Решение № 3 от 03.01.2026, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Административно наказателно дело 381/2025
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 03.01.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Николай Светлинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 82, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- § 1а, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Сливница, 03.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20251890200381 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. К. П., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш серия К № 11160818, издаден от ОДМВР – София, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - София, като въззиваема страна, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.
Със съпроводителното писмо оспорва жалбата.
Съдът, като провери изцяло атакуваният Електронен фиш, обсъди доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 23.07.2025 г., в 11:03 часа, в с. Хераково, общ. Божурище, мах.
Кантон по път I-8, в района на 38+100 км., се движил лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис“ с рег. № ............ със скорост, посочена в ЕФ от 72 км/ч. при разрешена скорост от 50 км/ч. в населено място. В ЕФ изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 22 км/ч. Скоростта е установена с автоматизирано техническо средство или система „ARH CAM S1”, фиксиращо скорост, дата и час и е заснета със снимка/клип № 120CD16/40331, където измерената скорост е посочена на 82 км/ч., което е в рамките на допустимото отклонение, а разрешената скорост е 75 км/ч. След изготвения снимков материал от техническото средство била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен собственика на автомобила – Х. К. П.. На собственика на автомобила бил издаден ЕФ Серия К № 11160818 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.
1
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.
По делото е представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, от което се установява, че на 23.07.2025 г. автоматизирано техническо средство/система „ARH CAM S1” № 120CD16 е било поставено на място за контрол с. Хераково, обл. Софийска, общ.
Божурище, първокласен път I-8 км. 38+100 с посока на контролираните превозни средства от с. Калотина към гр. София при ограничение на скоростта от 50 км/ч. въведено с пътен знак Д11, начало на населено място.
Началото на работа е отбелязано в 08:39 часа с № на първото изображение автоматично и край на работата в 16:09 ч. с № на последно изображение автоматично. Общият брой на установените нарушения е посочен на 657.
Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения на скоростта, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри, посока на задействане, начало и край на работа на устройството, както и номера на първото и последното статично изображение, заснети с устройството през работния му режим на процесната дата.
По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ за мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение тип „ARH CAM S1” със срок на валидност до 07.09.2027 г. По делото е представен и протокол № 126-СГ-ИСИС от 23.08.2024 г., от който се установява, че мобилната система за видеоконтрол съответства на одобрения тип.
От справка на Областно пътно управление – София се установява, че между км. 37+300 и км. 38+570, скоростта на движение е 50 км/ч., съобразно табела Д11 /начало на населено място/, поставена на км. 37+300. Зоната на действие на ограничението е до табела Д12 /край на населено място махала „Кантона“/ при км. 38+570. Хоризонталната пътна маркировка е двойна непрекъсната осова линия, и прекъсната линия между двете активни ленти в една посока.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали – писмени доказателства /електронен фиш серия К, справка за регистрация на МПС, заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване/. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем административно-наказателен акт, и затова е процесуално допустима.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
2
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят е предвидил и задължителните реквизити на електронния фиш, който следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В настоящия случай обжалвания електронен фиш отговаря на посочената разпоредба и съдържа необходимите реквизити. Отговаря и на заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. за утвърждаване на образци на ел. фишове и заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. относно изменение на предходната заповед.
Съгласно § 1а, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи", т. е. се генерира автоматично, на база информация, постъпила от автоматизирана система. При това съдът счита, че в конкретния случай са изпълнени предпоставките за издаване на оспорения от санкционираното лице електронен фиш, в частност експлоатацията на автоматизираната система, използвана за контрол на скоростта. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП (ред. – нова, ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) допуска за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система по § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.), независимо дали стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш по § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на глоба в размера, определен за този вид нарушение. С извършените законодателни промени приложното поле на ускорената процедура за издаването на електронни фишове е разширено, така че да включва нарушения, установени и заснети с всички видове АТСС, в т. ч. мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя в присъствие на контролен орган, поставящ начало и край на работния процес. С оглед горния анализ, процедурата за издаване на процесния ЕФ за налагане на глоба за така установеното с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения е проведена при наличието, а не в отсъствието на предпоставките за приложението й по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП (ред. – ДВ, бр. 11 от 2011 г., доп., бр. 19 от 2015 г.) вр. § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП (нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 от посочената наредба като надлежно е попълнен протокол за използване на преносима система за контрол на скоростта. В приложените към процесния електронен фиш снимки са посочени GPS координати на разположението на използвания уред, които дават възможност по изключително прецизен начин да се индивидуализира мястото на контрол, респ. разположението на техническото средство, ако по делото съществува спор относно това място и/или други обстоятелства свързани с него /разположение на пътен знак, обхват на действие и т. н. /.
3
От приобщените по делото писмени доказателства става ясно, че автоматизирано техническо средство спада към одобрените типове средства за измерване и представлява "мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение". Използваното такова, е преминало проверка за изправност като резултатите от същата са отразени в протокол, и същото е технически изправно, към датата посочена в ЕФ. С оглед на това съдът намери, че използваното техническо средство отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., която урежда специфичната материя по контрол на движението по пътищата. Следователно нарушението е било заснето с годно автоматизирано техническо средство.
Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая от представената по делото справка се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния лек автомобил.
Жалбоподателят е разполагал с възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. По този начин на това лице, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Доколкото това не е сторено, то съдът приема, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила като негов собственик.
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидена забраната за водачите на пътно превозно средство при избиране на скоростта на движение да превишават посочените в разпоредбата стойности на скоростта в км/ч.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По делото се установи от обективна страна, че автомобилът се е движел в населено място със скорост от 72 км/ч при ограничение на скоростта посочено в ЕФ от 50 км/ч или при превишение от 22 км/ч. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със скорост от 72 км/ч при ограничение 50 км/ч, в населено място, като е целял това негативно изменение на обективната действителност.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лева /51,13 евро/. В случая правилно е бил определен размерът на глобата от 100 лева /51,13 евро/, тъй като превишението е било с 22 км/ч.