвало устройството.

При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице изрично уточнява, че извън съобщенията на банката не може да посочи доказателство, че действията по активиране на приложението и добавяне на картата са извършени лично от ищцата. Експертът не е изследвал самия електронен портфейл на потребителско ниво, не е проверил мобилното устройство на ищцата и не е установил географското местоположение на посочения IP адрес.